Преди почти 4 години попаднах на soundcheck в празнуващия тези дни рожден ден и от особена значимост за българската музика Club Mixtape 5. На сцената забелязах все така симпатичното присъствие на Миленита с банда, която по-скоро възприех като съставена от гост-музиканти в нейния проект. С една дума – не обърнах нужното внимание на така или иначе суетящите се момчета. Продължих деловия разговор с тогавашния PR на клуба, когато изведнъж в залата се раздаде мощна и позитивна вълна от хубав, напомпан и уверен звук! Както вярно отбелязва клишето: Изригна! Интуицията ми прошепна: “Тук се случва някакво чудо!”. И по-точно Funky Чудо!
Фронтменът на бандата Симо Желязков си казва това далеч по-рано. Още, когато е 9-ти/10-ти клас, по покана на барабаниста в групата Радо Казасов попада в състава по заместване за един концерт в Swinging Hall. И още по време на репетициите, момчетата осъзнават, че Симо е техният човек. Няколко години по-късно с пианиста Пламен Денчев се свързва един от създателите на Funky Miracle – бас китаристът Алекс Атанасов. Негово е предложението Пламен да се включи в бандата за няколко репетиции и заедно да опитат какъв ще бъде резултатът. “От първия акорд усетих огромен потенциал във всички от групата и се изкефих на макс. Да, имаше нужда да се доизчистят някои детайли, но... Да си призная честно, никога дотогава не бях изпитвал толкова яка емоция! Между нас имаше химия!”.
Това отборно чувство си остава от критична важност за всяка успешна съвременна формация. Симбиозата, добрият климат и откритата комуникация в един музикален отбор до голяма степен определят качеството на крайния продукт – студийни записи, концертни изпълнения или медийни изяви. Без желанието за постигане на общи цели и споделянето на искрена творческа енергия, бъдещето на една музикална група е под огромна въпросителна.
А когато бандата е съставена от седем открояващи се личности, така поставената задача става с повишена трудност. Все по-рядко по света се срещат популярни формации, съставени от повече от петима постоянни членове. Но при Funky Miracle присъства любопитен момент. От личен опит мога да споделя, че имената на музикантите се помнят веднага. Е, да, предполагам на Жоро Стойков – тромпет и Влади Мичев – тромбон/клавишни им дължа минимум по една риза за всеки сезон. Но когато момчетата са на сцена или в студио, те излъчват силна индивидуална енергия и стил, които се преплитат, звучейки цялостно и завършено.
Усещаш, че Ечи Димитров е адски грууви, разтриващ вратовете басист, Илия Колев е китарист, който хем може да те изненада с разтърсващо соло в най-неочаквания момент, хем е способен да задава с перфектно чувство темпото. Което се държи от споменатия Радо Казасов – енергичен, безкрайно усмихнат и разнообразен барабанист, залитащ едновременно към рокендрола и хип-хопа (колкото и немислимо да изглежда на днешните хипстъри).
Разнообразието и богатият спектър от креативни хрумвания като че ли са съставките, с които бандата привлича верни фенове в отбора си. Защото в музиката на Funky Miracle, както и Пламен, и Симо отбелязват, има по нещо за всеки. Меломаните, колегите им музиканти, тийновете, търсещи израз на бушувашите емоции и дори по-комерсиално ориентираните слушатели намират своя любим бонбон в кутията с “благодарности”, винаги когато чуят младите фънкари.
А при тях настоящето крие любопитни предизвикателства. Симо увлекателно споделя мисли по темата: “Интересното за нас сега е какво следва. Защото, ако в дебютния ни албум “Fly” публиката чува съвкупност от търсенията ни в началния период на групата – първите 5 години, то сега заставаме пред бяло платно. И може да се случи всичко. Тъй като и седмината продължаваме да развиваме музикалните си талант и вкус.”
А Пламен го допълва съвсем на място: “Най-характерната черта при Funky Miracle е, че всеки в групата трябва да бъде широко скроен музикант. Да възприема различни стилове и изобщо да бъде готов за експеримент с нови хрумвания, водещи към непознати, но и привлекателни пресечки. В същото време всеки има свободата да твори и да предлага свои дема. Останалите в бандата някак естествено хващат идеята и я развиват до етапа, в който тя придобива завършен вид.”
Когато обаче седем класни музиканти разполагат с възможността да осъществят креативните си виждания, възниква въпросът: “Как разбират кога парчето или албумът са готови?” За момента агентите от Funky Miracle сами си налагат самоконтрол, но за студийната работа разчитат на една от основните фигури в музикалната индустрия – музикалният продуцент. За дебютната тава на великолепната 7-рка този професионалист е Борислав Бояджиев – DJ Borche. Музикант, познаващ отлично нагласите в групата и готов за смели експерименти. Нещо повече, той олицетворява музикален продуцент, отворен за диалог, дискусии и продуктивна работа с цел създаването на стойностна продукция. Способен да канализира идеите, да постигне баланса и вярно, и открито да уточни в каква посока отиват песните. От друга страна, получавайки свобода на действие в смесването и постпродукцията, Борчето успява да вплете модерни нишки във финалната звукова картина на албума “Fly”.
За чието издаване, Funky Miracle разчитат предимно на себе си и на приходите от своите концерти и турнета в страната, а от година насам и в чужбина. Всички в групата (средна възраст 24) са професионални музиканти и се издържат изцяло от концертна дейност, работа в студио, преподаване и участие в популярни телевизионни формати. Толкова млади те доказват за пореден път, че музикантът в България може да живее достойно от изкуството и своите умения. Без да му се налага да излиза от тази сфера.
Но с една уговорка, внесена от Симо: “Животът на българския музикант е подчертано на крайности. В един момент си супер, в следващия си на червената линия. И тези добри и лоши моменти постоянно се редуват.” За Пламен номерът е да съчетаеш различни проекти, давайки пример с тромпетиста и китариста във Funky Miracle. “Влади пое отговорен ангажимент и сега ще го слушаме като част от бандата в “Гласът на България”. В същото време изнася концерти заедно с Биг Бенда на Българското Национално Радио, което е и неговата постоянна работа. По-интересно е да споменем, че китаристът ни Илия е абсолютен феномен. Другият му инструмент е валдхорна, което го прави единствен по рода си музикант в страната. Илия също свири заедно със симфоничен оркестър, което е свързано с регулярен доход”.
Но да се върнем към реализацията на първия им албум “Fly”. Той изцяло е работен в едно от най-добрите звукозаписни студиа в България – Perfect Records, с чийто екип музикантите от Funky Miracle си партнират. Физическата и дигиталната дистрибуция се ръководи от новия лейбъл Smile’s Music, а момчетата от бандата инвестират в цялостната му постпродукция, включваща микс и мастеринг. В допълнение, техни средства гарантират смайващия artwork, дело на beta independent studio, начело с магьосника Жоро Панчев. Особено важните в днешно време разходи по PR дейностите също се поемат от групата, а благодарение на частен инвеститор Funky Miracle могат да се похвалят и с видео към пилотния сингъл – “Тя Дори Не Разбра”. Това нагледно включва работния цикъл по издаването на албум от млада българска група, която по-скоро засега остава в underground-a.
Няма как! Засягаме и тази тема. Кои банди и изпълнители в милата ни татковина са мейнстрийм и кои остават под радара на масовия слушател/зрител? Какъв е критерият да получиш сериозен медиен интерес, така че твоята музика да достигне до по-голям кръг хора? Защо ставаме свидетели на отлични продукции (актуални примери: албумите на Trombobby, Funky Miracle, So Called Crew, DAYO, Polina, Рут Колева, Hayes&Y), за чието съществуване много потенциални фенове дори не разбират?
Отговори на тези въпроси колкото искате… Със Симо и Пламен засягаме един от аспектите. И тримата споделяме мнението, че водещите музикални медии са забравили, а може и никога да не са осъзнавали, своята съществена роля да бъдат близо до пулса на новите, различни, и имащи послания артисти. Част от музикалните редактори в големите радиа получават на готово списък с песни и конкретни указания как, кога и колко често да се въртят в ефира. За същите тези така наречени тейстмейкъри, новата музика започва и завършва с до болка познати имена. А те самите дори не правят опит за някакво подобие на самоинициатива.
Резултатът – на широката публика се предлага предимно пластмасов, евтино скалъпен продукт. Нека да го има, в крайна сметка хората сами могат да решат за себе си. Но ако адекватно не им се покаже многообразието на съвременната българска музика, мачът изглежда нагласен. Защото хората, на които действително ни пука се стремим да подобряваме качеството както на синглите, албумите и клиповете, така и на концертите, радио и телевизионните предавания, статиите, които могат да запалят искрата в масовия потребител.
С тази цел започват 2018-та и Funky Miracle. Предстои им заснемане на ново видео, национално турне, с което да зарадват своята публика в по-големите градове и усилена работа в студио по новите им композиции. Така, че бъдете нащрек и подкрепяйте новата българска музика, без излишни ограничения и предрасъдъци! Защото тя винаги има какво да ви каже!