За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Между реда и хаоса: Орлин Милчев – ATILA

Орлин Милчев – Атила яхва крилете на живота, не се страхува да преследва целите си. Може би го познавате като режисьор, може би като водещ, а най-вероятно сте разсъждавали часове над някой дълбокомислен негов текст и/или видеоклип. Атила взима всички аспекти на живота и ги материализира в безмилостен рап, за да се превърне в един от най-емблематичните изпълнители на родната сцена. Днес във “Виж музиката!” го предизвикваме да ни разкаже за Реда и Хаоса, за човешките добродетели и създаването на подкаст в България.

Кой е Орлин? Какво не знаем за теб, а трябва?
Опитвам се Орлин да е някой, който изразява себе си в различни форми – музика, литература, кино, подкасти и т.н, говорейки за неща, които са важни според мен, и казвайки истината. Целта на това за разочарование на всички не е толкова да направя света някакво много по-добро място, а по-скоро да разбера кой съм аз самият всъщност и най-вече как мога да стана по-добра версия на себе си. Като се замисля, това май е и най-ефективният начин да направиш света по-добро място. Какво не знаете за мен … адски много неща, които на този етап предпочитам да останат само за мен и близките ми. Неприятно ми е в последно време това тотално разголване и навлизане в личния свят чрез социални мрежи и т.н. Смятам, че всеки трябва да остави нещо за себе си, а аз вече съм споделил толкова много, и хората, които следят нещата ми, знаят доста, бих казал предостатъчно.

Къде е границата между Орлин и Атила?
В съдържанието на музиката ми вече почти не съществува такава – както казах, споделям в нея доста лични преживявания и мисли. Все пак този псевдоним остана с мен още от годините на фристайл битките, от идеята за сцената като бойно поле. Въпреки, че генерално съм на съвсем друга вълна от много време, винаги преди да изляза на сцена вътрешния ми воин се манифестира по някакъв странен начин и това дава на изпълнението остротата и силата, която е толкова важна за рап музиката. С микрофон в ръка на сцена ставам доста неспокоен тип и отприщвам някои тъмни сили в себе си, това е сигурно. МС Атила винаги си е там някъде в мен, не се закачайте с него, млади рапери, той обожава битките. Хаха.

Разкажи ни повече за новия си проект “2 и 200”. Как дойде идеята да си създадете подкаст и как виждаш бъдещето на този формат у нас?
С моя приятел и колега Цветомир Цанов сме страхотни фенове на подкастите и просто решихме да си направим един. С помощта на друг наш приятел и колега Филип Търпов и страхотната компания 7 Тalents, за която снимаме, това се оказа лесно. Голяма страст е подкастът – възможността да използваш разговора в пълната му сила, в широка и непрекъсната форма, каквато няма в медиите. Ние си говорим най-често на трудни теми, каним интересни и алтернативни на медийния свят гости от всички сфери на живота …  и заедно мислим на глас в рамките на 2 часа. Без сценарии, реклами, прекъсвания. На Запад подкастите са много популярни с милиони слушания и гледания на седмична база – тук, както винаги, нещата навлизат по-бавно, но за щастие вече има някои доста добри родни подкасти и се надявам и нашият да заеме своето място със собствено лице, характер и особености. Най-важното е, разбира се, че с Цецо и Филип ни доставя огромно удоволствие да се затворим в студиото за 2-3 часа с някой адски интересен за нас човек и да си говорим без да ни прекъсва нищо. А пък щом след това този разговор може да достигне до други хора – толкова по-добре за всички.

А как подбирате гостите си?
Много приятели, които правят яки неща –  музика, кино, спорт, наука и др, както и огромен списък от хора, които искаме да питаме разни неща, но не познаваме. Намираме си повод – подкаста – и хоп, имаш 3 часа да си говорите.

Наскоро гледахме влог “7 дни с Атила” – и ти си от “нашите” и водиш доста динамично ежедневие, а всеки ден е различен от другия. Банално, но какво те мотивира, какво ти дава сили и осмисля деня ти?
Истина е, динамично ми е доста. Мотивира ме една особеност на характера ми – леко депресивната ми природа – която, ако бъде оставена без креативни задачи за дълго време, навлиза в мрачни и разрушителни самоанализи. Също осъзнаването колко малко време имаме на тази земя, колко бързо то лети, и как трябва да правим … неща. Такива, които чувстваме, че ни изпълват отвътре.

В своите филми, а и в музиката си, често засягаш темите за моралното и ценностното. Кои са основните добродетели, за които се оглеждаш у хората?
Харесвам хора, които казват истината. Хора със съвест, която не е задушена тотално от безскрупулното ежедневие на родната ни джунгла. Впечатляват ме хора, които са останали встрани от така популярното в днешно време цинично отношение към живота. Някъде по пътя си решихме, че нищо не трябва да се приема насериозно, че на всичко сме отгоре-отгоре, над нещата един вид, и че когато се сблъскаме със силни емоции или някаква сантименталност трябва непременно да намерим убежище в сарказма. За съжаление това е черта, която виждам често и в мен самия и това не ми харесва. Когато вечно си над нещата, губиш почвата под краката си – класическите ценности губят силата си. Цинизмът е добър критик, но никога не бил добър създател.

Какво те провокира?
Виждам твърде много проблеми със себе си и това ме кара да мисля и да търся решения. Тотален егоизъм, хаха. Иначе много ме нервират многоликите лисунгери, подскачащи между комплимента и интригата … гледам да бягам далеч от такива хора.

Кои са главните замесени в последния ти дългосвирещ албум “Ред и хаос”?
Бийтмейкъра ми WORST, който е твърде скромен, за да се изтъкне някъде, но убива всичко живо с музиката си, също Апостол Найденов Nowallz – човекът зад звученето. Продуцентът на албума в отношение на запис микс и мастър – мастър шефове на тавата са страхотните Nastie & NRG D, които за голямо мое щастие и изпяха прекрасни неща в нея. И най на края: мрачният, но чаровен по някакъв странен начин български рап изпълнител Атила.

И какво е най-голямото предизвикателство, пред което те постави албумът?
Много бяха предизвикателствата – самата идея да издадеш албум в родината си си е предизвикателство – разходи на време, финанси, пазарните реалности у нас и т.н. Творчески за нас беше важно да държим слушателя на границата между тези две състояния – реда и хаоса – музикално и лирически, и мисля, че до голяма степен успяхме.

Концепцията помага ли или по-скоро пречи?
Определено помага. Вярвам, че всеки човек функционира най-пълноценно стъпил с единия крак в сигурното и познатото, но с другия – в новото и незнайното, в хаоса. По този начин имаме стабилност, но не спираме да се развиваме и покоряваме нови територии – разбирай не само физически, а ментално, творчески, професионално.

След като си успял да превърнеш няколко хобита в професия, какви други странични занимания имаш?
Това превръщане на хобито в професия е една постоянна борба за всички в родината ни, занимаващи се с творчески професии. То не е нещо, в което влизаш и хоп – стигнал си, а постоянна битка, несигурност и нон-стоп бачкане, за да се задържиш в това състояние. За мое голямо щастие на този етап в живота ми се издържам, като работя двете най-интересни неща за мен – от една страна съм режисьор на един куп разнообразни формати, от друга – създавам музика, която изпълнявам доста редовно на живо. Честно казано, супер много оценявам щастието да работя тези две неща, но блъскам здраво и денонощието понякога едва ми стига. Страничните ми занимания са подкастът ни 2&200, спортът, книгите, музиката, която слушам, филмите, няма как да ми е скучно никога. В момента чета “Чудовището” на Владимир Зарев, в началото съм, но доста ми харесва, препоръчвам я ☺

Снимки: Личен архив

Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура” 

 

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X