Той се самоопределя като “21-годишен нехранимайко с много цели и малко свободно време”. Ъндърграунд феновете на родната рап сцена го познават като Kamen, WARP или 1/3 от Ф4 (вижте и интервюто ни с MishMash – още ⅓ от супер групата). Гостът ни тази седмица е музикален продуцент, бийтмейкър, а някой ден – и музикант. Камен е сред младите свежи надежди на българската сцена, и сме сигурни, че ще попада все повече в полезрението ни.
По какво се различават соловите ти работи от съвместните с някого? Кой е Kamen, и кой -WARP?
Много хора все още не знаят, че WARP и Kamen са един и същ човек и ме знаят само от едната ми персона, а и това беше идеята. Още повече пък не знаят дори как да напишат WARP правилно, с което сам се убеждавам, че псевдонимите не са от никакво значение. WARP е прякорът, който използвам когато работя с български артисти, а собственото си име използвам за солови авантюри, предназначени за международната сцена, и за колаборации с англоговорящи изпълнители. Стилистично двете алтер егота нямат нещо характерно, по което да се отличат едно от друго, но обмислям начини да ги отдалеча възможно най-много. За момента е важно да се запомни: ако искате българска музика с моя продукция, търсете WARP, ако искате инструментална музика или колаборации с чуждестранни певци/музиканти – търсете Kamen. 🙂
Къде най-често може да те срещне човек?
Тъжната истина е, че съм най-достъпен в социалните мрежи. В чужбина съм от 3 години и все още не планирам дълготрайно връщане в България, а краткото време, което прекарвам на родна земя, е запазено за семейството и близките ми. Обмислям връщания за по-големите събития, които ще организираме с Ф4, където евентуално да може да ме срещне човек, но това ще е по-нататък. За момента съм доста активен в тези мръсни социални платформи, отчасти за да трупам фенбаза и да се свързвам с хора за работа, отчасти защото съм пристрастЕн.
Как протича процеса на работа при теб? Първо идва музата или импровизираш, докато те отведе до музата?
Отдавна спрях да се надявам на муза, имам твърде много неща за вършене и недостатъчно муза. Всяка сесия започва с референция от артиста, за когото правя бийт или с дискусия за това как те си представят да звучи крайният продукт. Ако съм в едно физическо пространство с човека, с когото творим, нещата се случват много бързо и за 20-30 минути имаме готов инструментал. Свикнах доста да работя с хора и знам каква реакция търся с всеки нов елемент, който добавям в проекта, който продуцирам. Работата от разстояние или с идеята, че каквото създавам, е за да бъде издадено от Kamen, усложнява доста целия процес. С артисти по интернет най-често отнема повече време докато уцеля това, което на тях би им харесало или да ги убедя, че пратеното от мен има много потенциал. За рилийзове за Kamen е още по-трудно, тъй като не се водя по идеята на никого и възможностите са безкрайни. В много от случаите отделям месеци за един трак и не защото желая да звучи брилиянтно, а просто защото рядко имам ясна идея накъде искам да се развие парчето. Хубавото в работния ми процес е, че рядко забивам в едно нещо и имам възможността да сменям между 3-4 проекта, по които работя едновременно. Така рядко срещам блокажи. Лошото е, че без ясна идея за развитието на нещо от самото начало често се стига до сходно звучащи резултати, водейки се по собствените ми навици. Затова гледам да си набавям нови звуци, plugin-и, и да слушам много разнообразна музика. Един от големите ми страхове е всичко мое да звучи еднакво.
От послевкуса на звученето оставам с впечатлението, че си перфекционист. Има ли нещо вярно?
Точно обратното бих казал. Ненавиждам перфекционизма и смятам, че е най-големият враг на продуктивността. Естествено, нищо посредствено няма стойността, която нещо безупречно би имало, но за мен трябва да се намери баланса между двете. С високи стандарти за нещата, зад които стои името ми, гледам да няма неща, от които да се срамувам, но и да няма неща, заслужаващи да бъдат чути, а междувременно трупат дигитален прах на харддиска ми.
Има ли парче, с което се гордееш най-много?
Поглеждайки назад, първосигнално не се сещам за нито едно. Което може би малко си противоречи с казаното по-горе за перфекционизма… Песента “Отело” на Жлъч е една от най-големите ми причини за гордост не само заради факта, че е колаборация с човек, който години наред ме е вдъхновявал да творя. А също и заради всичко заобикалящо изпълнението на песента, която е част от концерта #ОТЕЛО на Максим Ешкенази, един световно признат и уважаван български диригент, който заедно със Софийската филхармония и Мати (Жлъч) изпълняват трака, продуциран от мен. Самата представа, че нещо, което е излязло от моя компютър се изпълнява от симфоничен оркестър, и то от най-добрия в България, е доста по-голям повод за гордост от всичките милиони гледания, които могат да бъдат събрани в YouTube.
Друг такъв трак е песента ми с F-act “Индиго”, за живото изпълнение на която Мишо (F-act) е събрал Skiller с още куп неземни музиканти. Да, същият Skiller, който като бяхме по-малки покоряваше световни сцени и ставаше световен шампион. Хора постигнали толкова много на световно ниво се докосват до музиката ми и я изпълняват и имам чувството, че дори не го осъзнавам достатъчно, въпреки че съм изключително горд. В крайна сметка, това което прави нещо създадено от мен достойно за гордост, зависи от много други хора, но не и от мен. Не мисля, че има парче, от което се гордея, защото е някакъв връх в музикалното продуциране според мен или нещо такова.
Вече пресъздаде четирите сезона и техните природни характеристики в цели албуми. Каква е следващата стъпка? (Вижте “Heat” в обзора на албумите на 2018)
Дълго време имах проблем да реша какво следва. Имах си план за четирите албума и беше супер до момента, в който излезе последният и сезоните свършиха. Все още се чудя какво следва. Работя по доста проекти, всеки различен от другия. От WARP или по-точно от Ф4 в състав: Камен, Александър Шумаков Parkman и Михаил Павлов Mish Mash очаквайте албум в началото на лятото. Там полагаме всячески усилия да бъде невероятно парче изкуство и да бъде най-качественото нещо, създавано от трима ни, а и не само. Целим се много високо и работим здраво.
От Kamen очаквайте поне 3 различни релийза, включващи моя продукция. Работя по албум с Цветелина Лазова, позната като Leena, с която учим в един и същ университет. Това ще бъде дебютният ѝ албум и за момента сме много въодушевени от това какво се заформя. Имаме доста B sides (или с други думи – тракове, които не пасват на албума), които също ще пуснем малко след това като самостоятелно ЕР. Със Sofia Beats също организираме издаването на албум, по който работя заедно с Андрей Андреев, който се зае със сериозната задача да събере всички музиканти, които познава, и ще звучи прелестно. На финалната права сме, така че скоро ще бъде издаден.
Едно пиленце ни подшушна, че си част от Sound in picture, нов интересен проект на хоризонта. Разкажи ни повече за него и твоята роля там?
Sound in Picture е платформа, която иска да предложи на интернет аудиторията малко по-интересен начин за консумация на музика. Идеята е да се представи даден вид аудио чрез визуализацията на талантливи фотографи и така да стимулираме повече от едно сетиво едновременно. Започнахме с мой трак и снимки от фотографа, който стои зад всички мои обложки до момента – Любо Атанасов, а оттук нататък аз съм просто в ролята на куратор, който ще се свързва с хора за участие. Явор Зографски познат и като SMYAH и човекът зад DINAMIKA, е главното действащо лице на платформата и е знаещ най-много за всички планове на Sound in Picture, така че ако някой би искал повече информация, може или да провери уебсайта или директно да се свърже с Явор. Тракът ми за Sound in Picture също пробуди в мен нещо, което не знаех, че съм имал изобщо. Може би ще се постарая да спретна един албум с това звучене, тъй като често докато си почивам от всички други неща сядам и се пренасям в този свят на аналоговото звучене и synthwave-a. Добър начин да разнообразя от всичко останало, което продуцирам.
Снимки: Личен архив
Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”