За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Димитър Карамфилов: “Всеки музикант, в който има музика, която иска да излезе на бял свят, трябва да я запише в албум”

Преди броени дни на 16 ноември в емблематичния за джаза у нас в последните години клуб „Студио 5“ се състоя един от най-очакваните концерти за годината – представянето на дебютния албум на контрабасиста Димитър Карамфилов, наречен „Екология“. За неподготвените – ако има такива, свирещи и слушащи джаз – нека ви представим кой всъщност е той без много да ви отегчаваме. Димитър Карамфилов е роден в Стара Загора. Запалва се по музиката от ранна детска възраст. Завършва музикалното училище в София, а след това и Музикалната академия с контрабас, където по-късно се връща, за да преподава. Като един от най-търсените джаз музиканти в страната ни, той записва музика за много албуми, телевизионни и радио проекти. Музикантът има множество колаборации с артисти като Христо Йоцов, Михаил Йосифов, Хилда Казасян, Живко Петров, Шибил Бенев, а музикантът, оставил най-трайна следа в неговото развитие, е покойният Васил Пармаков, на когото всъщност е посветен и албумът “Екология”. Екипът на БМА бе сред публиката на концерта не само заради новия албум, но и заради отдавна обещаното интервю за проекта ни “Виж музиката!” И Митко Карамфилов спази обещанието си. 

Броени минути, след като слезе от сцената, как се чувстваш?
Много удовлетворен! Просто нямам думи. Имаше много адреналин, докато организирах този концерт и по време на самия концерт. Така че не разбрах как мина всичко толкова бързо. Надявам се на хората да им е харесало, а съдейки по техните реакции мисля, че е било така. Чувствам се като след добре свършена работа, но това е само началото. Тепърва ще организирам участия покрай албума. Трябва да го свирим. Отделно се колебая за още един-два записа до края на годината, понеже разбрах колко е важно да се записва музика, когато имаш идеи.

В този ред на мисли, мислиш ли за нов албум? И ако да, кога можем да го очакваме?
Да, разбира се, че мисля. Имам музика за поне още два албума. Догодина мисля да запиша още един. Но кога ще излезе ще стане ясно в процеса на работата.

Каква обратна връзка усети от публиката тази вечер?
Докато свирих по-скоро бях концентриран върху това какво се случва на сцената, защото като лидер трябва, то не че трябва, но явно естествено се получава да внимаваш и да комуникираш повече с колегите, които са до теб. Като цяло усетих много внимателна публика. Възпитана публика. То си показа и след това. Хората, които минаха да ме поздравят явно бяха очаровани от това, което се случи.

Каза, че си усетил, че трябва да се издава музика. Колко важно е това, за един музикант и как му влияе?
Това е безценен опит. Всеки музикант, който чете това интервю и има усещане в себе си, че има музика, която трябва да излезе на бял свят, да го направи задължително. Все пак това ни е работата. Аз приемам нашата работа като всяка друга професия. Както хлебарят трябва да извади сутрин хляб, както докторът трябва да прегледа пациентите, така и ние си имаме задължения и едно от тях е наистина да издаваме музика.

Докато слушах „Екология“ аз лично се пренасях накъде из природата. Всякакви пейзажи ми минаваха през съзнанието. Какво за теб е „Екология“. Къде си ти? Къде се пренасяш? Какво си представяш, докато го слушаш?
В тази градска среда – нашата. За София говоря. За разлика от доста други европейски столици, които са каменни и бетонни, тук все пак има дървета и зеленина. Но липсва хармонията между това хората да опазват около себе си и да внимават за това да не нарушават зеления баланс. Мръсотията, агресията и това, че няма никаква толерантност по улиците, това е нещо, което не ми е приятно. Природата е много красива в България. Навсякъде има красива природа. Например, в Скандинавия я пазят на цената на всичко. Има много строги закони, ако нарушаваш нещата в природата. В България някак си много неглижираме това и си личи. Някакви индустриални западнали места или най-малкото как се отваря един прозорец на кола и някой си хвърля фаса. Тези неща все повече ми правят впечатление след този проект. Дори и в албума чухте, че имам един поетичен текст, който описва горе-долу нещата, както се чувствам. Аз като музикант не мога да изляза на протест. Всъщност не че не мога, но аз изразявам моята позиция чрез този албум. Надявам се хората да пораснат в съзнанието си. Има места по света, където човек може да живее в добър баланс и хармония с природата. Това е пътят, за да можем да оцелеем.

Разкажи ми повече за албума. Как протекоха записите? Колко време отне издаването? С кои музиканти работи?
Миналата година между 10 и 13 октомври протекоха записите. Три дена сесия в „88 студио“на Христо Йоцов. Всички хора, които бяха днес на сцената, участваха в записите. За три дни записахме всичко. На повечето парчета направихме по няколко тейка, но в крайна сметка на почти всички парчета използвах първите тейкове, което показва, че спонтанността и първото изпълнение е най-заредено с емоция и енергия. Колкото и странно да звучи. След това има преднамереност някак си. Разбира се, има малки детайли, които от първото изсвирване човек не може да изпълни, но в крайна сметка човешкият фактор е най-важен, за да привлича вниманието. Спонтанността и фантазията в първите тейкове се появяват най-добре. След записите имаше дълъг процес на миксиране, който с тон-режисьора Георги Гогов свършихме заедно. Даже в началото аз му дадох насоки, а той от своя страна си свърши много добре работата. След това пратих целия албум за мастеринг в Ню Йорк. Едно студио в Бруклин. Алекс Детург се казва саунд инженера, който направи мастъра, което много допринесе за финалния звук. Много ми хареса как звукът стана някак си по-кристален. Много важен момент е чисто административният: да легализираш музиката в Министерство на културата, в Музикаутор. За музикант е малко обременяващо, но в крайна сметка и това свърших. С огромна помощ от Елисавета Петрушева. Всички стъпки, които минах, са информация, която е абсолютно богатство. От тук нататък знам поне какво се прави.

Беше ли трудно?
Не беше лесно, но в никакъв случай не мога да кажа, че беше досадно. Беше забавно, вълнуващо и приятно. Имаше си своите проблеми за решаване на всички нива, но в крайна сметка това е животът. С това, което ти поднася, трябва да се справяш и когато има проблеми – да ги решаваш.

Даде ли свобода на музикантите?
Ами ти чу! (смее се). Всички те са големи музиканти и професионалисти и никой не е давал съвети, които да са преднамерени. Аз си знаех музиката и как горе-долу да звучи, а те само я правеха по-красива. Никой не е казвал „Дай тук да го направим не така“. Ако е имало нещо такова то е било като предложение, което евентуално да се случи, но това беше маловажно. По-важно беше всеки да си изсвири нещата със усещането, че върши добра работа. Много хубав пример е, че големите музиканти са големи и когато са сайдмен. Когато трябва да свършат работа, те я вършат по най-добрия начин. Музиканти като Мишо или Владко само чакат някой да ги покани, за да бъдат сайдмен. Те са много лидерски настроени музиканти, но въпреки това обичат да са отзад и да подкрепят музиката и го правят по най-добрия начин.

Ще те върна малко назад. Нещо, което много пъти си говорил в интервюта. Посвещаваш албума си на Васил Пармаков. В него има и негови композиции. Каква беше връзката ти с него? Как ти повлия?
Когато започнах да се занимавам по-активно с джаз музика първите хора, с които започнах да свиря, бяха Мишо Йосифов, Петър Момчев, Митко Димитров. Покрай тази среда.  С тях започнах да стъпвам по пътя на джаза. Така дойде един момент, в който поканих Васко Пармаков на един фестивал в Ивайловградска местност. Тогава се свързах с него за първи път. Преди това се бяхме засичали на джем-сешъни няколко пъти. Покрай това свирене обаче се сближихме, защото правехме негова музика, която е свирил с Йълдъз Ибрахимова, също така беше по-етно ориентирана музиката. Специално за тази местност беше ориентирана. Така беше изискването. Покрай това тръгна едно дълго приятелство и музикално сътрудничество. От него научих много за непринудеността, за спонтанността. Богатата му музикална фантазия беше изумителна. Той непрекъснато имаше идеи, които се изсипваха. Васко, например, беше много труден за организиране за сайдмен, защото той като музикант обсебваше музикалното пространство и винаги ставаше лидер на всичко, което се случваше. Мен това никога не ме е притеснявало или ядосало. Напротив, само се учех от него. Учех се как да следвам водача. Когато си отиде, ми стана много болно, защото в него имаше още много музика. Този албум той щеше да записва по всяка вероятност. Но ето, че ни напусна и усетих, че трябва да му отдам значимото. Записахме едно негово парче в албума. Това е начинът, по който един музикант може да отдаде почит към друг музикант. Неговата музика трябва да звучи! 

Какви са плановете ти за разпространението на албума “Екология”, как той ще достигне до почитателите на джаза?
В момента го има на дискове в „Дюкян Меломан“ и в една книжарница, която се казва „Къща за птици“. В скоро време предстои да го кача и в интернет за закупуване online, а след това може би и ще го кача в някои от така познатите ни платформи за слушане на музика. 

Снимки: Евгени Димитров Bulphoto, БМА
Дизайн обложка на албума “Екология”: Иво “Кукер” Христов

Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg