За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

KhanЪ: традиционно интервю за фолккор и жици

Ursus Photography

Какво се случва, когато се срещнат гъдулки, гайди, флейти, народни носии и приказни герои с тежък звук на китари и барабани? Фолклорният метъл е нишов стил, който печели все повече и повече фенове по света. Българската сцена също може да се похвали с не един и двама представители. Затова отскачаме отвъд това – на гости ни е Николай Маджаров, един от вокалистите на фолккор (folk core) групата Khanъ, за да си поговорим по-нашироко за народното творчество и съвременните му проекции.

Кои са KhanЪ? Как започна всичко?
Целият отговор е по-сложен и дълъг, отколкото ми се иска. :)) Khanъ е музикален проект от много години и до този момент е преминал през няколко различни пермутации. Лично аз съм в състава от 2017-та. Другите актуални членове са Димитър Пройнов на китара, Тонката (когото обичам, но чието пълно име не знам до ден-днешен) на бас, Камен Попов на гайда, Здравко Пеев на тамбура, прекрасната Михаела Найденова на барабани. Вокалистската станция деля с небезизвестния в българския ъндърграунд Георги ‘Жо’ Василев, който съвсем инцидентно живее на две-три минути от дома ми, и когото познавам откакто се помня. 

Преди да се присъединя към групата прекарах 4 години в Берлин и Жо беше този, който ми отправи поканата да се пробвам в ‘кастинга’ за нов вокал. И преди някой да предположи, че работата е била нагласена и плод на някаква форма музикантска шуробаджанащина: а) имаше конкуренция, и то сериозна; б) никога в живота ми не съм бил подлаган на толкова… да кажем, остра критика. Нещо, което продължава и до ден-днешен. 🙂 Все пак се радвам, че с групата успяхме да си паснем. Но независимо от това кой представлява Khanъ в даден момент, мисията винаги е била да бъде творен епичен български фолк кор и метъл.

Що е то ‘фолккоръ’ и има ли почва у нас?
‘Фолккоръ’ е наименование, създадено в ранните години на Khanъ от членовете на Khanъ, за да може да бъде описана музиката на група Khanъ. По мое знание няма официален патент, но все пак се чувствам горд наследник на термина. Простичко казано е вплитането на български народни ритми и традиционно звучене в бързото темпо и тежкия звук на хардкора. Има го и обратният вариант, а – ла “Точно колко бласт бийт можем да поберем в “Йовано, Йованке”?“, макар че предимно пишем авторска музика и рядко решаваме да понечим към вече наличното народно творчество. По-голямата част от песните ни са писани в размер 7/8 („Правда“, „Бразди“, „Един“), което ни позволява да запазим типичната за голяма част от българската музика пулсация. Ако искаме са сме „по-ударни“, прибягваме към добрите стари 4/4 („Жертва“, „Чума“), а в случаите, когато се чувстваме особено авантюристични, стигаме и до там да имаме и променящи се размери („Жар“, „Земя“). Текстовете засягат най-вече социални теми, но не се срамуваме да посветим някое и друго парче на някоя тъмноока мома. 🙂 

А дали’фолккоръ’ има почва у нас? Със сигурност. Определено има за всекиго по нещо и обикновено на концертите ни се завихрят стабилни мошпитове, но се вият и хорá. Някой ден ще имам щастието да видя бленувания “хоро пит“ – пого, обкръжено от едно хубаво хоро. По-добра визуална метафора за това какво е нашата музика не мога да си представя.

Какви по-необичайни, неметъл инструменти можем да срещнем при вас в студио и на сцена? А какви бихте вплели?
На първо място – през годините съм се убедил – а най-вероятно и ти самата, предвид интереса ти към фолк метъла в световен мащаб – че няма такова нещо като ‘неметъл’ инструмент, хаха. Креативността на тежката музика е безгранична и – с достатъчно желание – всеки един уред може и ЩЕ бъде интегриран! Конкретно за Khanъ – за момента Камен е майстор на джура гайдата и свири с нея на живо и за записи. Здравко сменя между тамбура и саз за различни изпълнения. По време на записа на „Бързей” от последното ни ЕР „Отвори Очи“ пък експериментално добавихме и тарамбука, и го намирам са сравнително сполучлив ход.

