За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

hug or handshake: концептуално пътуване с розов седан

Те не се страхуват да обуят джапанки с чорапи, че и с дъждобрани отгоре. hug or handshake са едни от новите лица на българската сцена, които следим с интерес, и ако чуете някой от линковете по-долу, ще разберете защо. Има нещо западно в духа им, и тук го казвам с много позитиви и респект, защото звучи като да им се получава с лекота. Наскоро те издадоха своя първи студиен албум „Once Upon a Pink Sedan“ …

Здравейте, момчета! Моля, представете се! Кои са hug or handshake?
П: Аз съм Петър, наполовина тинейджър, наполовина възрастен човек. hug or handshake са две момчета, които имат сходно виждане за нещата и обичат да правят музика. С тях работят и им помагат един куп страхотни хора, като продуцента им Симеон Лозанов.
А: Аз съм Тони и съм малко по-млад от Петър на години, но не и на килограми.

Как се открихте и поехте заедно по този общ музикален път? Имаше ли момент, в който “кликнахте” внезапно, знаейки, че искате да творите именно заедно?
П: Срещнахме се и си говорихме за музика надълго и нашироко, след което стана ясно, че харесваме едни и същи неща. И най-вече видяхме, че и за двама ни този тип музика заема съществена част от живота ни. После нещата се случиха естествено.
А: Имаше такъв момент, в който кликнахме, да. Пепи ми беше нещо като навигатор, защото аз бях много бос и неориентиран и неговият опит от предишни банди ни беше много ценен и продължава да ни е ценен. Освен сходния ни вкус (което, ако питате мен, си е най-важното за една банда), имаше една лекота, с която веднага заработихме. Не се натискахме за крайни срокове, нито си поставяхме някакви твърди цели, но нещата все пак се случваха стъпка по стъпка.

След като ни подгряхте с няколко вече мога да кажа разпознаваеми за вас сингли, изкарахте и дебютния си албум неотдавна. Разкажете ни повече за “Once upon a pink sedan”! Колко време и с кого работихте по него?
П: Албума почна да се оформя малко след като издадохме Molten Dreams. Идеите започнаха да изкачат, а след първия сингъл вече бяхме намерили и общ начин на работа, заедно с продуцента ни Симеон Лозанов. Не си бяхме казали, че ще правим албум в началото, но просто си дойде. Процесът отне доста време, някъде към 2 години, но така нещата се случиха по-добре.
А: По Once Upon a Pink Sedan работихме със Симеон Лозанов – Monyx. Отне ни не малко време, но всяка секунда си заслужаваше. Имахме нужда да извървим този път и да се научим как се работи с музикален продуцент. За ПР-а се грижеше и още се грижи Мила Панайотова.

Още нещо, което няма как да подминем, е интерактивното изживяване – серията от видеоклипове по проекта. Какво ви подтикна да работите концептуално, пресъздавайки различни гледни точки, залагайки на визуалното?
П: Визуалната част позволява да подсилиш дадени моменти или пък да дадеш контекст на други. Аудиото и видеото се съчетават, за да се получи нещо още по-интересно, а това винаги е добре. Особено в свят, в който се бориш за вниманието на хората и искаш музиката ти да достигне до тях. 

А кои са вашите лични малки моменти на щастие и малки бягства, с които да се отделите от субективната си гледна точка? Как излизате от нея, за да усетите пълнотата на света отстрани?
П: Понякога просто се получава, а понякога не, независимо от обстоятелствата. Да изляза извън София, обаче, доста помага.
А: Аз скоро не съм излизал от субективната ми гледна точка. Нещо подобно ми се е случвало само един път, ама не усетих пълнотата на света и като цяло не беше толкова приятно, колкото го описваш. Иначе аз се наслаждавам на всички лични моменти, особено на най-елементарните. Да отидем на разходка с жена ми, да си сготвим боб, да си купя нови чистачки за колата…

Самите вие се определяте като интроверти, “рекламирате” неудобството и объркването сред социума още с името си. Какво се промени за вас през последните трудни година-две? Смятате ли, че общуването стана една идея по-трудно и достъпно?
П: Мисля, че общуването не се е променило чак толкова, просто е преминало повече към онлайн пространството, но това си е тенденция така или иначе.
А: На мен, честно казано, ми се случи обратното. Сякаш сега ми е по-лесно общуването, отколкото преди една година. Но това е по други причини. За нормалните хора сигурно не е така… Мисля, че въпреки ситуацията, хората, които имат нужда от пълноценно общуване, намират начини да си го набавят. Като затворят кръчмите в 11 часа, винаги можеш да си допиеш вкъщи (засега!). Не е супер приятно, дори за интроверти като нас, но хората като цяло сме доста адаптивни същества, българите още повече. Така че ще го преживеем и това, каквото и да е то. 

И тъй като на наша територия си говорим единствено за български артисти, препоръчайте ни по нещо от родната сцена, което присъства винаги в плейлиста ви, или пък очаквате с нетърпение!
П: За мен последното парче на ALI – Bliss + Blasphemy е велико. Наистина нещо, което слушам с удоволствие. И също така нашите приятели от Jin Monic, които тази година изкараха много готино EP с 3 песни.
А: Целият дебютен албум на YVA (Ива Янкулова). Не знам дали има планове за следващ, но бих го очаквал с нетърпение.

Фотограф: Никола Атанасов

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg