Започва с музиката като тийнейджър и учудващо дори за самия себе си – не се отказва от начинанието. Веднага щом родителите забелязват таланта и въодушевлението му, той кандидатства в Музикалното училище. Взима си изпитите, потапя се в изкуството и намира себе си и средата, която харесва. Открива какво го кара да се чувства щастлив, среща истински приятели, усещайки, че музиката чертае неговото бъдещето. Всичко, което трябва да направи, е да я последва!
И така Божидар Василев, воден от енергията и безкрайния си интерес към различното, се впуска в приключението. То започва със счупване на стереотипа и бунтарски дух. Тайно от преподавателите си в 9-ти клас Боби започва уроци при изключителния тромбонист Вили Стоянов. “Като резултат от срещите ни само за няколко месеца качих нивото си на свирене минимум 6 пъти. Беше брутално!” -спомня си Trombobby. “Страшно много научих от него – отношение към инструмента, към музиката, и дори дълго време се опитвах да му подражавам.”
Покрай своя ментор бъдещият лидер на Southwick и DAYO се запознава с Кирил Зафиров – още един великолепен тромбонист, излязъл извън стандарта и неделима част от Brass Асоциацията на Вили. “Точно Кирчо ми пусна лайв албума на великия Мейсио Паркър “Life on Planet Groove”. В него чух фънки темпа, фрази и мелодии, задали музикалната ми посока за години напред.”
За нея Боби има нужда от отбор, oт агенти, пулсиращи със същите грууви трели и бийтове, изпълнени от гении като Мейсио Паркър, Джеймс Браун, Фред Уесли и много други. Покрай своите любимци се сприятелява с Денис Попстоев – алт саксофон и с много увещания на родителите си 15-годишните момчета започват да влизат на лайфове в Swinging Hall. Там всеки вторник джемят Вили Стоянов, Мишо Йосифов, проектите Зона Ц и бендът на Жоро Дончев, чиито изпълнения категорично убеждават Боби и Денис в желанието им да имат своя група.
Първият концерт на Southwick логично се случва точно в Swing-a. След него бандата започва все по-често да свири пред публика в чудесния джаз/фънк клуб “Soul In Da Hole”. Натрупаният опит и все по-сериозната увереност в музикалните им способности ги отвеждат към дебютния видео сингъл “Pink Skies”, появил се в ранната есен на 2011-та.
“През лятото на същата година, покрай общите ни футболни приятели, се запознах с мега талантливия фотограф и оператор Добрин Кашавелов. Именно на Добрин дължа първата си среща с музиката на Southwick. Оказа се, че точно той е режисьорът на клипа към “Pink Skies” – силуетна визуализация, отворила за групата вратите на много софийски клубове. В един от тях – любимото на готините типчета в София от началото на десетилетието – Radio Cafe, слушах бандата за първи път на живо. И признавам си бях силно впечатлен от звука и свободата в идеите на музикантите пред себе си. Техните парчета носят различно и ново усещане. Онова чувство да преоткриеш яката музика.”
Подобна трансформация във възгледите си изживява и Божидар Василев след издаването на дебютния албум на Southwick “От Плът и Фънк”. След премиерата на записа в Sofia Live Club, Trombobby заминава да учи в Консерваторията в Амстердам със специалност джаз тромбон. Помежду уроците и свиренето в квартирата, благодарение на тогавашната си приятелка, Боби попада на документалния филм “Block Party”. Лента, показваща велики изпълнения от хип-хоп/нео-соул артистите The Roots, Jill Scott, Mos Def, Kanye West, Erykah Badu, Talib Kwelli и The Fugees насред квартала Бруклин, в Ню Йорк. Цялата продукция на изумителния комик Дейв Шъпел е посветена на един творец, отишъл си от този свят само месец преди официалната премиера на филма. Неговото име е J Dilla.
Боби решава да си отговори на въпроса: “Защо през целия филм се говори за този агент?” Изслушва дискографията на детройския продуцент, прочита историята му и все по-силно започва да вярва в бъдещето на бийтовете, с които експериментира. Дните в Холандия преливат в безкрайни нощи, изпълнени със слушане, вдъхновение, композиране, свирене и отново слушане. По-малко от година след пристигането си в Амстердам Боби се прибира, осъзнавайки, че е дошъл моментът за промяна в звука на Southwick.
За няколко месеца работата по втория албум на бандата напредва. Музикантите записват сингъл и дори заснемат видео към него. И точно когато всички се носят на крилете на новото вдъхновение и ясно личи, че им предстоят вълнуващи времена, настъпва най-тежкият момент. Лейбълът, с който Southwick работят тогава, им поставя непосилни условия. Следва кошмарен период от около половин година, през който Боби и компания са оставени без достъп до собствените си тракове. Ситуацията излиза извън контрол…
Настъпва разочарование, а креативната енергия около вече записаните дема отшумява. Тромбонистът и бийт мейкър признава: “Честно казано, буквално до преди седмица не можех да се върна към тази музика. Исках малко да я забравя. През всичкото това време сме си говорили с Денис и Волен, че сме супер зле и не трябва да оставяме така труда си. Tази година сме твърдо решени да издадем втория албум на Southwick и да покажем на феновете, че дългата пауза е била от полза. Групата придоби супер интересен облик! Скоро ще чуете …”.
Докато първата му банда търси вдъхновение, в края на 2014-та барабанистът Васил Вутев кани Боби, Евден Димитров – Ечи – бас и Мишо Филипов – клавишни на един луд джем сешън. Част от дълбоката бас вечер е и DJ Rawland. Получава им се повече от отлично. Решават, че идеите им заслужават развитие. Така, съвсем спонтанно, с искрено желание да се забавляват, джентълмените създват DAYO. В превод от етиопски – “радостта идва!”.
Тя наистина ги застига. Но за да дойдат успехите, първо идва вдъхновението и стотиците часове труд. За целта Боби и Ечи си наемат квартира в центъра на София, където работят по идеите си. Клубните свирения продължават с пълна сила, а хонорарите се инвестират в DAYO. Trombobby споделя: “Свиря на всички тези концерти, за да влагам средства в проектите си – Southwick, DAYO и соло албума ми “Run”, който се появи преди месец.
Относно финансовата част, нека бъдем честни. Първо, можеш да се издържаш от изкуство. Но ако искаш да имаш спокоен живот, не се занимаваш с музика. Ако участваш в продукции, които ти осигуряват добри пари, но творчески те скапват, окей! Изборът си е изцяло твой. Ако не те кефи тази ситуация, планирай как да осъществиш идеите си. Виж как Робърт Гласпър се обръща към артистите: “Музиканти, оставете импровизациите за сцената, през останалото време помислете за бизнес страната на това, което правите.” Така, че ако си достатъчно постоянен, финансовите успехи ще се случат!”
А при DAYO усилията на Божидар Василев, Васил Вутев, Евден Димитров, Мишо Филипов и DJ Rawland по дебютния им албум вече дават резултати. В началото на февруари новината, че легендарният актьор и продуцент Уил Смит и неговият екип включват в епизод от влога му три техни парчета “Döner”, “Damn” и “The Mist”, среща DAYO с милиони хора от цял свят.
Слушанията в стрийминг платформите и продажбите на албума чувствително се увеличават, а заедно с тях и изненадващите признания. “Артистът Saigo, познат от първия ни албум, всеки понеделник излиза на сцената на “Bootleg Theater” в Лос Анджелис. Има възможност скоро да свиря с него на живо там, но миналата седмица той ми писа с молба да му изпратя траковете на една песен от втория албум на DAYO. Искаше да я изпее на следващия лайф. Публиката приела повече от отлично парчето. Дори според Saigo хората избухнали най-много на него. Нещо повече, когато я изпълнил в клуба присъствали и феноменалните музиканти и продуценти Thundercat и Flying Lotus. Man, това е успех! Да знаеш, че тези двамата са чули музиката на DAYO!”
Питам го за това, което му предстои, и дали скоро планира да живее за постоянно зад граница. Някъде, където да твори, да споделя музиката си и да създава така важните контакти. “Знам какво ти носи усещането да смениш въздуха и да се установиш на друго място за около година. Със сигурност бих живял за известно време в чужбина, но с идеята, че ще се върна пак в България. Първо обаче искам да издадем албумите на Southwhick, DAYO и Деси Андонова. След това смятам, че ще бъде много добре да замина за половин/една година. Да се откъсна малко от музиката, да работя нещо съвсем различно. Искам да се провокирам, да изляза от комфортната си зона. Трябва ми различна гледна точка. Така бих израснал повече като артист и креативна личност.”
Напълно съм съгласен с него. За да се развиваш, трябва да се променяш. Да човъркаш, да се оглеждаш за новото, да се поставяш постоянно в интересни и нестандартни ситуации. Към изследване на непознати територии ни водят и всички модерни начини за създаване на музика. “Средата става все по-лесно достъпна. За да запишеш един сингъл или албум, не ти трябват много пари. Инвестираш в читав компютър, купуваш монитори – може и да са втора ръка. Също така ти трябват кондензаторен микрофон, кабели и саундкарта. И това е! Там си! Подобно оборудване дава възможност на някого, който няма грам идея от ноти, да създаде интересна продукция. Не случайно в онлайн мастеркласовете на Ханз Цимер, deadmau5 и Хърби Хенкок се казва, че днес яките музикални идеи идват от децата с лаптопи. Смятам, че е време да поспрем с мрънкането и да разчитаме повече на себе си!”
“Радостта идва!” – както е казано. Трябва обаче да сме готови за нея!
А с дебютния албум на DAYO ще бъдете една по-вдъхновени за нейното посрещане 🙂