2021 започна амбициозно – със заявки от познати и непознати колеги за много нова музика, част от която по странните обективни причини на пандемията и други подобни неща се отложиха за следващо, може би по-добро, а може би не време. Във втората порция албуми от отлитащата след броени дни втора година под знака на COVID Ви представяме 15 от 29-те албума, избрани от авторите в проекта #ВижМузиката, за да видите най-новата българска музика в нейното многообразие и чар. Вярваме, че ще Ви изкушим да направите и своето Коледно откритие на 2021. И така …
@ЗАКАЧЛИВ РОК ПРИВКУС
Froyd – 7/4
Случайно да сте фенове на The Clash и цялостното настроение на рока, който харесвате, да носи по-гладък, сърфистки рокендрол – джаз звук с лееки намигвания към пънкария? Е, не толкова случайно Froyd могат да ви предложат точно тази естетика и то изцяло на български в третия си албум „7/4“. На обложката е автентична фотография на дядото на един от членовете, а цялостно продукцията много подчертано препраща към редица влияния от 60-те и 70-те. Текстовете също са написани и изпълнени толкова екстравагантно и по ретро модел.
При слушането “7/4” не се усеща толкова като музикален албум, колкото като съпровод при разглеждането на фото такъв – сякаш разгръщаш колекция от лентови фотографии, всяка от които спонтанно заснела с висок контраст влеченията и копнежите на едно друго лято по едно друго Черноморие. Ненадейно извадена китара на скалите на морето късно вечер, неравномерен тен около татуси на котва и фаталната любима, а за фон самотен фар осветява този мимолетен романс.
Jin Monic – Black Beaches (EP)
Малко, но от сърце, както се казва. Три сингъла от Jin Monic тази година се поместиха в “Black Beaches”- мини албум, който не изневерява на цялостния стил на вече утвърдилата се индирок група. Както винаги, те са глътка свеж въздух насред всичко наоколо и един от нашите сигурни козове, за които се хващаме като удавник за сламка в мътните моменти.
Комбинацията “No matter” + “WYSIATI” (разшифровамe го според текста като “what you see is all that is”) + едноименната “Black beaches” е първото “окомплектовано” нещо, което получаваме от Jin Monic от “Candy Coated” насам – друго EP от 2018. Имаме по нещо за позакърпената душа, по нещо за изтанцуване в свободен стил и нещо, което да крещим с все глас, когато не можем да напипаме правилните думи, с които да опишем каквото изпитваме.
@ЕЛЕКТРОНЕН ПУЛС
Innerglow – Satellites
Едно е ясно: “българските Depeche mode” добре подгряха публиката, преди да пуснат цяла “тава”, реализирайки редица сигли, бързо превръщащи се в хитове (“Chained in love”, “Start over”, “Little magnets”). Дори слушайки “Satellites”, който излезе преди броени дни в края на ноември, си припомних, че през юли 2020 момчетата отговориха в публикацията ни във “Виж музиката!”: “Напоследък мислим точно по тази тема (цял албум, бел. ред.), особено в месеците, когато изявите ни пред публика внезапно секнаха.”
Innerglow са Тодор Ковачев – вокали и синтезатор, Петър Желев – китара и Матей Христосков – ударни. Ако ги познавате от рокерската им, алтърнатив страна, то вероятно моменти като “Dub rock”, “Way down” и “So long” ще ви изненадат с надделяване на електронния привкус, залитайки в премерени DnB и дъбстеп влияния. Продуцент на дългоочаквания дебют е Георги Георгиев от Остава/Homeovox. С две думи: Много енергия се крие тук.
@ФЪНКИ СТЪПКИ
The essential FUNK trombone – T.E.F.T.
Роден между няколко локдауна, за краткото време от създаването си най – новото попълнение в голямото брас семейство на чудесния джаз тромбонист и забележителен артист Вили Стоянов The essential FUNK trombone успя да покори куп фестивални сцени и да издаде първия си авторски албум T.E.F.T. (а, както разбрахме, вече полагат основите и на втория). The essential FUNK trombone със замах се нарежда сред атрактивните и обичани от всички ни (е, които се интересуват от джаз, фънк и всичко между тях) проекти на Вили като Brazz_ViliDJ, Браз Джамбуре / Brazz Jamboree и всякакви други чудеса на добре известната ни Brazz Association.
