За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

BG Music Албумите на 2020 – част 1

Затворени между четирите стени на дома си, мнозина преоткриха изкуството. Разхождахме се виртуално из 360-градусови галерии, наваксвахме със световните литературни класики и новите издания, намерихме нови любими режисьори и добавихме куп изпълнители към плейлистите си. Позволихме на изкуството да ни обгърне и да ни лекува както то си знае, защото в него намираме утеха, бягство, приключения, неизказани думи. 

За поредна година не останаха незабелязани от екипа ни десетки български изпълнители, които избраха пътя на творчеството и вдъхновението пред този на бездействие, творческа пауза и лутане. Слушахме, коментирахме, водихме си записки. Обединихме сили, за да ви представим какво звучеше из нашите плейлисти през изминалото 12-месечие, така че да има за всекиго по нещо. Джаз, фънк, поп, рок, метъл, рап, класическа музика … и доста други смело експериментални творения, които не можем да вкараме в жанрови рамки. За #ВижМузиката избрахме точно 28 албума – звуковите картини, които ни харесаха през отминаващата странна 2020 …

@ АКУСТИЧНО ЗАКАЧЛИВО
Таралеща – Няма смисъл 

Митко Таралежков е ъндърграунд икона открай време, но до студийни записи така и не се стига през годините. Е, не и до края на миналата и началото на тази, когато се финализира работата по “Няма смисъл” – дебютното CD на неговата формация Таралеща. В албума намират място добре познати стари класики (“Лятото е само наужким”, “Кажете им, че съм в Бургас”), заедно с някои нови шлагери. Всичко, разбира се, е много добре полирано от прибавените етно мотиви чрез кавала на Александър Михайлов, както и чрез фънк брас секцията. Крайният резултат е колекция от къде забавни, къде кахърни истории, изпълнени с пълното музикално задоволство за един меломан. Чудесно изживяване както за нови, така и за отдавна познати слушатели!

Cool Den – 1

Ако ви се слуша нещо свежо, закачливо, поднесено с доза хумор и въображение – Cool Den са сред откритията на екипа ни тази година, които бихме ви препоръчали. На обложката ни посреща креативната илюстрация на Теодора Михайлова, която е визуализирала с по нещо отличително всяка песен от дебютния албум на групата. Cool Den поставят началото на обещаваща кариера, тъй като едно пиленце ни каза, че дори предстои да започнат работа по втората си студийна продукция. Някъде между ска, алтърнатив и рок (тук-таме даже и пънк), песните в “1” са за моментите, в които сте в добро настроение, и може би леко ви се танцува. Самоиронията, хуморът и разказването на цели истории са преплетени и добре балансирани в 13-те парчета – “The man with the lion’s jump”, “Молец”, “Шофьор на картофи”, “На баба ти хвърчилото” и др. В интернет се представят “Ние сме група Cool Den. Свирим песни за хората.”  – смятаме достатъчно кратко и ясно.

@ ТЕЖЪК ЗВУК
ТДК – Успех

В самия край на миналата година се материализира, колкото и това да е неуместно за него сказуемо, вторият дългосвирещ албум на пловдивската пост рок банда ТДК. Честно казано, той добре се вписва в 2020 – това е албум за изолацията, за провалените идеали и за самотата, ако изобщо е за нещо. Финансиран чрез crowdfunding кампания и записан в едно далечно запустяло селско читалище в т.нар. Сепаратистка република Добрина, това е най-сериозната стъпка на бандата досега. 47-те минути музика или просто 6 песни може привидно да не са голям обем, но слушането им определено е за тренирано ухо. Това е една забравена бутилка горчиво вино, която става по-добра с времето, така че не се отказвайте на първите опити. Световете, в които ни преплитат математиката в композициите и поезията в лириките, са едно от най-награждаващите усещания, което наистина носи чувство не за победа, но за успех. Ако не най, то едно от най-големите постижения на българскта музика в последните години.

Орендъ – Маскул

Нашият екип изпитва особен афинитет и нестихващ апетит към съвременни музиканти, които не се боят да пеят “стара песен на нов глас”. Така де, да създават нови аранжименти на познати парчета и да прескачат не само стиловите бариери, но и тези на времето. Проектът Орендъ е именно такъв пример – опит да се възродят популярни песни от българския фолклор, пречупени през призмата на рок/метъл музиката с помощта на осъвременени аранжименти с ударни барабани, китари и китарни сола, дори синтезатор. Името им идва от понятието “оренда” – онова едновремешно вярване за неповторима вътрешна сила, която всеки от нас притежава. Групата е изтръскала прашните сандъци, подбрала е 7 добре познати песни (+ 2 инструментала) като “Йовано, Йованке”, “Катерино моме” и “Девойко, мари хубава”, посипала ги е с “тежък” звук и осъвременено звучене, докато е успяла да запази и мистиката на традиционния фолклор. Подобни музикални “предприемачи” като Орендъ, Khanъ, Балканджи и други, наричам съвременни будители. Без значение дали фолклоризират авторската си музика или модернизират народното, този тип музика със сигурност е пряк, лесен и автентичен начин да се достигне до онези, които в противен случай едва ли биха имали “Море, сокол пие” в плейлиста си, и да съхранят творчеството на поколения българи – в нов прочит.

