В тази сложна плетеница от събития и промени, с които дойде 2025, някак елегантно изкристализира една различна картина – картина на ярки постижения на български цигулари в различни точки на Европа, само в рамките на седмица.
Годината започна с голямо предизвикателство, пред което се изправи (по свое желание) Светлин Русев – в Сеул, в един и същи ден два концерта, като всеки от тях сам по себе си е задача с висока трудност. Той изпълни първо всички сонати за соло цигулка на Южен Изаи и малко по-късно 24-те каприза за соло цигулка от Николо Паганини. Една сцена, един музикант, една цигулка, но пък каква! В ръцете на Светлин Русев премина една цигулка със специална история – Страдивариус от 1716, който дълги години пътешестваше и покоряваше престижни сцени по света в ръцете на Минчо Минчев. Минчо Минчев само преди дни присъства на първия концерт на Светлин Русев с този Страдивариус пред софийска публика – в залата на Военния клуб в две премиери на творби на Минко Ламбов, едната световна (Концерт за цигулка, акордеон и оркестър), другата – за България (Валонска сюита за цигулка и оркестър, която имаше своята световна премиера в белгийския град Монс, близо до Брюксел с Кралския валонски камерен оркестър). Но понеже винаги европейските постижения ни впечатляват повече, нека добавим и римейка (ако мога да си позволя да използвам този термин от киното в музикален контекст) на един паметен концерт, който легендарният цигулар Йехуди Менухин изнася на 4 април 1943 в лондонската Royal Albert Hall. Събитието е наречено Концерт за помирение или Концерт за мир насред война, в него Менухин изпълнява творби от немски и френски композитори – Бетовен и Шосон и е от поредицата от четири благотворителни концерта за подпомагане на пострадалите във войната. Сега в Париж беше наново претворен този исторически концерт, отново с френско – немска програма и за солист беше поканен не друг, а нашият, български цигулар Светлин Русев. Разбира се, той има своята дълга история в Париж, завършил е с две първи награди Парижката консерватория, бил е концертмайстор на Симфоничния оркестър на Френското радио, преподава над 10 години в същата тази прочута консерватория във френската столица.
И тази парижка история продължава – на 13 февруари в зала Корто Светлин Русев ще изнесе рецитал заедно с южнокорейската пианистка Йоръм Сон.
В Парижката консерватория един от преподавателите на Светлин Русев е Жан-Жак Канторов. Неговият син, Александър Канторов, забележителен млад пианист, носител на Голямата награда от международния конкурс „П.И. Чайковски“ през 2019, видяхме и чухме в програмата на откриването на Олимпийските игри в Париж. Именно с участието на Жан-Жак Канторов е новият диск на прекрасната млада българска цигуларка Лия Петрова. През последните години тя гради наистина впечатляваща кариера и като солист на значими европейски (и не само) оркестри, и като камерен музикант, редом с наистина най-големите имена като Марта Аргерич. В края на януари се появи анонсът за албума й Momentum 2 , който ще излезе на 7 март в каталога на компанията Mirare (а фрагменти под формата на сингъл вече са налични във всички големи платформи) В него можем да чуем Концерта за цигулка и оркестър на Ерих Корнгоулд с Лия Петрова като солистка на лондонския Royal Philharmonic Orchestra под палката на един от най-обещаващите млади диригенти днес, британеца Дънкан Уорд. Втората творба в диска е Сонатата за пиано и цигулка на Рихард Щраус, записана от Лия със споменатия Жан-Жак Канторов. Това е четвъртият албум, който Лия Петрова издава като артист на френската независима, но с отлично реноме, звукозаписна компания. Някои от ангажиментите в последно време на Лия Петрова включваха концерти със Sinfonia Varsovia, както и изяви в Хонг Конг. Тя бе и първият солист за 2025 на Оркестъра на Пловдивската опера с Втория концерт на Сергей Прокофиев. От 2024 Лия Петрова свири на цигулката Гуарнери от 1733, на която дълги години преди това е свирила Стойка Миланова. Ако искате да чуете Лия Петрова в София, следващата й поява е на 12.02 в благотворителен концерт, подкрепящ каузата на фондация Звезда на надеждата (за трета поредна година).
Продължаваме с друга столица и друга прекрасна и успешна българска цигуларка – Албена Данаилова, която от 2008 живее във Виена. И не просто се е установила там, но е и първата жена – концертмайстор на Виенската филхармония. Не са много българите, които се появяват в обширни интервюта на страниците на издания като Ню Йорк Таймс, но Албена Данаилова е една от тях. Сега интересната новина е, че тя ще бъде солистка в последните концерти на диригента Павел Балев като генерален музикален директор на Loh-Orchester Sondershausen, един от най-старите оркестри в Европа. Павел Балев е един от най-успешните български диригенти в европейски контекст. Дългогодишен и изключително успешен главен диригент на Филхармонията на Баден – Баден, пост, от който сам се отказва, за да поеме оркестъра в Зондерсхаузен и Операта в Лимож. Работи с най-големите имена в света на операта и би могъл да покани кого ли не, но избира Албена. Така когато реши да напусне Баден – Баден, Павел Балев се сбогува с публиката в този богат и прочут курортен град с фамозен концерт на открито (пред повече от 15 000 души публика) със солист световноизвестния български баритон Кирил Манолов. С Албена Данаилова Павел Балев има редица съвместни изяви – и в Европа, и (за щастие) в България. А самата Албена буквално преди дни беше отново на сцената на Музикферайн, музицирайки с Рудолф Бухбиндер, един от безспорно най-големите пианисти на нашето време, Елмар Ландерер, Тамаш Варга и Михаел Бладерер. Тя и преподава във Виенския държавен университет. Свири на цигулка, предоставена й от Австрийската национална банка.
Такава цигулка преди години е предоставена от Австрийската национална банка и на друг свързан с Виена български цигулар – Марио Хосен, който сега е двигател и артистичен директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. В момента в НБУ тече камерния фестивал “Камерата Орфика”, също иницииран от него. Марио Хосен ще бъде в журито на предстоящото през май първо издание на Международния конкурс за цигулари Кантус Фирмус. Председател на журито на който ще бъде именития виенски професор Михаел Фришеншлагер, при когото са учили много изявени български цигулари, включително и Марио Хосен. Неотдавна Марио Хосен стана и официален посланик на родния град на Паганини, Генуа в рамките на европейската инициатива European Cultural Routes.
Трябва да споменем, разбира се, Веско Пантелеев – Ешкенази, който е концертмайстор на един водещите оркестри в света – Кралския Концертгебау в Амстердам. За него гастролите по най-големите сцени са ежедневие, а не новина. 2025 започна с концерти на оркестъра в Барселона и Мадрид с програма, включваща и „Животът на героя“ от Рихард Щраус – мащабна, изключително трудна творба, в която ролята на концертмайстора е ключова и виртуозна дори.
И на финала – от този свят си отиде Георги Тилев. Забележителен цигулар, с безкомпромисна музикална естетика, изключителен звук, прецизен, винаги в търсене на съвършенството, от поколението български музикант, роден през 40-те години на XX век, които независимо от всичко, са част от европейския музикален елит. Над 20 години (до пенсионирането си) е първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на Долен Рейн в Германия след специално отправена покана да заеме тази позиция. Успоредно преподава и има изявени ученици. Музикантската общност у нас (и публиката) го помни като създател и първи цигулар на Квартет Тилев, чийто записи в БНР и до днес са еталон за камерно музициране от най-висока класа. Възпитаник е на Музикалната академия (тогава БДК, Българска държавна консерватория) в класа на проф. Петър Христосков. Лауреат е на наистина сериозни конкурси – „Й. С. Бах“ в Лайпциг (1968), „Сибелиус“ в Хелзинки (1970), „Паганини“ в Генуа (1972). През 1966 става концертмайстор на Симфоничния оркестър на Българското радио, а през 1973 създава струнен квартет към радиото, станал известен като квартет Тилев. За класата на този квартет, равен на най-големите, свидетелстват наградите от конкурсите по камерна музика в Колмар и Евиан (Франция). Концертирал в цяла Европа, има осъществени записи не само в БНР, БНТ и Балкантон, но и в Париж, Москва и Цюрих. Синът на Георги Тилев, Владо е един от най-добрите български лютиери, с отличия от престижни световни форуми. Цигулки и виоли, изработени от него, можем да чуем в ръцете на цяла плеяда български и европейски цигулари, като Веско Ешкенази, Йоана Каменарска, концертмайстор на филхармонията в Хамбург, Димитър Иванов – първи концертмайстор на Франкфуртския оперен и музеен оркестър, Светозар Аначков, първи концертмайстор на Театъра Гертнерплатц театър в Мюнхен, Даниел Бел, първи концертмайстор на есенските филхармоници.
Хубаво е, можем да говорим с днешна дата за европейски измерения на успехите на българските цигулари. Днес сме много по-близо до света, границите не спират тези, които искат да пътуват. Но е хубаво и да помним онези години, в които да си музикант е била една от малкото възможности да напуснеш границите на България. И че през години 50-те, 60-те, 70-те години на XX век български цигулари са печелили награди от най-големите конкурси в света на музиката. За което е трябвало да бъдат в пъти по-добри от останалите. И как постепенно се оформя една картина, в която България има най-много концертмайстори на оркестри по света, ако ги съотнесем към населението на страната ни. Но това е друга тема, на която ще обърнем внимание.
А ето едно великолепно изпълнение, с което да си спомним за Георги Тилев:
"