The essential FUNK trombone – T.E.F.T. звучи тайнствено и обещаващо като заглавие на книга, която нямате търпения да прочетете. Всъщност създава очакването точно за това, което ще чуете. В името на бандата се крие и музикалната концепция, която следват членовете ѝ. Силни индивидуалисти с различни творчески търсения, членовете на групата са обединени от любовта си към класическия фънк с неговата отворена импровизационна форма и ни показват как трябва да звучи той – синкопирани ритми, плътен бас, остра като бръснач китара, ритъм с леко ориенталски привкус и арогантен тромбон, а за малко повече разкош и нежен саксофон. И изобщо … очакваме про-дъл-же-ни-е-то!
Димитър Карамфилов – Turn to Love
След ефектния си дебютен албум ECOLOGY в края на 2018, в края на 2021 Димитър Карамфилов ни поднася нещо много различно: стилни истории за любовта за трио от пиано, контрабас и ударни. Самата комбинация от тримата музиканти в албума е забележителна: Самият Антони Дончев на пианото и Васил Вутев – ударни и перкусии. Невъзможно е резултатът да не е на високо ниво. Приятното е, че аранжиментите са създадени в процеса на работата по албума от тримата заедно. В елегантното звучене на пиесите сякаш неизбежно се долавя стилът на Антони Дончев, но без да засенчва музикантското присъствие на колегите му, а по-скоро напротив: дава им прекрасна възможност за изява.
Албумът на Димитър Карамфилов съдържа 8 композиции с романтично – ефектни заглавия: “Неоткрит оазис”, “Ухание”, 112, “Тайни”, “Вятър в тръстиките” … Пиесите са създадени по време на първия локдаун през 2020 в опит за бягство от стресовата ситуация около пандемията чрез лечебната сила на музиката. А резултатът е възхитителен.
@ДАМСКОТО ПРИСЪСТВИЕ
Керана и космонавтите – Урса Майнър
Колкото и малко музикални събития да е посетил родният меломан през изминалата година, с кански усилия би избегнал живо участие на Керана и космонавтите насреща си. Защото те наистина са си едно събитие само по себе си – не толкова за осмисляне, колкото за усещане и наблюдаване. Логичният развой бе и да ни дарят с дебютен албум, който да съпровожда същата тази жива публика, когато нямат възможността да наблюдават дивата фурия Керана на сцената. А междувременно ние хвърляме по едно око какво става с нея още от 2019.
„Урса Майнър“ (досещате се, че това е съзвездието Малката мечка, нали?) не е повод за нов репертоар, а опит за систематизиране и заключване на този див първи период на Керана и космонавтите, преливащ и еволюиращ в намирането на точния звук. Песните са подредени в хронологичния ред на тяхното написване, а малкото неиздадени от тях до този момент са добре познати от лайв сцената, така че да бъде белязан именно този ранен стадий на въодушевление, първична енергия и живо присъствие. Хумор, танци, бунт, недоволство, битовост, тъга, прогресивност, експерименти. А, и два саксофона, защото защо не?
Preyah – Energy EP
Мини албумът на Прея е като малка машина на времето, тъй като дава препратки и усещане за една друга ера на поп и RnB музиката – в началото на хилядолетието, когато за всеки стадий на любовта имахме подходящо парче. “Energy” не е изненада, а сякаш (не сякаш, а баш!) съвсем естественото продължение на дългосвирещия албум на певицата от 2019, носещ нейното име.
Харизматичната Прея не се страхува да разголва душата си, шепнейки ти “на уше” бележки и дневник от и към самата нея, (не)случайни прозрения и споделяйки несподеляното. Дръзкият сингъл “Пожар”, “Immune” или пък изненадата на изданието “Проблем” с участието на V:RGO са само част от акцентите тук. Женски, личен и откровен е “Energy” EP. И дава все по-сериозни обещания за израстването на Прея като артист със собствен стил.
@ЕТНО ВЕТРОВЕ
Живко Василев – PLACES
Самостоятелният дебютен албум на Живко Василев се появи в края на април 2021 и ни поведе на пътешествие из Европа. А в началото на лятото музикантът беше гост във #ВижМузиката. Що е то е албумът Places? Посветен е на всички онези 30 страни, които до момента Живко е посетил и които по свой неповторим и необясним с думи прости или сложни са оставили следа в живота и музиката му. А COVID кризата през 2020 явно е била онази възможност за съсредоточаване и сътворяване на нещо ново, свое, емоционално-искрено лично и различно от Outhentic и почти готово в съзнанието му. Разбира се, през 2019 и албумът Transparent на Outhentic не убягна от вниманието ни. Наблюдателни сме си!
Албумът Places разказва за красотата на света в чудни приказки за кавал, в които се включват добре познати ни гост – музиканти. Звучат много перкусии, цигулки, виола и контрабас и още много други неща, както подобава в музикална пиеса за соло кавал и …
Spectrum Vocal Band – SINGERPRINTS
В края на септември единствената у нас поп-джаз акапела вокална група Спектрум представи втория си самостоятелен албум с доста любопитно име. Почти абстрактен етно експеримент в блестящо изпълнение и техническа реализация, албумът разкрива съвсем различен облик на групата спрямо първия албум Cross Point 2019. За тези две години авторската музика на бандата вече е на ново ниво, вокалните пиеси са в разгърнати форми и изненадващи дължини. Интересът към българския фолклор и фюжън експериментите в него явно заема все по-голямо място в музикалните търсения на Спектрум.
Колаборациите в Singerprints са с емблематични имена от българската фолклорна и етно сцена: Ева квартет, Теодосий Спасов, Христина Белева. Майсторски поднесена музика в атрактивни интерпретации, които ще е чудесно публиката в цялата страна да може през 2022 да чуе и на живо. Едничката много мъничка лъжичка катран в голямата каца с мед сякаш остава въпросът това ли ще е основната посока на самостоятелното развитие на бандата занапред … Но в крайна сметка защо не? И непременно искаме да отбележим страхотната визия на албума, сътворена от художника Светозар Колев – Питкин.
@ЕКСПЕРИМЕНТАЛНO
MUDDY – Golden orb
Година след като отприщиха давещия се в катран и дзифт „Hopeland“, тежката експериментална формация MUDDY не си губи особено времето преди да реализира тазгодишния „Golden Orb“. Съвсем не със същата бързина трябва да се заключва обаче, че концептуалните им насоки се припокриват. Последният, разбира се, даже и започва със същия мрачен и тегав метъл, но след това потъва в амбианс от други измерения.
Вокалите са бледнеещи ехота от далечината, уликите насочват пространствените предположения някъде между темна пещера и дива гора с къпещи се в оазисно езерце музи. Тлеещи китари сплитат венец с нежни космически саксофони, а златото, загатнато в името на всяка песен – то е по-скоро тънък чуплив лист, отколкото кораво, твърдо и пищно. „Golden Orb“ на MUDDY просто излъчва една подмамваща светлина, която препраща в друг, по-хармоничен, но и по-дисонансов спрямо реалността свят. В него може да се живее, но с цената на това да оставиш всички достойнства. Инжинерно постижение, скъпоценна суровина и 24-каратово полезно изкопаемо. Сблъсък на фолклор, митология, фантастика, хорър и психотропия.
@РОК за ДИМО
P.I.F – PIF 6
Друго невидимо за очите, но по-съществено от каквото и да е дете, е посмъртният шести албум на Димо и група P.I.F. Само преди дни се навърши година откакто той се премести в другия свят, в който сигурно продължава да сътворява музика. Светла му памет… Та това отроче видя бял свят пет месеца, след като легендарният фронтмен ни напусна след време. То, слава Богу, ловко избягва поличбата на много изпити от пазара опити за след злополучно издаване, защото албумът сам в себе си има едно сърчице, което още тупти живо и остава извън всякакви обстоятелства. Към декември миналата година албумът е бил практически почти завършен, така че всяко финално решение по реализацията му е съзнателно и целенасочено. От това основните, новите песни да носят мистичните имена „Опус“ от 1 до 6, Опус 4 е стряскащ с комбинацията от гласа на Димо и лицата на Любо, Миро, Графа, Мариус, Орлин, Дара, Нина, Диляна, Ники … през цялостната интимност на звученето и темите за търсенето на Бог, та чак до грандиозния емоционално-обобщителен завършек.
Oсвен лично преживяване от кардинално значение за досегашните фенове на Димо и групата, този албум може да научи новодошлите меломани на няколко ценни урока. Първият – че важното изкуство трансцендира всички панаири и е независимо от външни обстоятелства, вторият – че в човека винаги ще живее по едно плахо дете, дори и на една ръка от Твореца, и третият – не можем да се вайкаме за неизпълнено време, когато зад гърба ни вече има тонове наследство. И още няколко неща, но те не са обозрими в думи прости.
@ТЕЖЪК ЗВУК
Спални места – Прагматично тъжен
Още една формация, която е добре позната по всевъзможни сцени, са поп-пънк маниаците “Спални места”. Дебютът им от 2020 „Гадже, гадже, бивша“ също бе дългочакан синтез и официален рилийз на вече наизустен материал, но новият „Прагматично тъжен“ до пускането си стоеше обвит в мистерия. Е, чакането приключи това лято и отговорът е подобен като за доста от останалите ни избори тук – растеж. Както житейски за хората, така и паралелно артистичен за крайния продукт. „Прагматично тъжен“, както загатва името, далеч не поставя едноизмерно въпросите си, както лековато “Спални места” изказваха недоволство от тийн емо пънк драмите си досега. Забавното пояснение към заглавието “Песни за лагерен огън на открито и закрито” развихря въображението ни. Не знаем какво си представяте вие, но ние – ех! Yep, Punk is not dead!
Важното е, че децата малко по малко са пораснали и въпреки че продължават да боравят със същите почти анимационни образи това сега вече е от страх, че не са изпълнили мисията си към безгрижие. Главният ни персонаж преживява цял любовен катаклизъм в рамките на 9 песни, а на финалната права, разбира се, го чака есента с тоновете си узряли отговорности. Лентовите запис и обработка на албума, както и проблясъците midwest emo влияния също са ясен индикатор, че нивото е вдигнато и нищо вече не е същото, било то за добро или за зло.
@РАП РИМИ
ГЕНА – Вакуум
През 2018 Григовор от So Called Crew в една песен категорично изпя „Тая година е наша. Ок? Ок / Както всяка друга отук нататък с‘а. Ок? Ок“ Дали 4 години по-късно са успяли да го изпълнят е въпрос на субективни разбирания, но при всички положения обективно не може да се отрече, че сериозно са се постарали. Особено през 2021, в която Гената вече е готов собственоръчно да дръпне ръчната в движение със солово ЕР „Нов Внос“ – четвъртият проект на SCC за годината.
В средата на всичко това стои един изключително амбициозен и трудолюбив продуцент – Евгени Енчев. В средата на календара и той изпълни определението „продуцент“ с най-пълния му смисъл – чрез солов албум, подслоняващ редица разнообразни личности под единен общ знаменател. „ВАКУУМ“ наистина е поглъщащо преживяване, в него ще чуете както очакваните гласове на Жлъч, Григовор, Имера, M4staamind, скречове от STARTERAs и DJ DELightful и музика от DAYO, така и умоизкривяващи изненади като ТДК, Мила Роберт, Руши Виденлиев, Leena и YAИА. Инструменталите обгръщат всички тези креативни визии в едно кинематографично съзвездие отвъд познатото. Има за феновете на париращите опонената рап рими, за тези на непреведимата любовна поетичност и за екзистенциално ангажираните аскети. От двуминутни оди към хип-хопа към 8-минутни композиции, надскачащи безпардонно жанровите ограничения.
Григовор – Цех Депресия
Какво е общото между църковен хор, влогъра Цуро, тиктокъра Алекс (@kachimumu), C-MO и TromBobby, инстаграм сторитата и хартиените топченца от детството? За някого това би прозвучал като тотален миш-маш от ситуации и хора, но при Илия Григоров – Григовор всичко сякаш е създадено да си взаимодейства, все едно винаги е било общоприето “Господ” да се включва в аутро-тата на съвременните “бенгърс”. Вторият солов албум на рапъра, познат ни от So Called Crew и Logo5, съдържа цели 14 парчета и се появи 4 години след “Фалстарт” (2017). Самият Григовор казва за “Цех депресия”: “Стиловете са от меренге до “Терминатор 2 буум бап” и от емокор до етюди за пиано”.
Наглед в албума ще си кажеш, че липсва концептуалност, но когато се заслушаш ще открехнеш много врати от живота на потенциалния лирически герой, който си спомня белите чорапи и прилежните костюмчета на първия учебен ден; който обича да чете Борхес в уюта на дома си; който има “дял” във фирмата “Младост ЕООД”. Ама вярно, бе – то даже албумът започва със заглавие “Първи думи”, и нататък разкрива сегменти от безгрижието на младините ни и челния сблъсък с отговорностите от света на възрастните впоследствие. В продукцията са замесени още Гена (закъде без него!), Жлъч, Leena, SMYAH, Boyan, Kay Be и др., било то продуцентски, вокално или музикално (бийтово?!). Досущ като на някой филмов плакат, тези тук трябва да са себедостатъчни, за да натиснете бутона “play” още като прочетете комбината. “Цех депресия” да не се бърка с “13 reasons why” или нещо от този порядък. По поточната линия на “Цех”-а обаче, приятели, прозират не само трудните, но и добрите моменти, за които говорим с усмивка, а понякога и с носталгия. Спояват се сложни съединения, на пълен работен ден, дори в извънработно време, за да се оформи най-коравия продукт на живота – ние самите.
WOSH MC – Ънpleasant (part one)
Уошия стил реколта 2021 е от онези неща, към които ще посегнеш, когато знаеш какво точно търсиш. Като сигурно музикално убежище, което няма да разочарова очакванията ти, но ще добави поне няколко любимци в рап плейлиста ти. През 2018 се сдобихме с двойния “Freedom”, а в “Unpleasant” влизат всички утвърдили се вече сингли, излезли междувременно, както и немалко нови изненади. Не само това, а обещанието е за прииждаща втора част, защото… ами защото мат’риал има достатъчно.
“В хип-хоп музиката ако нямаш какво да кажеш, по-добре си замълчи”, чухме в едно интервю на Wosh MC преди година. А явно той има много какво да сподели, щом 21 трака са едва първата част. (За сметка на това продължителността им е кратка, по 2 минути и половина средно.) Познатият черно-бял знак на обложката предупреждава за всичко онова, което не остава скрито и можем да интерпретираме и обобщим като “Неприятно ми е, Уош”. Цялостно запазва ядосан, назидателен тон, но без агресия. Басът е дълбок, разпознаваемият бийт се разнообразява с фънки или мелодични включвания, а езикът очаквано е вулгарен. Чуваме останалите членове на The Top Stoppers в отделни парчета – Piro (“Срещу кой”), Yoko (“Страшно”, “В дънките с парата”), FeeL (“Банкомат”, “Па-ра-ра”); не остават незабелязани и фийчърите на Секта-та (“Пожари”, “Rec”), Chibook, Pro2type и др. Такива ми ти работи …
Така видяхме и усетихме в албуми година 2021 в проекта #ВижМузиката – втората под знака на COVID. Не пропускайте и първата порция от 14 албума от компилацията ни.
Благодарим Ви, че продължавате да слушате българска музика!