За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Георги Хранов: Всички сме гости на Muddy

Първото интервю от петата година на “Виж музиката” няма нужда от въведение. Думите на Георги Хранов се заплитат като златно кълбо с начало, кулминация и край в мътна вода. Без корекции. Това загадъчно интервю, обаче, бележи и нещо важно за нас: връщането в екипа на проекта ни на Мартин Найденов. След почти две години отсъствие … 

Кое постави началото на групата и кои са хората, които стоят зад Muddy?
Началото беше през вече далечната 2011. Свирихме тогава упорито с един приятел в Blackmail и понеже пушехме, хм, доста трева, решихме в свободното си време да посвирим нещо по-бавно и атмосферично. Аз тогава слушах много слъдж, по-специално Crowbar, EYEHATEGOD, bloodlet, и просто започнахме да репетираме. Бях говорил с Александър Велчев още през 2007 да направим слъдж банда и му се обадих. Станахме трима. Преди това свирих с Виксата в група „ЛОЙ“. Обадих се и на него и вече бяхме четирима. Така посвирихме две години – като страничен проект, без вокал. Пробвахме над десет вокалиста и никой не пасваше на бандата. През 2013 година излязохме на първия ни концерт, като инструментална банда. На втория ни концерт свирихме с „Дейли Нойз Клуб“ и както си бичихме Петко – вокалът на “Дейли” – просто излезе на сцената и започна да пее на парчетата. Решихме след концерта да го поканим да пее с нас. Той се съгласи и така започнахме да си свирим. Пак си беше страничен проект, всеки си имаше други банди, в които свири. През 2015 издохме EP. И взехме нов барабанист: Даката.  През 2016 започнахме записи по първия ни албум, който се оказа предизвикателство. Всичко, което можеше да се обърка, се обърка. Повечето – проблеми с живота (хаха!), после имахме проблеми с микса, но в крайна сметка през 2020 излезе първият ни албум, наречен „HOPELAND“

Защо името на бандата е толкова „мътно“? Кое натежа при избора му?
Натежаха наркотиците. Хахаххаа. Шегувам се. Стана  съвсем случайно, докато слушахме блус. Просто ми хрумна да е нещо тривиално и запомнящо се, отразяващо в една дума стила ни тогава. Muddy. Оказа се, че няма друга банда с такова име и ето, че вече има. Хаха. 

Неотдавна излезе вторият албум на Muddy Golden Orb, разкажете ни за създаването му!
Golden Orb е изключително сложен албум. Реално той е отмъщение. Не стига, че първият ни албум Hopeland ни отне четири години да бъде завършен, ами и в деня на промоцията му настъпи локдаун и всичко беше отменено. Седя си в нас две седмици,  подсмърчам и си мисля: „Над тая група тегне проклятие!“ Видя се, че промоция няма да има скоро и реших да действам. Имах материал, натрупан през годините – къде сам, къде не чак толкова. През 2019 се сдобрихме и събрахме с Мицата (през 2021 малко преди да излезе албума пак се скарахме – хаха – ще видим докога) и репетирахме цял месец, всеки ден, аз – на китара и синтове, той – на синтове и бийтове. Мисля, че там беше поставено началото на Golden Orb, макар и тогава да не го осъзнавах. Част от онези неща влязоха в албума, но бая надградени впоследствие, други измислих след това, трети се случиха по време на създаването на самия албум. Записите протекоха различно, малко като сценарий на филм, седим с Бебо (Николай Берберов), правим неща, след това слушам вкъщи и си казвам: „А, да, има нужда от това, има нужда от онова, това е излишно …“, и лека-полека пъзелът започна да се нарежда. Реално албумът е много интересен, защото никога не беше репетиран или обсъждан, преди да го започнем. Много хора взеха участие в него, идеите на 90% са мои и затова пък стана хомогенен. Исках да е хипнотизиращ, да е все едно си взел картон и описваш с музика трипа или пък – в по-здравословния вариант – може да се оприличи на сън. Албумът буквално ме облада, не си спомням много от изтеклата година, защото бях напълно в албума – живях в него, което само по себе си граничи малко с лудостта. За разлика от първият албум, който стана с мъка и изключително бавно и трудно, този стана много бързо и с лекота, все едно някой от космоса ми диктуваше какво да се случва и то просто се случваше. Цяла година бях в транс. Изключително важен албум, защото бандата от стандартна такава, стана филмова трупа, цял бенд. Ана Бо стана – част от Muddy, Петър Момчев (той свири на сакс и в първият албум) и Бебо също вече са част от Muddy. Осъзнах, че ние сме напълно свободни – няма лейбъл, който да ни търси отговорност, не се издържаме от Muddy, тогава защо да следваме правила. Добре, че се случи този локдаун на Muddy, защото тя се превърна от грозно пате в лебед. Е, вярно, в черен лебед, но … Вече наистина ще летим накъдето искаме. От слъдж станахме експериментална банда и вече всичко може да се очаква от нас, много съм доволен от начина, по който се развиха нещата. Сега работим над ново EP, което ще излезе през 2022, и след това ще направим няколко концерта, очертава се това да се случи лятото на 2022. Както в първият албум, така и в този много отделихме на самото продуциране. Бебо е страшна машина и много си паснахме, лесно разбираше какво е в главата ми. Мастеринга го поверихме на Alan Douches в Ню Йорк и звукът стана феноменален, човекът все пак има Grammy и е направил над 15 000 албума. Прекарахме го през лента, без никакви компромиси, спокойно мога да кажа, че е албум на световно ниво.

Кои са хората, за които е предназначена музиката ви и как да достигнат до нея?
Албумът е предназначен за всички. Докато Hopeland беше по тежък и китарно ориентиран, Golden Orb е по-мек като звук, по-синтезаторен така да се каже. Има преплетени над десет стила и всеки може да намери нещо за себе си. Направен е като саундтрак, а в саундтрака имаш пълна свобода на преплитане на стилове и реално всеки може да го слуша, от дете до дядо и баба. Могат да достигнат през всички платформи: Spotify, bandcamp, YouTube, iTunes, Tidal, реално е качен в над двадесет платформи.

Албумът е наситен с гост-участия. Разкажете по нещо за всеки от замесените!
Не знам дали точната дума е гости. Гостите в Muddy мисля да остават за постоянно. В смисъл, че нещата се случват малко като в правенето на филм или саундтрак, тоест за да имаш цял свят, ти трябват различни хора. Иначе специално искам да благодаря на Джейката от ТДК, на Гошо Банана от Expectations, на Пеко от Пиромания, на Луиза Дамянова от Луиза Дамянова и на Никул от Пърфект Скайс, Мария Ангелова и Симеон Симеонов, които помогнаха за пълната звукова картина. Надявам се като цяло да продължат да участват в Muddy тези, които са в този и предишният албум. За концерт вече ще трябва да се направи определен екип, но и той ще се мени според различни обстоятелства. Muddy стана като open source проект, в който може да пишат различни хора. Поне това ми е мечтата, даже се надявам един ден като умра да има хора, които да го продължат. Скоро ми писа един агент, контрабасист, който е голям фен на бандата, и поиска да се включи в следващия албум. Разбира се, ще му дам шанс и дано успее да се впише. Та не искам да ги наричам гости, всички сме гости на Muddy. 

Разкажете ми за семплите и звуците в музиката ви …
Семпли са само звуците от природата, всичко останало е изсвирено на синтове. Нямам идея как да обясня самите звуци. Намираме някой, който ни кефи, и го развиваме, но всичко се свири на ръка и композира. Интересни са разказвачите в албума, особено дядо ми, който е на 93 и разказва истории от неговото време, свири и на двоянка в първия и втория албум. Историите са толкова стари, че все едно са приказки. Много е интересно. Използваме аналогови синтове, аз лично се зарибих много и започвам да си купувам един по един. Всеки синт или инструмент вдъхновява човек да прави нови неща. Нямам нищо против софтуерните програми за правене на музика, но държа да са съчетани с аналогови такива, за да не се губи човешкото в цялото нещо. Държа да може да свириш. Винаги когато един артист е овладял някой инструмент,  дори и след това да е станал диджей винаги се усеща дълбочината в музиката му, когато умее да свири, не за друго, ами защото му е отнело много повече време за себепознание чрез инструмента си. Та аз съм привърженик на старата школа, в която се влага много труд, в съчетание с новата. Смятам, че това е пътят към една по-дълбока музика и изкуство като цяло.

Разполагате ли с всичко необходимо, за да създадете най-доброто, на което сте способни на този етап?
Разполагаме с всичко необходимо към този етап от живота ни, но ние се развиваме като личности и, съответно, ни трябват нови неща, за да изразяваме развитието си. В този контекст сега съм си харесал един нов синт, който ще влезе в употреба в новото ни EP 2022, освен това ще има нови хора, като някои даже са вече взели участие, понеже то е готово на 70%. Развитието, поне за мен, включва нови хора, нови машини и нови умения. Очаквайте ново EP 2022 и концерти, с които да отбележим трите ни албума. Отмъщението е вместо промоция на един да бъде промоция на три албума. Хахахаха. 

Музиката ви е непредвидима… Има ли нещо във вселенския звуков пейзаж, с което не бихте експериментирали?
Непредвидима като живота сам по себе си. Ако беше предвидима, аз бих се отказал. Любимият ми китарист Алан Холдсуърт дори е напускал банди, защото са го карали да свири всяка вечер по един и същ начин. Любими са ми неговите цитати “Хората пет години отделят от живота си, за да се научат да свирят като мен, вместо да бъдат просто себе си.” и “Един човек на милион да се кефи на това, което правя, означава, че съм изпълнил мисията си.” Бихме експетиметирали с всичко, но през призмата на Muddy. Няма как сега да започнем да свирим СКА или реге, но можем да включим прийоми от тези стилове в нашата музика.

Звучи ли 2021 по начина, по който очаквахте да звучи?
Нямам идея как звучи 2021, положението в момента е пълна лудост, което, както казах по-горе, се отразява много добре на бандата. В размирни и бурни времена най-добре се прави истинско изкуство, поне според мен.

Слушате ли MUDDY в свободното си време? Какво друго звучи от плейъра Ви? Кое е последното музикално откритие, което бихте споделили с нас?
Не слушам (аз поне) Muddy  в свободното си време. Докато правя албума, обаче, прекалявам страшно много. Слушам стотици пъти всеки детайл в различни състояния. Но веднъж излезе ли, го слушам още един път – да се убедя, че е споделена реалност и това е. Даже ме дразни да го слушам, защото толкова съм прекалил с него преди това, че ми прилошава от досада. Хахаха. В момента слушам много Tom Yorke – соловите му неща, Type o negative, Soundgarden, Bernard Hermann, Air, Future sound of London, My Bloody Valentine, Sven Van Hees, Dayo, Joy Devision. Толкова много банди и стилове слушам, че просто няма как да спомена всички.

Случва ли се да Ви напусне вдъхновението?
Засега не ме е напускало, цял живот си мечтая да правя това и сега точно душата ми се разтвори и полетя над всичко, мисля, че изчерпването предстои в далечно бъдеще. Дано да не греша, разбира се.

Кой е Георги Хранов извън Muddy и от какво се влияят интересите му?
Вдъхновявам се от природата и от пътуване из старинни градове. Влюбен съм в старинното. Обожавам Италия. Намирам и България за изключително място. Вече съм пътувал доста и смятам, че тук е супер. Жалко, че такива жалкари са ни управлявали и ни управляват в момента. Наистина много жалко. В България има уникални хора, места и история, все се подценяваме. Дори за албума чух няколко коментари, че не звучало като българска продукция, а като западна. Колко тъжно е това и изключително много ни пречи. Аз лично се боря с това и ми коства много, но ако се примиря, означава, че съм мъртъв. Нещото, което най-силно ме развълнува в последно време, са Родопите. Ходил съм преди няколко пъти, но чак сега ги оцених. Много обичам планината. Родопите са новата ми любов – впечатляват ме природните звуци и светлини и дълбини, абе, Природата и преди, и сега … 

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg