Хип-хоп културата в България отново е в подем през последните няколко години. И „виновни” за това са не толкова добре познатите и утвърдени имена, а проспериращи млади таланти, които не спират да атакуват сцената с качествена продукция.
Един от тези талантливи младежи е Мишо, когото феновете познават като MishMash – член на лейбъла Shadow Lab, даващ шанс за изява на способните млади МС-та у нас.
MishMash е родом от Шумен, но той вече му е тесен. Днес трапеза за вкусния лирически мишмаш на артиста е цялата страна, а името му започва да става все по-популярно с всеки следващ проект. Със сигурност, извличащ дивиденти от професионализма и качествената работа на останалите в Shadow Lab, MishMash е проект в непрестанно развитие.
Какви съставки има MishMash и коя е в най-голямо количество?
Доста забавен въпрос като за начало. В мишмаша има разнообразие от съставки, но най-преобладаващата е мотивацията. Опитвам да покажа това на хората – успея да им предам чувство и енергия. Мисля, че се получава от време на време. MishMash е съвкупност от подобен тип съставки, и когато те са забъркани заедно, качеството на продукцията става един път.
Естествено е нужна и щипка любов към нещата, които правиш, за да могат те да звучат адекватно и красиво. Микрофонът определено е като камерата, както се държиш пред него, така и ще звучиш. Затова, когато съм в студиото опитвам да дам цялата съвкупност от позитивна енергия, която съм насъбрал в себе си, и определено това се чува.
Хенри Милър казва, че хаосът е порядък, който ни е непонятен. Респективно бих искала да те попитам дали MishMash отговаря на името си в този смисъл или все пак има ред в неговия безпорядък?
Абсолютно смея да твърдя, че моят хаос или мишмаш, както аз го наричам, е порядък, който ми е абсолютно понятен. Колкото и да се опитвам да има ред в живота ми, винаги има нещо, което остава забравено или несвършено. Може би това е доста типично за един артист. Много хора дори ме смятат за несериозен и „развейпрах“, но всъщност изобщо не е така. Проблемът ми е, че съм затрупан с хиляди неща, които имам да свърша – били те свързани с изкуството или с личния ми живот. Такива сме си ние артистите, живеем в хаос, разхвърляни стаи, носим неизпрани дрехи понякога, но тогава се чувстваме в свои води (това беше тъпо).
Наистина, това е едно от най-големите изпитания в живота ми, да успея да подредя ангажиментите си така, че да мога да направя всичко, което имам за правене.
Как се озова на хип-хоп сцената? Все още вървиш по пътя към успеха, затова бих искала да те попитам кои са спирките, през които преминаваш?
„Пътят към успеха е в тръни“ – обичам да казвам доста честичко. Нещата ми се случват доста по-бавно, за разлика от доста други изпълнители, но пък за сметка на това се надявам да бъдат по-стабилни и трайни.
На хип-хоп сцената се озовах след като дойдох в София, за да уча. Нещата просто започнаха да се случват малко по малко. След всяко следващо стъпало опитвам да правя крачка нагоре.
Ситуацията в изкуството никак не е, както повечето хора си мислят. В музиката днес те има, а утре те няма, защото постоянно се ражда някой по-добър от теб. Тайната на това да „пробиеш“ с парчетата, които правиш, е да се налагаш навсякъде, и да бъдеш най-продуктивната версия на себе си. Не бих казал, че съм се озовал на сцената случайно.
Смея да твърдя, че всичко се случва с причина. Чувствам се точно на мястото, където трябва да бъда и единственото, което остава сега, е да развия пълния си потенциал. Хората да го видят и да започна да живея финансово независим живот с музиката, която обичам да правя, а не да служа цял живот на корпоративни фирмички с надежда за по-добро бъдеще и т.н. Прекалено голям хейтър и критик съм лично към себе си, за да оставя живота си на произвола.
Музиката е твоето изразно средство, твоят начин да контактуваш с хората. Какво искаш да им кажеш чрез нея, кои са твоите теми?
Това е най-силното средство да кажа на хората какво мисля по различните теми, които ме интересуват и да се освободя от това, което ми тежи. Аз лично мога да кажа, че нито една от песните ми няма някаква „конкретна тематика“. Просто пея за това, което ме вълнува. Споделям преживявания, интереси, отчаяния, мнение. Също така забелязвам как хората не обичат, когато някой си налага мнението и то се различава от тяхното.
Много пъти съм казвал, че по-разчупените личности могат да открият свои послания в песните ми. Искам всеки да открие по нещо полезно. Защото именно така аз предавам някакъв вид мъдрост и впечатление на хората. Колкото и да звучи клише, музиката възпитава. Смело мога да кажа, че мен рапът ме е възпитал да съм това, което съм.
Много е важно какъв пример даваш на младите. Едно е да караш с музика хората да обичат, а друго е да ги подтикваш към омразата… Според вас кое е по-добре?
Предизвикателствата пред младите артисти в България със сигурност са много. Кои са най-големите трудности, с които ти самият се сблъскваш?
Предизвикателствата са много повече, отколкото си мислите. Както казах по-нагоре, нещата са много плаващи и преходни. Всеки ден се ражда един нов артист, който може да ти застане на мястото. Естествено има и такива, които успяват да запазят позиция с години, но това се среща доста по-рядко.
Основното предизвикателство за мен е това, че трябва да работя нещо друго, за да си изкарвам прехраната и да свързвам двата края. Тоест насочвам енергията и времето си към област, която не е точно моята. А трябва да бъда фокусиран, ако искам да постигна каквото и да е в музиката.
Може да прозвучи неуместно, но хората искат да не успееш. Живеем в свят с много завист и ревност. Някои хора си мислят, че като успееш, по някакъв начин им взимаш потенциала и хляба. Светът е пълен с изобилия и има от всичко за всеки, така че това е напълно излишно. Тези неща определено са трудности, но те ни правят по-големи.
Какво те мотивира да не се отказваш?
Колкото и клиширано да звучи, „животът ме мотивира“. Много пъти съм си казвал „брат, спирам да се занимавам с това, няма смисъл!“… Точно след няколко часа променям решението си, защото именно музиката придава повече контраст на ежедневието ми и ме кара да се чувствам напълно щастлив, както нищо друго. Това е като да знаеш, че ти трябва да правиш това. Например, когато съм в студиото, забравям за всичко странично и външно, а повярвайте, определено има за какво да мисля. Оставям на страна всичко, което ми тежи и ме натъжава по някакъв начин. Чувството на екстаз ме кара да не се отказвам. Усещането, че съм тук, за да създавам музика, да бъда на сцената, не може да се замени с нищо друго. Изпитвам най-висша любов към изкуството и се опитвам тя да ми повлияе позитивно на продукцията. Колкото и филмарско да звучи – така го чувствам!
Ти си част от Shadow Lab – един от най-креативните и качествени лейбъли за хип-хоп в България. На какво те научи работата с тях? Как спомогна за развитието ти?
Имам честта да работя с един абсолютно независим и креативен лейбъл. Без тях нямаше да съм на мястото, където съм в момента, макар и малко все още. Откакто сме заедно, продукцията ми става доста по-професионална и научавам прекалено много знания за музиката, с които един артист трябва да разполага. Имам щастието да съм до един от най-талантливите продуценти в България: N.Kotich. Той наистина е ядрото на лейбъла и е човекът, който определено чува и вижда как трябва да се случват нещата. Абсолютно независими сме, имаме студио, имаме техника. Работим по страшно много проекти и тепърва добрите резултати ще излизат на бял свят. „Хубавото тепърва предстои“. В студиото сме от сутрин до вечер, защото там сме се събрали само талантливи хора с еднакви интереси, силно вярващи, че дори положението да не е толкова цветущо, ние сме хората, които могат да променят обстановката.
Кои са нещата, с които никога не би направил компромис, когато става дума за твоя хип-хоп?
В последно време правя доста, всъщност. Започнах да ставам малко по-широкоскроен откъм звученето ми. Опитвам да излизам от зоната на комфорта, като правя по-модерно саунд. Готов съм за всякакви компромиси, стига продукцията да е качествена и да има послание. Песните, в които не се казва нищо, са въздух под налягане, неполезен за никого. Отворен съм за всякакви проекти, комбинации с други стилове и колаборации с най-различни изпълнители. Аз съм човек, който обича музиката като цяло, не само хип-хопа. Слушам разнообразни стилове с изключение на онази „кръчмарска музика“ и мисля да правя експерименти. Както знаете, в една връзка трябва да се правят много компромиси, същото е и с музиката. Аз разделям музиката на хубава и лоша, което също е много относително, защото публиката харесват различни идеи.
Няма как да не те попитам за любими изпълнители. Кой те вдъхновяваше преди и кой те вдъхновява сега?
Артистите, които ми дават вдъхновение, са толкова много, че дори няма да кажа конкретно име. Напоследък слушам доста парчета от новата вълна на запад. Наистина хора като Kendrick Lamar, Brockhampton, Migos и още много други влияят позитивно на ежедневието и ми дават мотивация да успявам, както те го правят. Следя абсолютно всичко, което излиза, защото за един изпълнител е много важно да знае в какво време се намира. Ситуацията се променя ежедневно. Радвам се, че винаги мога да открия някой нов изпълнтел из интернет. Колкото повече неща слушаш и взимаш информация от тях, толкова повече знаеш какво се случва.
Честно казано, преди се вдъхновявах от съвсем друг тип рап. Слушах повече old school, защото там просто убиваха с техники и лирики, което на мен ми е страст още от малък. В момента съм променил малко виждането и чуването си и съм започнал да се вдъхновявам от малко по-лесносмилаеми тракове. Това обаче не означава, че съм спрял да правя от песните, в които съм техничен и лиричен. Просто хората се променят, а на мен не ми харесва да цикля на едно място. Гледам да продължавам напред и да покорявам нови върхове.
Съвсем наскоро започна да се изявяваш и като влогър. Как се реши на подобна стъпка? Какво разказваш на хората в своите видеа?
Влогът е нещо съвсем ново за мен. Тепърва навлизам в тази материя, но мисля, че ще се справя, защото основата на влога, който правя, е да давам добър пример на младите. Те са тези, които следят подобни платформи. Ще говоря по най-различни теми, от които се интересуват подрастващите и ще споделям своето собствено мнение. Това е още един начин на изразяване, който определено много ми харесва и ще развивам като съвсем отделно начинание.
Ще разказвам за живота си, ще споделям преживявания и ще опитам да дам поука на хората, ако мога. Освен това целият процес на създаване е супер забавен. Всеки епизод сам по себе си ще бъде по конретна тема, няма да говоря за щяло и нещяло.
Идеята ми не е толкова да стана влогър, колкото да създам нещо качествено с послание. Нещата и там се случват бавно, но славно. Таргет аудиторията е главно тийнейджъри, защото именно те се нуждаят от някой готин батко, който ще им разправя за нещата от живота.
Надявам се, че ще пожънем успех с този нов проект. Имам честта да работя с професионалистите от “Seven Talents”, без които това нямаше да се осъществи по толкова качествен и съвършен начин.
И един въпрос за финал – какво предстои на MishMash в най-скоро време?
Очаквайте неочакваното. През месец март излиза едно мини албумче, което ще е с доста различно звучене – крайно интересно, по моя преценка. Инструменталите ще са дело изцяло на моето шуменско приятелче “Riot”, с което се запознахме много скоро, но вече имаме почти готов албум, което си е супер. Ще излизат много клипове и независими парчета.
Освен това, до края на годината подготвям мой официален самостоятелен албум, който ще е абсолютно концептуален и изпипан, но това нещо още не бива да ви го казвам, хаха. През 2018-та възнамерявам да залея с продукция и да разгранича качеството от плявата, не че се заканвам…
Яките неща тепърва предстоят. Също така ще има доста колаборации с други изпълнители. Планирам още да задвижа клубните си лайфове не само в столицата, а и в провинцията, защото там също живеят хора, колкото и да не ви се вярва. Имам страшно много идеи, които са напълно осъществими и съм убеден, че все някога ще се случат, стига да не се отказвам.
Най-важно е да продължаваш да правиш това, което искаш, пък все някога ще ти се случат успехчетата. Всичко зависи изцяло от теб и аз вярвам, че всичко ще се нареди за мен в професионален план, защото имам най-важното: „ясна представа какво искам“.