За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

#BGMusic Collection албумите на 2021 – част 1

Още една година отминава след броени дни – дали е излетяла или пък е пълзяла зависи от личното светоусещане и въображение на всеки от нас. Дали е била добра или пък не, щастлива или тъжна, странна или банална – също. Но има няколко сигурни неща: първото е, че отново е време за превърналия се вече в традиция обзор на албумите, появили се през 2021. Годината започна амбициозно – със заявки от познати и непознати колеги за много нова музика, част от която по странните обективни причини на пандемията и други подобни неща се отложиха за следващо, може би по-добро, а може би не време. 

Втората година под знака на COVID у нас, обаче, е също толкова богата и интересна на нови музикални проекти и предизвикателни експерименти, колкото беше и 2020. И това е чудесна новина! В седмицата преди Коледа отново ще представим на вниманието Ви 29 албума, избрани от авторите в проекта #ВижМузиката, за да видите най-новата българска музика в нейното многообразие и чар, както и да направите (дано!) своето Коледно откритие. 

@ЗАКАЧЛИВ РОК ПРИВКУС
Cool den – Тази земя
Сигурно ги помните от миналогодишния ни сноп със свежите и лековати песни от дебюта им „1“. Е, година по-късно можем само да се раздваме, че ги следим от зародишно състояние, защото ставаме свидетели на приятна и пълноценна еволюция. Идеите от миналия преляха в новия албум, прибавeни бяха няколко ценни урока, през които всяка млада банда трябва да мине, и така се озоваваме в „Тази земя“. Само по клипа на заглавното парче можем да съдим за видимо количество вложени страст, внимание към детайла и усет за много идеи от различни места, които някак си трябва да съжителстват наедно. Междувременно през март’21 успяха и да гостуват във “Виж музиката”, когато набързо ни подсказаха какво предстои. Изобщо следим отблизо какво става с тях! 

Посланията на Cool Den продължават в техния оптимистичен, хумористичен и буден стил, но писането е далеч по-прецизно и въздействащо. Преобладаващи са темите за България в обществените и родолюбските си смисли, но и за себетърсещия се индивид в цялата тази картинка. По-сериозна, уверена и конкретна банда се вижда на хоризонта, която не се шегува само в песни, повтарящи само 2-3 изречения, нито се лашка толкова между езика, в който се подвизава. С други думи, въпреки задоволителния и още зелен дебют, Cool Den осезаемо вдигнаха ниво само за година и заслужават вниманието на рок феновете у нас. Сегашният им продукт е способен да приповдигне и осмисли деня на единицата човек, а както закриват и те самите „Намирам успеха само в хора, намерили утеха“.

The Lefties – NERO
Друга банда от подобни кръгове на последното поколение в българския рок са The Lefties. И те като съмишлениците си Cool Den вече могат да се похвалят с втори албум в лицето на „NERO”. Ще попитате след това какви са съществените разлики с миналия „Skill is to expect a surprise“? Най-вече във времето. Предният се разтягаше в недотам комфортните за всеки 1 час и 15 минути, докато този е наситен, удря директно и по същество. В него ще чуете 8 песни чиста рокаджийска енергия, изчистено тънко композиране и много поводи за качествено jam-ване. Песни като „In and Out“ и „Cinema“ ще ви пренесат през малка колекция от преливащи нюанси на една свободолюбива аура, докато „LSD” и „Hunt” например ще запаметите лесно със заразното им излъчване.  

С новия си спонтанно записан албум The Lefties определено стоят по-уверено, за да доставят точно това, което на тях им се прави. Някъде между Древен Рим на Quo Vadis и Нерон, живия неподправен гръндж/рок и естетиката на vaporwave cyberpunk-a, някъде там в не 18% сиво, а 99,9% черно стои щастливата случайност „NERO”. 

hug or handshake – Once upon a pink sedan
Първият студиен албум на Петър и Тони (Петър Трифонов и Антон Георгиев + продуцентът Симеон Лозанов – Monyx)  на дуото hug or handshake ни зашемети успешно. Толкова, че тръпнем в очакване с какво ще ни изненадат в бъдеще, защото тези 8 песни от “Once upon a pink sedan” са абсолютно недостатъчни. Е, повече от достатъчни да ни наострят ушите, и да ни подразнят стабилно, за да ги въртим “on repeat”, отново и отново. hug or handshake са от нещата, за които си говориш с твоите ъндърграунд приятели меломани. Даже нямаме предвид необичайния им избор за име на банда.  

В началото бе “Molten Dreams”. Сингълът, отчасти служещ като визитна картичка на инди поп дуото и на дебюта въобще. А какво точно може да се случи в един розов седан? Много неща, прави сте. Като за начало, можете да надуете до дупка “Love me like you do” или “Blaze of sorry” вдясно на шофьорското място и да се отправите на живописно пътешествие, което заслужава подобаващ саундтрак за запечатване на спомените. Снопът от песни тук, без съмнение, е едно от значенията, които бихме искали да излизат по-често като значение на “съвременна музика”. Преувеличено ли е? Чуйте сами. 

@ЕЛЕКТРОНЕН ПУЛС
NOCKTERN – Scavengers
“Scavengers в животинския свят са всички грабливи птици, мършояди и като цяло всяко животно, което по някакъв начин оползотворява вече използваното, захвърленото, ненужното. Но ние искахме да погледнем на човешкия социум като съвкупност от такива същества. Как всеки от нас по някакъв начин се възползва, преработва, граби или създава нещо ново от захвърленото.” – това ни сподели Стоимен Стоянов във “Виж музиката!” през август 2021Стоимен Стоянов, Борис Малеванов, а отскоро и Дидо Пешев и Лин Иванова боравят с палитра от звуци и светлини, които сякаш са все в тъмната гама. Колко по-черна може да бъде тъмнината? А студената и тиха зимна нощ в гората, ами вселената и необятния свят извън нашия тесен “балон”? Именно.

Пускаш си дебютния албум на Nocktern, и по прозореца се появява скреж, а тялото ти изтръпва. Сковаването дължим на режещите индъстриъл звуци, електронните импулси и премерените, но редки вокали. Аха да очакаваш тътен на метъл гърлени лирики (минимум дет и блек?), а ще се понесеш в дълбините на меланхолията и минорните душевни състояния (“Hollow”, “NoStalgia”). Сетне ще изплуваш (Dark water), ще се издигнеш над тях, ще отупаш мрака от себе си, ще извърнеш глава и ще ти стане леко (дългите нежни клавири в “Home”).

Kan Wakan – Phantasmagoria Vol. 2
Kan Wakan е човекът, който поляризира музикалните фенове тази година, предизвиквайки ги с неочаквана колаборация с емблематичния баритон на поп-фолк сцената Тони Стораро в “Убиваш всичко в мен”. Сингълът не е част от третия студиен албум на продуцента, но тласна полезни дискусии относно стереотипите в музиката и в живота, и желанието да си общуваме пълноценно въпреки всички граници, които сами си поставяме. “Phantasmagoria Vol. 2” е друга бира, от която пием на големи, жадни глътки тази есен. Аудио пътешествието “Phantasmagoria” ни отведе до втората си спирка от трилогията, 3 години след старта й. 

Георги Линев a.k.a. Kan Wakan е подбрал правилните съставки за точната, премерена формула за минималистичен, отнесен албум, в който кинематографията среща електронната музика и псайкъделика. А именно хомогенността на всичко това идва с подбраните вокални интерпретации от гост-участниците лосанджелиски артисти SAÍGO, Jessica Childress, Rachel Fannan, Keenan O’meara. Досущ както дизайнер създава перфектната рокля или костюм за редовния си клиент, защото познава всяка негова извивка, така и Kan Wakan размахва уверено ножиците, оформяйки  всяко късче песен за точния човек, за който е създадена. И ако навсякъде ви казват “не съдете за книгата по корицата”, тук ще приложим точно обратното. Обложката краси една скулптура на Тодор Робаджийски, изготвена специално от артиста като резултат и интерпретация на чутото в албума и “местата”, на които го е отвел той. 

@ФЪНКИ СТЪПКИ
TROMBOBBY x C-MO И Единствените им Приятели
Следващият ни албум, който избрахме от българската музика 2021, няма име. Няма и нужда. В платформите ще го намерите като „и Единствените им Приятели“ на дежурното в списъците на БМА дуо TromBobby x C-mo. Това му е и идеята, това му е и важното. Приятелите, добре прекараното време, единството, единствените хора, младостта. Това на лирическо равнище. На музикално – същото.

Разликата с предходните, по-приближени до вид на ЕР-та „The Year Without A Summer” и „Всичко е наред“ е както в обема, така и във въвличането на истински бенд в целия му блясък. От там следва и да чуете по-органична, по-жива, по-действителна спрямо вдъхновенията от бащите на соул, джаз и фънк звученето на албума. Завоалирани сред чиста естетическа наслада и достоверна имитация на динамична вечер в уютен нощен бар, текстовете също са претърпели видим прогрес. В прекрасно изпятите и хармонични вокали на С-МО могат да се чуят някои много брутални откровения, които да придадат есенцията на измамния житейски период, наречен младежки години. Розова градина, божествена наслада и най-добрите дни от живота ни с аромат на балончета. 

Brass Perspectives BG feat. Spectrum Vocal Band – Christmas Brass and Vocal Jazz 
Съвсем предколедно попаднахме на този ултра коледен албум, за който ни е трудно да определим къде точно сме попаднали. Нейде из Европа, но доста на север. И назад във времето. Стилен фюжън от старинни коледни песни от Нидерландия, Дания, Финландия и Германия с класическа музика, джаз и суинг във впечатляващи авторски аранжименти на Даниел Николов, Константин Бейков и Емил-Джордж Атанасов за още по-впечатляващ състав от 5 тромбона и 5 гласа. Накратко казано, “Коледни истории за брас и глас” включва 9 музикални картини от пътуване на север до завръщането ни у дома в седмиците преди Коледа, когато очакването на празника витае във въздуха с ухание на студ, канела и греяно вино с подправки. С някои съвсем познати и с други абсолютно непознати традиционни северни песни от 16 до началото на 20 век. Между другото, изпяти в оригинал. 

В атрактивния експеримент се включват петима от най-известните български тромбонисти класическа музика от Симфоничния оркестър на БНР, Софийската опера и балет и Софийската филхармония и добре известната ни акапелна група Спектрум, чийто изяви и проекти следим много внимателно във “Виж музиката”. A на комбинацията от 5 тромбона и 5 гласа попадаме за първи път. Идеята на продуцента определено е истинска находка в световния океан от коледни брас и всякакви вокални аранжименти. 

@ДАМСКО ПРИСЪСТВИЕ
Даниела Настева – Connection
Изящният клавирен авторски албум на Даниела Настева се появи през юни 2021. Той съдържа 7 пиеси, посветени на концепцията за взаимовръзките във всичко, което ни заобикаля – Светлина и Земя, Космос и Съдба, и във всичко, което е в душите ни – обич, вяра, мечти. Албумът е вдъхновен от интереса на Даниела към вътрешният ни свят и влиянието на музиката върху него. Всяко заглавие на пиеса насочва слушателя към състоянието, което ще преживее – едновременно дълбоко свързване със себе си и с цялата Вселената. Приятен, светъл и романтичен албум за естети.

https://danielanasteva.bandcamp.com/album/connection

@ЕТНО ВЕТРОВЕ
TRIGAIDA – Elate
Когато в полезрението ни попадна информацията за задаващ се нов проект на подвизаващия се на много фронтове Иван Шопов (БALKANSKY/ COOH), настроихме таймерите и зачакахме търпеливо. Този път артистът обединява сили с The Groovin’ Pipers, в лицето на Георги Маринов – Хорхе (духови инструменти) и Ася Пинчева (вокали), които пък, от своя страна, познаваме още и покрай Оратница, Мерудия и разнородни етно проекти. Така по време на пандемията се ражда TRIGAIDA, а заедно с това – и материал, достатъчен за цял студиен албум “Elate”. Магията се случва там, където електронната музика среща традиционния фолклор – похват, цял жанр, който, да признаем, върви по тънък лед. Да дадеш нов прочит на многогодишно наследство е нелека задача, изпълнена с много отговорност… и чест. 

Дебютът на TRIGAIDA носи заглавие с двояко значение (elate – приповдигнат, въодушевен, англ., бел.ред.) и съдържа 10 песни, умело преплели нежните женски вокали на възпитаничката на НУФИ – Широка лъка и АМТИИ – Пловдив, с уместните гайди и диджериду… и всичко това в спектъра на drum n bass, dubstep и други електронни поджанрове. Дали ще хванете “Майчинко” или “Косовско хоро” с усет на планински полъх или ще скриете шапките на чужденците със “Слънцето трепти” и “Яно”, албумът предоставя деликатно цялостно изживяване: с въведение, кулминация и епилог. А българската кръв ври и кипи успоредно с тях. Към всичко това ще добавим и участието на Теодосий Спасов на кавал (с когото Иван Шопов създаде и “Infusion” през 2018), Димитър Бодуров на пиано (и още куп чуждестранни музиканти), и не последно място Nassimo, който е автор на обложката.

EVA Quartet – MINKA
Дългоочакваният четвърти албум на прекрасните дами от EВА Квартет и солистки на “Мистерията на българските гласове” Гергана Димитрова, София Янева, Евелина Спасова и Даниела Стоичкова се появи в средата на 2021 точно 9 години след предишния им великолепен албум „Арката“ – мащабен съвместен проект с френския композитор и продуцент Ектор Зазу. Албумът “MINKA” съдържа 14 песни, които създават типичната за квартета уникална атмосфера и цялостно фолклорно преживяване, което започва с пилотния сингъл “Развивай, добро, повивай”.

Албумът “MINKA” разказва история за пъстротата на живота в неговото безкрайно многообразие – от откровени приказки за брака и майчината любов до причудливи песни за мързел и разговор на момиче с гълъб. Аранжиментите и авторските песни в албума са на Стефан Драгостинов, Иван Спасов, Стефка Кушлева и Димитър Христов. Eva Quartet продължават с чар и магията на гласовете си от различните фолклорни области да разкриват красотата на традиционната българска народна песен.

@ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО
Кърт Колев – Рамония
По традиция винаги има един закъснял за партито и закача опашката от последните дни на годината, само за да озвучи чак до времето за нови списъци. За 2021 това е албумът отвъд всякакви времеви граници „Рамония“ на тепърва прохождащия Кърт Колев. За скромния си, но в никакъв случай пестелив дебют самият автор споделя: „Първоначалната (му) идея беше да е само bandcamp албум. Да го пусна в интернет, без да го промотирам сериозно. Да попаднеш на него случайно, като някакъв странен интернет артефакт, малка тайна. Такова беше моето преживяване с повечето семпли, които изграждат албума – забравени диско парчета, ютюб видеа с 3 гледания, коментари в запустели форуми.“ 

Добра дефиниция както на пъстрата quadraphonics естетика от звуци, така и на артистичната мисия на албума – да сблъска миналото с бъдещето. Бонус точки, че е на най-българските теми и за това, че създателят му е двайсет-и-малко-годишен софийски младеж, лутащ се именно в постоянно враждуващите две Българии на “носталгици” срещу “прогресивисти”. Вкусът за дегустиране на „Рамония“ не е по рецепторите на всеки меломан, но поне можем да ви гарантираме тонове вложено креативно старание на мултимедийно ниво. И да, моделът на ненадейната безконтекстова среща с нечий анонимен страничен проект много лепне на този албум, но което остава след сблъсъка е музика, за която трябва да се говори. България на миналото, България на бъдещето и някъде във фугите помежду тях сме ние с „Рамония“ на Кърт Колев. 

@ТЕЖЪК ЗВУК
Concrete – Ethereal Atrocities
Със сигурност от албум, носещ описателното заглавие “Ethereal Atrocities” (“Ефирни зверства”) няма как да очаквате погалване с пухено перо по ухото, но пък ще дойде тамън да посвири по тънките струни на метълската душа. Която, както може би знаем, е ненаситна и любопитна, и търси все по-тежък и тежък звук. Касапници, кървища, прилепи –  подобни сценични “аксесоари” отдавна трябва да са в историята. Има нещо магическо да си пуснеш готин хардкор, блек или дет метъл албум в края на дълъг и тежък ден.  

“Ethereal Atrocities” е четвъртият студиен албум на подвизаващата се вече над 10 години на родната сцена дет метъл банда Concrete (Калин Колев – вокали, китари; Петър Димитров – китари; Живко Стоянов – бас; Павлин Николов – барабани). Появи се този септември и съдържа 9 резачки… така, де – тракове. Прецизното разсичане на ритъма събаря стени и кара косата ти да расте по-бързо със сантиметър в минута, за да можеш час по-скоро да хендбенг-ваш подобаващо в достойните за това акценти в “In darkness they exist”, “The strain-ridden kind” и “Thinning the veil”, например. Ако ли не – винаги можеш да си спретнеш свежо домашно circle pit партЕ със семейство, деца и домашни любимци, ако концертната зала е далеч.

@РАП РИМИ
Танго и Ке6 – БРАТСКА ДЯЛБА
Варненската рап сцена има своите верни последователи и традиции, на които рядко изневерява, за което заслужава да бъде съставна част от който и да е списък с българска музика. Тази година предложението е от наглед неочаквано комбо: Добския от дуото Димидиум и Madmatic от кръга Голям Юс под името Танго и Ке6. Ново алтер его в хип-хопа почти винаги означава и малко по-различен концептуален подход. Е, получихме го, двамата герои съвсем превъплъщават емблематичността на персонажите на Кончаловски и постигат една по-ретро, но определено стилна естетика. 

5-те песни от ЕР-то „Братска дялба“ не бавят особено времето си да стигнат до твърдите истини и до шлифованите рими. Колаборацията вади по най-пълния потенциал и от двете МС-та, а продукцията е динамичен и осеян с референции кинематографичен декор. Самочувствие с класа, привкус на точния коняк и малко морски кавалерски реверанси в първия и, надяваме се, не последен проект на Танго и Ке6. 

Имера / ГЕНА – Армада
Когато чуем имената на Евгени Енчев – Гена (So called crew), знаем, че иде реч за много сериозен продукт, същото важи и за Ивелин Кръстев – Имера (5 o’clock), така че новината за общ албум между двамата даде сериозни заявки и летвата вече беше изначало високо вдигната. Със сигурност защото е интересно какво могат да сътворят заедно. А резултатът е стегнат 10-траков албум с богати лирически разкъсвания ала скоропоговорки и допълващи ги бийтове от няма-как-да-го-сбъркаш г-н Предуцента, събрани в “Армада”. 

Може да останеш разочарован, ако очакваш концептуален солов албум, но ако това не ти пречи ще хванеш от предостатъчния огън и жупел, които се сипят на богато тук. Не липсва “рап доминантност”, доловима например при “Тва не е неква игра”, “Дявола” и “Инкогнито”, или пък роптаене срещу институционалната йерархия във “Винаги може и по-зле”. Но и разкриване на малко повече кой и човекът зад всички тези словоизлияния: в “Остров Тасос”, която е лична и някак близка, се слага мека точка на изписаното (изпятото) до момента. Класният квинтет (а всъщност сексет) се оказва приятна изненада в “Плячка” – Жлъч, Григовор и Имера насичат ред след ред, докато Гена и TromBobby придават цялостната атмосфера, а Бобо допълва със запомнящ се припев. Бонус точки за тънкото послание да бъдем отговорни и да рециклираме… 🙂

Очаквайте втората част от нашата #BGMusic Collection с албумите на 2021 на Коледа!
Благодарим Ви, че продължавате да слушате българска музика!  

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg