Какво е общото между лекаря и шофьора? Отговорни професии – несъмнено. Но допирна точка между тях и Васил Левски, и между безброй други знайни и незнайни герои на нашето време се срещат в песните на Cool Den. Една от съвременните български банди с рок привкус, които следим с интерес. Миналата година издадоха своя дебют „1“ и той незабавно намери своето място в любимите ни албуми за 2020. Затова и ги поканихме за по-продължителна среща във „Виж музиката!“ …
Здравейте, момчета! Моля, представете се! Кои са Cool Den?
Cool Den са едни младежи, събрани от кол и въже, за да творят музика за хората, която да ги разтанцува, замисли, разсмее и да им покаже малко красота и радост от света.
Иначе физическите лица са:
- Ивайло Петров (китара, вокал),
- Никола Симеонов (китара, вокал, вдигане на излишен шум),
- Васил Андреев (бас и дейности, изискващи силно мъжество),
- Теодор Чирпанлиев (барабани и чар).
Как всъщност се намерихте и събрахте? Едно пиленце ни каза, че сте се срещнали на улицата, вярвате ли в съдбата?
Не вярваме в съдбата в класическия смисъл на думата, но със сигурност има причина за всяка човешка среща, а не просто случайност. Никола от 15-годишен все се опитва да си направи група и все нещо не му се получава. През пролетта на 2018 докато свири на шапка на “Витошка” се запознава с Ивайло. Иво отива при него да му досажда и казва, че и той свири на китара и пее. Никола му предлага да изпеят нещо заедно. Запяват „No excuses“ на Alice in Chains и в този момент минава човек със слънчеви очила, който говори по телефона и дори не слуша какво пеят. Обаче хвърля в шапката 20 лв. (необичайно голяма сума за уличен музикант). Те се споглеждат учудено и няколко месеца по-късно започват да свирят заедно … Идеята за група Cool Den се ражда по време на чат между двамата в социалните мрежи, докато Никола е в болницата в Шумен със синузит, все още силно вдъхновен след концерт на Pearl Jam в Рим.
И в този ред на мисли, как правиш от запознанството изкуство? В кой момент разбираш, че вървите в една посока?
Трябва да си признаем, че отне известно време, докато нещата станат хомогенни. В началото не всички бяхме еднакво мотивирани, но постепенно, когато все по-често виждаш усмихнатите лица на публиката, когато опознаеш другарчето музикант – не само като инструменталист, а и като човек – тогава нещата се задвижват. Всеки е станал част от групата през общи познати – доказателство, че всичко в света са връзки между хората.
След две години и лека промяна в състава ни сега сме наистина бойна единица. Освен, че свирим заедно, ни е изключително приятно и просто да прекарваме време един с друг, защото имаме еднакво (тъпо) чувство за хумор и лудо виждане за света. Тук искаме да благодарим и на предишния ни барабанист Явор Цветанов, без който нямаше да сме където сме.
Музиката ви е вдъхновена от нещата от живота, лирическите ви герои са също необичайни – от Апостола през шофьори, та до молци. Банално е да ви питам откъде се вдъхновявате, но истински се възхищавам, че съзирате потенциала на метафорите, и на умението ви да претворявате малките нормалности в песни! И все пак не е лесна задача…
Метафората е инструмент, с който да преродиш всяко едно явление и да хвърлиш насочена светлина от прожектора върху него. Няма случка или въпрос, който да не може да бъде направен по-смислен чрез символите на изкуството. В този дух бихме казали, че всичко е в стила, с който изразяваш нещата – едно нещо би могло да бъде представено банално и цинично, или чрез инуендо и изразни средства, които да го направят по-човешко, по-красиво. Хуморът също олекотява нещата. А колкото и да напредват технологиите и да се „усложнява“ светът, винаги ще има място за някой да ти изпее песен или да ти разкаже история. Тук нещата не са се променили от времето на кроманьонците и няма и да се променят.
Песента ви “Лек” от дебютния албум се появи около съдбоносните март-април миналата година, нали? Какво ви подтикна да посветите сингъла на лекарската професия?
Всъщност песента е писана поне година преди да избухне пандемията. Надяваме се, че хората и преди са обръщали внимание на героичния характер на лекарската професия. Бащата на Никола е лекар и песента се ражда след множество разговори с него относно личните му преживявания и разкази за функционирането на здравната система у нас. Той реално е „човекът с малките шишенца на рафта, в които лежи спестена нечия сълза“, който през 90-те е бил хирург уши-нос-гърло. В кабинета му сега има шишенца с извадени бобчета, семки и какво ли не от трахеите на хората, които е спасил. И всичко това е правил в късните часове на нощта за феноменалните +50 ст. на час.
И като споменах албума, кажете нещо за хората хората, с които работихте зад “1”. Впечатли ни концептуалната обложка, но също и видеоклиповете със социални послания. 🙂
Албумът е записан в Gega Studio, бившият Балкантон. Смесен и мастериран е от Oги Кьосовски, барабанистът на група “Контрол”. В записите много ни помогна и Иван Гатев – вокалът на същата група, както и Радослав Гергов и Методи Кръстев от No More Many More, наши големи приятели. В няколко песни от албума пее и нашата муза Анна-Мария Въртовска.
Обложката е рисувана от Теодора Михайлова, за която не ни стигат думите да изразим колко е талантлива и гениална и колко много ни помага във всичко, което правим. В обложката тя улови всяка песен от албума като множество малки илюстрации, съставящи единицата.
Видеоклиповете са дело на съвместна работа с наши приятели, с които много се забавлявахме, докато снимахме. Клипът на „Алгебра“ е дело на Данаил Янчев, студент по режисура в НАТФИЗ. Клипът на „Характер“ е режисиран и монтиран от нашия Никола, а director of photography е Николай Стефанов. Клипът на „Лек“ е дело на Боян Карамфилов.
Трудно ли се открива и поддържа баланса между важните социални теми и забавните танцувални парчета?
За нас този баланс е много важен и някак се получава естествено. Композициите непринудено се раждат разнообразни. Веселото е, че може да създадеш парче, което да носи социално послание, но да е и танцувално. Разбира се, някои творци предпочитат да създават концептуални албуми с много близък стил на песните, в което няма нищо лошо. При нас засега е пълен миш-маш. Надяваме се всеки албум, който издаваме, да бъде вид пътешествие, макар и шантаво.
В друго ваше интервю прочетохме, че всъщност вече сте запретнали ръкави по нов студиен албум. Рано ли е да ни разкриете повече?
Така сме ги запретнали ръкавите, че ни посиняха ръцете (ха-ха). Да – работим с доста приятна скорост по втория си албум. В него ще търсим на моменти малко по-суров, както и по-мащабен звук. Отново ще бъде доста разнообразен откъм стилове на песните. Нямаме търпение да ви го представим, най-вече на живо!
Към читателите: Слушайте българска музика!
Снимки: Виктория Вучева