С огромно удоволствие бихме добавили още множество инструменти, но процесът е бавен и често осеян с трудности. Няма да излъжа ако кажа, че саундчековете ни са малък кошмар за всеки озвучител. Набавянето на подходящата техника само по себе си е сложно – сазът и тамбурата традиционно не са предвидени за комбиниране с китари с дисторшън и съответно двата инструмента на Здравко са  модифицирани (сазът) и правени изцяло по поръчка (тамбурата). Камен пък често е изправен пред проблема, че гайдата не позволява за голяма вариация в силата на издавания звук. Аз самият бих се радвал да се сдобием с каба гайда, понеже диапазонът ми е доста по-висок от този на моя предшественик Мартин, и по тази причина там, където преди не е имало, сега възниква конфликт за високите тонове между моя вокал и джурата. А пък за едно чисто класическо изживяване бих искал някой ден да се появим на сцената с тъпан.

Как се балансира в група с много членове и цели двама вокалисти? Какви са предимствата и предизвикателствата?
Хаха! Ами, трудно. Преобладават предизвикателствата. Седем души сме, повечето от които работещи на пълен работен ден или със собствен бизнес, и/или посещаващи университет, и/или участващи в други групи. Графиците винаги трябва да са синхронизирани. Отделно, неизбежно е в музикантска среда да не се стигне до обмен на силни и протоворечиви мнения, било то от чисто его или добронамерена, но прекалено рязко изразена мисъл за доброто на групата и музиката. Но с времето се научаваме да се разбираме и да правим компромиси. Определено всички са помъдряли с опита си и за момента комуникацията ни е сравнително здравословна. А предимствата са малко, но неоспорими – винаги има кой да носи техника, да кара превоза, да разговаря с феновете, да делегира задачите и да се разправя с някой неблагосклонен съдържател на клуб. Обикновено всичкото едновременно.

Мислиш ли, че в последно време има тенденция към завръщане към корените, търсене на националното самосъзнание? Дали фолк (метъл) ритмите тук и в чужбина спомагат на “младото поколение” да бъде по-възприемчиво?
Лично според мен, в България – със сигурност. Българите от вече три десетилетия насам се опитват да намерят идентичността си, в това число и нашето поколение. Дотук имам чувството, че това ни търсене се увенчава с неуспех. Но народните ритми – и в случая не само съпровожданите от метъл – определено ни дават “нещо”, което поне малко ни закотвя. 

Имаш ли любима приказка/легенда или приказен герой? Защо?
Тримата братя и златната ябълка. Уви, не защото помня приказката в детайл, а от чиста носталгия по една книжка от детските ми години с преразказ от Ран Босилек и най-вече заради илюстрациите от Стоян Илиев.

Какво представлява процесът по писане на текстове и създаване на музика при Khanъ?
Силно зависи от това от кого е тръгнала първоначалната идея. Най-често започваме с риф от Димитър, Камен, или Здравко. Инструменталът бива доразвит. Обикновено след това с Жо ще се опитаме да разгърнем концепцията за текста. След това я представяме пред другите, където биват нахвърляни още някои предложения. Т.е. текстът бива анализиран в най-малки детайли, възниква спор с три – четири различни страни, и накрая, след няколко почивки за по глътка вода и цигара, се стига до консенсус. Хаха!

Коя е любимата ти ваша песен за изпълнение на живо?
Хмм, може би отговорът ще е малко разочароващ, но не мисля, че някоя води в личното ми класиране.  Уви, по натура съм много критично настроен и по-скоро има песни, от които живея в постоянен ужас: „Гарван“, „Земя“, „Един“… Всъщност, ще се поправя – тези три са ми любими, когато успявам да ги изпълня правилно – не просто вокално, но когато успея и да им придам нужния заряд. Но ако изпълнението върви добре и се чувствам добре, то тогава всяка песен е радост, както и трябва да е. 

Ursus Photography

Снимки: Ursus Photography

Проект “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg