Отново ли е време за ретроспекции? Е, добре, 2019 беше богата на музика. Концепции, красиви обложки, лъжливи заглавия, нежни вокали и агресивни жици. Това са само част от думите, с които можем да определим тазгодишните български продукции. Без класации, без ТОП 1, 20 и 101 – нека оставим този избор на личния ви вкус. А в последните 2 седмица на декември в селекцията на “Виж музиката” ще слушаме рап, хардкор, фънк, соул, поп, RnB, фентъзи дуум метъл … и други неща, които понякога ни е трудно да определим. А трябва ли, всъщност? Творчеството не поставя граници, а напротив – разтваря хоризонти. И за изпълнителя, но и за слушателя. Дали ще бъде на български, английски или друг език, или пък ще преобладава инструментал – ние сме тук да слушаме, да подскачаме или да развяваме коси, да танцуваме и да изтъркваме play/repeat бутона. И да ви споделяме любимите си родни изпълнители, разбира се!
ПРЕЯ “PREYAH”
25-годишната атрактивна певица бързо се превърна в любимките на родната публика. И няма никой, който да я е гледал на живо и да не се е заразил с позитивната й, невъзможно голяма енергия. Едноименният дебютен албум на Прея е комбинация от тази женствена енергия и сила, материализирани в редуване на бързи и бавни парчета. За него изпълнителката споделя, че работното заглавие е било “Тя” – всичко това, което една жена е била, Е и ще бъде, както и това, което хората очакват да е. В парчето “Тя” ще я чуем даже да рапира! Сред песните можем да отличим още “Lo6 navik”, “Приказка” и “Не съм за тук”. В последното са замесени TromBobby и Жлъч, и това май е обяснение защо това е най-слушаната от мен българска песен тази година. Осем нежни поп парчета a la българската Бионсе плюс още две: един ремикс и една акустична версия. С дебютния си албум, излязъл през месец май, Прея успешно прескочи клишето на комерсиалния поп и с високо вдигната глава заяви и затвърди стила си. Или посоката, в която поема като солов изпълнител? Нямаме търпение да разберем какво още ще ни показва Прея тепърва!
LEENA “SOONER OR LATER” (EP)
Друго нежно лице на музикалния хоризонт тази година попадна – случайно или не – в селекцията ни. Цветелина Лазова с псевдоним Leena издаде своя дебютен миниалбум “Sooner or later” също през пролетта на 2019 – през април. ЕP-то съдържа пет песни на английски език в стил някъде между RnB, инди и електро поп, и дава сериозни заявки за бъдещите музикални планове (творчески ли се казваха?) на младата певица. Бийтовете са дело на Камен Колев, така че ако познавате стила му лесно ще видите препратките и ще намерите общото – в хубавия смисъл. Двамата се запознават в Англия, където учат заедно. От EP-то сякаш никнат рози, пърхат пеперуди, струят красота и диамантени отблясъци. С привкус на червено вино, със следи от червило по чашата, на приглушена светлина с jazz-y настроение. Песните се леят и благо се утаяват в тъпанчетата, сякаш не бързат за никъде. Препоръчваме ви “My Lane”, както и впечатляващия видеоклип на “Contour Ink”.
“Sooner or later” ЕР by Leena: https://song.link/album/i/1459894766
SEVI “FOLLOW ME”
Група Sevi са Светлана Близнакова – вокал, Павлин Иванов – барабани, Рали Велинов – бас, Делян Кетипов – китари. Определят се като “heart rock”. Две години след предишния албум музикантите извадиха 11 чисто нови композиции, които събраха в третата си продукция – дългосвирещия “Follow Me” през март. Фенове сме на жанра female fronted metal или иначе казано метъл с женски вокали и няма как да скрием гордостта си, че и България има своите метъл фронт дами. Какво да очакваме? Дрезгав рокаджийски, но по своему фин и мек глас, който деликатно контрастира жиците. Или по-скоро бихме казали “допълва”. Съветваме ви да ударите по едно ухо (или направо две) на парчетата “Am I alive”, “Fade away”, ‘Goodbye”. Специално място в траклистата заемат и песни с участието на звезди имена като Thomas Vikström, вокал на емблематичната за жанра група Therion (“The art of war”) и Jen Majura – китаристка на друга всеизвестна банда: Evanescence.
AEGONIA “THE FORGOTTEN SONG”
И като си говорим за фронт дами в метъл групи, AEGONIA издаде своя албум “The Forgotten Song” през април 2019. Фронт дамата на фентъзи дуум метъл проекта Елица Стоянова е негов вокал, свири на цигулка и пише музиката и текстовете заедно с китариста Ники Николов. Всъщност албумът е само част от един по-голям литературно-музикален фентъзи свят с Истории от земите на Аегония, в който има и два (до момента поне) успешни фентъзи романа “Забравената песен” и “Реката на спомените”, издаден през лятото. Автор на романите е – да, познахте -метъл фронт дамата на Аегония Елица Стояновa под псевдонима Неа Станд. Потопете се във вдъхновените от горите на България, митовете на Финландия и древните европейски епоси светове на Аегония, напомнящи за Толкин, дракони и самодиви сред вълшебни планински мъгли.
ИЦО ХАЗАРТА – “НЕПРАВИЛЕН РАП”
Правим рязък завой. Защото легендарният рапър от още по-легендарното рап трио изскочи сякаш изведнъж с цял солов дебютен албум. Има ли изобщо някой фен (или просто любопитен ценител на музиката) да не си го е пуснал още? Междувременно триото стана дуо, Ицо засне и четири видеоклипа и бе готов да ни поднесе поредната доза морал под формата на рап рими. Така че редове обръщения като “Ау, ама много си прост!” да са абсолютно в реда на нещата. В “НеПравилен рап” – комбинация от вече познати сингли и нови парчета – Хазарта отново не го е страх да зашлевява иронични словесни шамари на българската действителност. Независимо дали става въпрос за междурапърски закачки и “хранилки”, полицията, родната администрация, и всякакви родни абревиатури. На пиедестал е поставена темата за моралните ни ценности – и сякаш тя си ехти още от началото на века насам, придобила по-модерно звучене в Хазарт-ен стил. Рапърът е отговорен за текстовете, а за музиката – Бат Венци от Ъпсурт. Сред замесените лица ще откриете и Явката ДЛГ, Homelesz, Бобо, Белослава, YaYa. На прага на новото десетилетие се питаме дали това е краят на една епоха или началото на нова?
MADMATIC x ROASTY SUAVE – “5:30 AM” (EP)
Тази пролет и Варна не пропусна да ни зарадва с хубава нова музика. След успешното завършване на трилогията на супергрупата Голям Юс, тримата членове отново се пръснаха поединично, за да работят над самостоятелните си неща. Съвсем скоро чухме новия албум на Боро Първи, но преди това се сдобихме и със съвместното ЕP на Madmatic и Roasty Suave. В “5:30 AM” Maда изоставя за малко амплоато си на бийтмейкър, за да се отдаде изцяло на рапирането върху бийтове на един от най-нашумелите продуценти Ростислав Алберт. 6-траковата тава отново идва да покаже, че Madmatic е способен да разглежда полемиките и темите в песните си като никого друг, а Рости – че силата му далеч не се простира само до трап честотите. За 20-те си минути са обхванати стилистики като мрачни химни на еротиката, типични за варненската сцена тежкарски парчета, любовна балада и добре обмислени рап рими – всичкото това върху галещи ухото инструментали. Madmatic и Roasty Suave правят така, че да има по нещо за всеки и положителната обратна връзка е неизбежна.
5 О’CLOCK – “AM”
Вторият албум тук, включващ часова тематика в името си, е на едно от най-активните звена в родния хип-хоп. Съвсем спокойно може да номинираме “АМ” за проект с най-добра отборна химия през последните години. 5 о’clock (Imera, Bunta, VLG, Sfonk, Osmi) не са малко и са тук да вземат онова, което им се полага. Не за друго, ами заради взривоопасната си енергия, шарената палитра от характери и широкия спектър от поджанрове, които излъчват в първия си общ студиен албум. Спирайки хронометъра на 50 минути, 5-те емсита играят умело с думите, цифрите и часовете във времето, разиграни в цялостната концепция на албума. Макар и на пръв поглед римите им да изглеждат добре познати, още в следващия момент изненадват слушателя с поредния плет от метафори и главоблъсканици, да си разменят по един-два такта помежду си или просто да избухнат посвоему. “AM” преплита boom bap и хардкор корените на групата с някои от по-новите течения и създава интересна смеска от изкривени, леко счупени или просто силно резониращи инструментали. Момчетата са и съзерцателни – в не едно или две парчета вкарват елементи на ретроспекция, разказват истории или просто разгръщат по-концентрирани тематики. Заедно играят като един същински Wu-Tang на времето с многото си различни персонажи. 2019 беше много силна година за Петицата с албума и соловия експериментален проект на Bunta (Кристиян Павлов), а новото десетилетие се очаква да задържи тази тенденция с продълженията “PM” и “JUNKYART. II”, както и вероятно много други изненади.
ЖЛЪЧ “ЗВЯРА”
Всяка година си има един големец, който изпъква с нещо пред другите в категорията си и по всичко или поне така ни се струва, че за 2019 това е новият албум на Жлъч, озаглавен недвузначно “Звяра”. Матю Стоянов, познат и като Жлъчезар Живков е в полезрението на меломаните от много време. От 2015 насам не е пропускал година, в която да се разпише с поне един проект под една или друга форма. Тази година, обаче, той извади първия си изцяло самостоятелен дългосвирещ албум, което може да значи само едно – контролът е само в неговите ръце. Освен че отново заля 13-те трака с откровената си до болка лирика, Матю съумя да събере немалка част от родния продуцентски елит под един покрив. Хип-хоп смес между горчива комедия и неприкрит реализъм се допълва от инструментали, простиращи се из модерни, но все още непознати звуци за сцената ни. Формирайки картина за дълбините на човешкото съзнание и първичното във всеки от нас, главният герой не спира да нарежда бенгър след бенгър и да кове химни за обществото ни и върлуващата анархия в него. Дали ще е социално-активистки насочена или изцяло пародийна, Жлъч е готов да разкости всяка песен по пътя му, в името на качествения хип-хоп с послание.
Очаквайте продължението …
Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”