My Rage and Kindnes (M.R.A.K) – Inverted Polarity 

Една от мисиите на Българска музикална асоциация е да ви представя български изпълнители от всички жанрове, а понякога това се оказва изненада дори между членовете на екипа. С M.R.A.K се запознах покрай неуморния ни варненски колега в проекта #ВижМузиката Весо Златков и така разбрах какви ги вършат Милен (вокал и бас), Никола (китара) и Валентин (барабани). Най-напред ме впечатли оригиналната абревиатура с двояко значение на български и английски – мрак, и, респективно, My Rage and Kindness. Простичко и запомнящо се! После останах за музиката. В разгара на лятото бял свят видя дългосвирещият им албум “Inverted Polarity”, който си е направо като интензивен курс по това как е редно да забиват рок бандите у нас. Тих западен полъх (може би заради текстовете на английски език), доловим гаражен звук, интензивни прелюдии. Варненците изненадват с нещо нестандартно, тяхно си, вън от всякакви клишета, на каквито може би сме се наслушали достатъчно. Послевкусът от този близо час суров алтърнатив рок пък е гарантирано неистово желание да се пренесеш на лайв на M.R.A.K. Ама веднагически. Чуйте парчета като “I’m not okay”, “Verdict” и “Colorless”, ако не разбирате какво точно имам предвид.
https://myrageandkindness.bandcamp.com/releases 

@ ФЪНКИ СТЪПКИ
TROMBOBBY x C-MO – Всичко е наред 

Сякаш става традиция да не минава година без разписан нов проект от Божидар Василев – ТромБоби под някаква форма. В случая говорим за продължение на предишната му колаборация със Симо Желязков от Funky Miracle – ЕP-то The Year Without A Summer, който ви представихме в миналогодишната селекцията ни албуми за 2019По ирония на съдбата “Всичко е наред” дойде като успокоение в най-несигурното време и смекчи страстите с увереното си присъствие. В този албум на границата между дългата и късата форма, дуото затвърждава химията помежду си, носейки някои от най-авангардните им идеи досега. Включванията на Жлъч и Григовор на двата му края затварят подобаващо цикъла от приятна музика, а приносът на Лили Иванова и фактът, че всичко е изцяло на български, правят всичко някак по-сантиментално. Тук дори и прелюдиите звучат свежо, какво остава за множеството малки музикантски радости, които прехвърчат из траклиста.

Cinga Manga Funk – Ouroboros

Дозата стилна музикална екзотика тук е на група Cinga Manga Funk – един успешен проект на добре познати родни музиканти. Зад проекта CMF стоят: Ева Перчемлиева (вокали), Ангел Демирев (китара), Петър Миланов (китара), Кирил Добрев (барабани) и Христо Минчев (бас китара). Дебютният албум “Ouroboros” канализира натрупания опит на музикалната и театралната сцена, като обединява страстта на всички към циганската музика, или по-точно нетипичната й интерпретация. Името на албума идва от санскритския символ на змията, която е захапала опашката си (от ouro – ям + boros – опашка), а тази метафора на безкрайността олицетворява онова, което ще чуем, когато си пуснем 10-е песни от албума. Зад всеки “ъгъл” изскача нова музикална изненада, която изпълва съзнанието ни с хиляди нива на въображението. Пиперлива смес от завладяващ фънк, емоционален джаз и прогресивно етно. Няма как да пропуснете преродените аранжименти на “Ederlezi” и “Gelem, gelem” – иначе добре познати традиционни мелодии за циганската култура и фолклор, в компанията на още 8 чисто авторски парчета за гарантиран щур (домашен) етно джаз купон!

@ ДАМСКОТО ПРИСЪСТВИЕ
(Вс) Елена Сиракова – Галактики ЕР 

Темата за космоса, хаоса и необятния свят отвъд земята, върху която стпъваме, бе зададена още в първия сингъл на Елена Сиракова. “Толкова студен” се появи преди повече от година, а за процеса на заснемане на галактическия видеоклип ви разказахме, разбира се, във #ВижМузиката. Сингълът не е част от мини албума, но бе смела крачка за соловата кариера на Елена. Нежното допълнение в своеобразната ни класация с албуми за годината е EP-то на властелинката на високите и ефирни октави, “Галактики”. Дебютният миниалбум на, както вече тя се нарича, (Вс)Елена Сиракова, е наслада за сетивата. Впоследствие установихме, че на практика е продуциран от TromBobby, и  когато човек наистина се заслуша, ще разпознае почерка му. Божидар Василев – TromBobby очевидно също се е “раздал” напоследък, тъй като ще срещнете името му на няколко места в списъка ни с продукции от тази щура, но музикална година. “Галактики” е много прогресивен и движещ поп албум, макар понякога да се усеща, че певицата се опитва да разкаже по-големи истории от  това, което 3-4 минути позволяват. Грууви моменти и фънк, соул и джаз влияния, обвити в модерно звучене, което дава сериозна опора за соловата кариера на певицата, която, сигурни сме, ще се развива още!

Зорница Иларионова “Полет чрез музика”  

В средата на юни цигуларката Зорница Иларионова, известна (и) с визията си на фотомодел и желязната си дисциплина, представи своя елегантен класически албум “Полет чрез музиката” („Flying through the Music“). Това се случи в момент, в който сякаш постепенно музиката започваше да се връща при своята публика, лятото изглеждаше обещаващо, а зимата – толкова далечна. Записите са осъществени в концертната зала на НМА “Проф. Панчо Владигеров” в колаборация с пианистите Мария-Елена Средева и Любен Илиев. Албумът включва произведения от К. Сен-Санс, Ернест Шосон, Н. Паганини, П. Ил. Чайковски, Антонин Дворжак, Йоханес Брамс, П. Владигеров. Защото класиката е вечна, а музиката сама по себе си е полет на фантазия и емоции, в който граници не съществуват …   

@ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНO
NIRA – Небе ЕР

Добре дошли в съня на една млада дама с мистична харизма и омагьосващи вокали. Свят, в който всичко живо е купчина розов като дъвка за балончета прах, а всичко останало – обагрено в различни тонове на синьото. Това е нейната безкрайна въпросителна, оплитаща в думи и горест всеки пришълец от реалното измерение. Там, където Ния Георгиева е преживяла, подредила в мисли и сътворила 5-те трака на дебютното си ЕР „Небе“. Побутната силно от рамото на ПСМК (Пълна Скръб Мъртъв Клан) за ефектната атмосферна продукция и обработка, Нира изследва ширините на арт- и дриймпопа. Мимолетните междуметия на пост-рока и хоръркор рапа също внасят неотречимото твърдение за музикално авангардното богатство на тези 20 минути, а в такава среда нашепнатият пасаж описва далечна за разума и опасно близка на подсъзнанието картина. Британската изпълнителка FKA Twigs може само да се гордее с такива смели нейни представители по света, каквато е NIRA и нейния първи труд, обширен по своему като самото небе.

@ РАП РИМИ
Жлъч – ВЯРА

След като през септември 2019 Матю Стоянов (по-познат като Жлъч/ Жлъчезар Живков) изкара “Звяра” – доста силен самостоятелен албум, никой не се и надяваше и на нова доза музика от него в обозримото бъдеще. Той се заигра с двете близки имена – (з)вяра и успя да заблуди публиката – лъжата се оказа вярна, все пак. Вторият дългосвирещ солов албум на рапъра сам заявява “имам някакви неща да кажа, стигат ми за три живота” и потвърждава, че онова, което го провокира, си е т.нар. жив живот. Обложката отново е овековечена картина на бащата на Жлъч художника Свесто. Семейството и ценностите му дори са възпяти в отделно парче (“За какво”), редом до традиционното за рапа снизхождение към чуждите лирика и творчество, възпяване на ж.к. Красно село, и темата за несполучливата любов. Дори закачливите рими звучат като сериозни заявки, когато са обгърнати от вече превърналите се в запазена марка на Жлъч мрачни, дълбоки и понякога демонични бийтове на заден фон. А тази консистентност в звученето и специфична атмосфера със сигурност не е лесна задача, когато зад гърба ти стоят цели няколко бийтмейкъра като Гена (So called crew), Madmatic, Warp, Kay Be и др.

Тахома – Пъкъл

Липсват ни концептуални проекти от начало до край, да не говорим за почти безпогрешни такива. Добре, че е Ясен Таха или Джейсън Тахома да размъти статуквото със свежи идеи и прилежно изпипани продукционни и римови решения. Нека започнем оттук: “Пъкъл” съдържа 7 песни, редуващи се в сюжетно обвързани скитови пасажи, с които заедно оформят трак листа от символичните 13 трака. А да, няма как да пропуснем, че всичко това е базирано на смелото пътешествие на Данте Алигиери в “Божествена комедия”. Как този conscious/осъзнат рапър е решил да ръси хитростите си спрямо това ранно ренесансово произведение, разберете от гостуването му във #ВижМузикатаЗа албума можем да кажем, че е рафиниран до последния дяволски детайл и че с всяко следващо слушане ще откриете още и още вътрешни референции и великденски яйца, независимо, че тук Тахома би вкарал нещо за омлети в църковна кухня или нещо от този род. Всяка от 7-те песни носи собствено настроение и разглежда греховните теми с щипка сарказъм, две супени лъжици ирония и поръсена родна действителност на око. Модерна рок опера, рап в рапсодия, опело на моралните устои, всичко това са 33-те минути на “Пъкъл”… и не само. Албумът го няма в YouTube, само сингли.

Madmatic – Madhouse 

Делян Атанасов, познат ни под псевдонима Madmatic, е един от най-ярките представители на варненската хип-хоп сцена, а през юли тази година изкара следващия си самостоятелен албум. А това си е цяло събитие, тъй като Madmatic е “човекът оркестър” – сам пише, твори бийтове, миксира, продуцира. Доста по-често можете да го срещнете задкулисно в чужди проекти от българския рап и производни, но с едно по-дълго вслушване, няма как да объркате работата му. За втора поредна година бийтмейкърът намира мястото си в списъка с албуми, които са ни заинтригували, заради отличителния си стил и авторските текстове, посветени на всичко онова, което се намира между болката и носталгията, и мечтите и мъгливото, доста неясно настояще. Какво е общото между Сан Франциско и морската ни столица? 11-те песни от дългосвирещия “Madhouse” обхващат както сексуални закачки (в това число е сингълът “Healthy” с гост-участие на Жлъч), ревност и флиртове, така и различията между хората и онова, което скътаваме в “мазите на съзнанието”. Madmatic явно е имал нужда да изкаже мислите си в нещо собствено, и можем да го посъветваме да не се страхува да го прави често.  

Междувременно преди броени дни “Мада” анонсира колаборацията с Добския, наречена “ТАНГО И КЕ6” и първото официално видео МОРЕ ДЪЛБОКО. Колаборацията ще се материализира съвсем скоро в началото на 2021 (“Братска дялба” EP), а зад ъгъла дебне и том пореден на успешното трио Голям Юс (т.е. Madmatic, Боро Първи и Явката ДЛГ). Май ще се срещнем тук и догодина?

Атила – Няма пълно щастие

Ако рапърите са съвременните поети, то това важи с пълна сила за Орлин Милчев – Атила. “Няма пълно щастие” е вторият съвместен проект на рапъра Атила и пловдивския бийтмейкър Worst. След “Ред и хаос” от 2018, комбинацията се оказва повече от печеливша, а самите те даже потвърдиха, че ще продължат да работят в този състав.
Помните ли, когато в училище ни предизвикваха да пишем писма до своето бъдещо Аз или към себе си отпреди 10 години? Атила винаги е правил малко по-различна музика, през която прозира режисьорският му поглед. Превръща се или в страничен наблюдател и разказвач на житейски истории, или влиза в ролята на лирически герой. Често допуска слушателите до моменти от личния си живот, като “НПЩ” не прави изключение – побой в училище, семейни скандали, загубата на родител, шмекериите на работа. Кинаджийският елемент рисува и картини от бъдещето – как ли ще изглежда светът, ако се превърнем в роботи? Макар и вече със солиден рап опит зад гърба си, Атила не спира да твори, а посланията му ехтят дълго след последното парче. Като аудио книга с разкази, но не съвсем. Този път концепцията за щастието и сляпото му преследване са достоен и естествен наследник на темите за реда и хаоса. Но за да не изпаднеш в крайностите им, се заслушай и стъпи здраво на земята!

https://atilabg.bandcamp.com/album/atila-x-worst 

Така видяхме музикалната 2020 ние – екипът на проекта #ВижМузиката.
Това не е класация, нито каталог на издадените през годината албуми.
Няма “условия за участие”, нито пък квоти и деления на “дебюти” и “стари муцуни”.
Всъщност и в работните списъци, които екипът ни водеше заедно още от пролетта, албумите бяха много повече. Избрахме точно тези 28, защото те ни впечатлиха, заинтригуваха, накараха ни да полюбопитстваме кои са музикантите, сътворили тези звукови картини, помогнаха ни да открием нови колеги, съмишленици, а може би и приятели. С две думи: докоснаха ни … Обещаваме тържествено, че 2021 ще е също толкова изпълнена с интересна, стойностна, професионална българска музика, а ние ще ви я покажем. Каквато е мисията на #ВижМузиката и Българска музикална асоциация.

@ СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ …  

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg