
Автор: Лилия Големинова
Продължаваме с още от музикантите, които рисуват джаз пейзажа в България – някои импресионистично, други – с повече експресия, някои в най-добрите традиции на класическия джаз, други – по нови пътеки, някои – елегантно, други – с апломб.
Своя собствен път в света на музиката вече няколко десетилетия следва Теодосий Спасов. И през 2024 той продължи да интегрира кавала в редица различни музикални платна, сред които джазът има свое запазено място – дали с Безклавишното трио (заедно с Александър Леков и Начо Господинов) в Пловдив или Бургас, дали представя Balkan Moods из Швейцария, дали като част от проекта „Да обичаш Гершуин“, дали в Индия, Дания или белгийския Гент. На Банско джаз фестивал пък той показа една съвсем нова музикална комбинация – квартет с трима музиканти, които имат отделна история с него, но не и заедно. Нови, специално създадени пиеси бяха поднесени на публиката от него, Борис Динев (който след джазовите времена през 80-те в България, заминава за Люксембург и свири в симфоничен оркестър), пианистът Ивайло Ковачев, който пък от доста години живее, преподава и свири в Швейцария и контрабасиста Херберт Крамис, учил при Гари Пийкок. Четиримата заедно се превърнаха в едно от събитията на фестивала в Банско. Само да спомена, че по-рано през годината Теодосий Спасов прие поста на програмен директор на Джаз фестивала в Русе.

Теодосий Спасов е специален гост в концертите, с които Васил Петров отбеляза и продължава да празнува със стил на сцените своите 30 години в музиката с Врачанската филхармония. Кулминацията е сега, в края на януари в зала 1 на НДК. Забележителен е пътят на Васил Петров в българския джаз – с много постоянство, плътност на образа, ясна стилова характеристика и глас, който се различава, той успя да се превърне в една от първите асоциации, когато стане дума за джаз в България.
Камелия Тодорова – ами тя си е Камелия Тодорова, отделна категория в българския джаз! Пренесе в тази юбилейна за нея 2024 своята история в авторския спектакъл „Моят глас“ и продължи с концертните си фестивални изяви. Всяка нейна поява е специален тип събитие за публиката.
Хилда Казасян продължи да представя така харесваните от публиката в цяла България програми, свързани с киното и носталгията в компанията на crème de la crème сред родните джаз музиканти. Аз лично съжалявам, че след така елегантната нейна авторска песен „Чуй ме, аз съм“ не се появиха и други.
Джазът в Русе – фестивалът там имаше своето 48-о издание. Водеща на форума беше Мирослава Кацарова (тя представи и един от проектите си), а програмен директор, както споменахме – Теодосий Спасов. От триата в програмата особено впечатлиха – родното JP3 и трито на Артур Дуткиевич. Дуткиевич и Теодосий Спасов се запознават именно в Русе през 80-те години на миналия век, а сега представиха обща програма и в София в деня на националния празник на Полша, която беше ротационен председател на ЕС.

Джаз в Бургас – и в програмата на този фестивал бяха заложили на сигурните български карти – Васил Петров със Симфониета Враца (една програма, в която има не само джаз), Теодосий Спасов с Безклавишното трио, както и на симпатична гостуваща (за пореден път) компания музиканти от Австралия и Великобритания (David Dower trio) и Бразилия в лицето на младия бразилски певец и китарист Уил Сант, който беше част и от програмата на джаза в Пловдив, а България беше една от страните в неговото европейско турне. Много приятен, навяващ красива носталгия по онзи бохемски привкус на живота в Рио де Жанейро през 60-те, който омайва тогава и Европа и САЩ. За отбелязване – представянето на „Turn to Love” втория авторски албум на Димитър Карамфилов (с Антони Дончев и Васил Вутев), макар и записан преди три години, заслужава още концертен живот.
Димитър Карамфилов определено е контрабасист от висока класа, неслучайно е част от не един от най-интересните проекти у нас. Веселин Веселинов – Еко пък продължи своите джаз музикални търсения заедно с Милен Кукошаров. Сред барабанистите пък, освен Димитър Семов и Васил Вутев, особено внимание заслужава и Атанас Попов.
Ако минем по азбучен фестивален ред, обаче, трябва да започнем с A to Jazz. Задължителен софийски фрагмент в началото на юли, той си остава мащабен и даващ пространство и пътища към джаза за мнозина, които са мислели, че са далеч. Много и разнородна публика, много семейства с деца и много хора, които „иначе“ не слушат джаз. И музиканти като (двама басисти ще дам за пример) Mono Neon (фактът, че е свирил с Принс е основополагащ, а сега работи с фънкарската GhostNote) или пък Kinga Glyk, която демонстрира защо е харесана и продуцирана от Майкъл Лийг (Snarky Puppy) или пък и българското присъствие (добра подбрано отново, различно, представящо по-непознати на широката публика изпълнители) в лицето на Александър Славчев, Postcard (силна година и силна заявка, чудесен дебютен албум, разказващ много Stories за Вилизар Гичев, Неделчо Нинов, Ралица Тонева и Теодор Тошков, с Арнау Гарофе и Христо Мичев за подкрепа) и особено този страхотен Peyotoff, китарист с много визия и можене (хвърлете едно око на интереса към него в Spotify). И това са само част от имената на голямата основна сцена в парка, в Топлоцентрала имаше още две, както и задължителната програма за деца. И една Judith Hill, например, която толкова се хареса на публиката на предния А to Jazz, че дойде за отделен концерт през ноември.

Добра новина е, че големите български фестивали все повече се появяват на големите форуми в сектора – и A to Jazz (на WOMEX в Манчестър, в Карлсруе, и не само) и Банско джаз фестивал, и така трябва да е. Те бяха и в Бремен на JazzAhead, може би най – мащабното изложение в света на джаза, където за първи път (най-после) имаше и участие на български музиканти, а именно Трио Clavexperience – Павел Терзийски, Димитър Горчаков и SkilleR, които отдавна правят музика заедно – музика, достойна за най-големите сцени. Тази българска поява на JazzAhead стана факт, благодарение на целенасочените усилия на Българска музикална асоциация.

И като казахме Банско, да хвърлим един поглед на този най-продължителен и знаков за страната ни джаз фестивал там. Осем фестивални вечери; джаз академия, за чиято реализация тази година беше поканен екипа на Брас асоциация и като продължение на академията – младежка джаз сцена в парка всяка сутрин и джаз точки, на които участниците в академията свирят край реката и следобяд. Преди вечерните концерти, съвместно с БНР, бяха представяни знакови за българския джаз фигури от миналото, започвайки с Асен Овчаров, преминавайки през Леа Иванова и Вили Казасян и стигайки до Румен Тосков. Те бяха свързани със скулптурите в Алеята на джаза в Банско, (замислена още от д-р Емил Илиев и сега реализирана от Илиана Щерева) – тази алея, редом с постоянната експозиция за историята на джаза в читалището в центъра на курортния град, дава още аргументи за ключовата роля на Банско за джаза днес. Имаше и джаз в теснолинейката дори. Камелия Тодорова и Васил Петров откриха фестивала, както подобава, бидейки там от самото му създаване. Джейсън Майлс пък беше първият от много международни гости – десетилетия част от елита на музикалния шоубизнес, с Грамита за работата му с музиканти от ранга на Лутър Вандрос и Стинг; Дойкин/Кърпаров квартет с техния Eastern Passage дадоха заявка да бъдат сред върховете на фестивала, заедно със споменатия специално създаден квартет на Теодосий Спасов, квартета на американския китарист от нюйоркската сцена Питър Бърнстейн, яркото и щастливо присъствие на пианиста Емет Коен и Алюн Уейд, който беше наистина достоен да сложи финалната точка на Банско джаз фестивала.

Отдадената работа на Михаил Йосифов, Вили Стоянов, Милен Кукошаров, Павлета Семова и останалите ментори в Джаз академията формират едно ново мислещо и знаещо все повече поколение на джаз сцената у нас.
Вили Стоянов сърцато създаваше и участваше в проекти – и малки, и големи; беше и водещ на Plovdiv Jazz Fest, продължи с мисията да Среща в приказката публиката из България, a и извън нея с музиката на дядо си Йосиф Цанков; с Essential Funk Trombone също преминава граници (и буквално, и в преносен смисъл); продължи и да ръководи и вдъхновява Брас бенда на Националното музикално училище в София, заведе ги и на обмен в лицея Codarts в Ротердам.
И след Банско отиваме към Боровец и фестивала „Д-р Емил Илиев“. Хубаво ще е двата фестивала да не се засичат (както е в момента), за да могат истинските ценители да не пропускат джаз преживявания. И ако Васил Петров пя на откриването и на двете събития, то скандинавското трио Римден си беше само в Боровец, демонстрирайки идеята си за нова концепция в северния джаз. Тромбонистът Георги Корназов, който отдавна е част от парижката джаз реалност и френския пианист Армел Дюпа, своеобразни музиканти, различни, но сполучливо пресичащи се, бяха друго попадение (квартетът се допълва достойно от Васил Хаджигрудев и Атанас Попов), също и фадо полъха от Португалия с Лина, както и Константин Костов с триото си. А Jive Aces са винаги добра идея.
Ред е на джаза във Варна – тук трябва да отбележим един джаз форум с различна „физиономия“, създаден и развиван задълбочено и многопосочно от тромпетиста Нейко Бодуров (за неговия брат Димитър стана дума в първата част на джаз обзора ни). Вече 9 години Varna Jazz Days има своите сезонни издания и джаз лаборатории. Там в късната есен беше представен дебютния солов албум Holding Your Hand на вече похваления от нас барабанист Васил Вутев – Soulization, който се е разположил удобно на няколко музикални територии – джаз, хип-хоп, broken beat, nu jazz, електронна музика. Още два джаз квартета имаха удоволствието да чуят варненци – Пеев/Турийски квартет и музикантите, съпътстващи гостуващата Amy Gadiaga, с корени от Западна Африка, но живее и твори в така конкурентния джаз свят на Лондон. О, и великолепната шесторка на Васил Хаджигрудев – висока топка, при всички положения.

В морската столица своите първи 10 години отпразнува със стил (и фото) Varna Swing Orchestra Project, създаден за (тогава) 80-годишнината на БНР – музиканти, обединени от суинга и желанието да създават свои авторски пиеси и песни в този стил.
Джаз в Хасково – след четиригодишно прекъсване Джаз фестивалът, който е едно от централните събития в града (което е похвално) се настани в Хасково за 28-и път. Много важна фигура и сърце на джаза там е Димитър Русев. Програмата е различна от по-обичайното програмиране на някои други фестивали, с търсене на музиканти отвъд светлината на прожекторите и гости от Австрия, Турция и Унгария.
Джаз в Казанлък – тук отново имаме една обединяваща личност в сферата на джаза и това е Надя Тончева. Приятно преплитане с Хасково и Димитровград. Чудесна линия е матинето Закуска на тревата в градината на музея на Чудомир. Надя Тончева пък стигна и до София със своя проект с песни на Том Жобим Бразилиадо.
Цветовете на джаза в Стара Загора представиха SoulBmoll (чудесни, дано задържат тази посока), както и интересна дамска компания Белослава, Даниела Белчева, Маги Джанаварова, всяка със своя програма, свой прочит, някои с повече джаз, други с повече chillout, трети – на ръба на много стилове (все красиви), както и две младежки вечери, едната обединена от наследството на Хърби Хенкок, другата – на традицията и последователите на Траяна квинтет. Биг бендът на града също имаше своето логично място в програмата.
Чужденците в българския джаз – те не са малко, страхотни са и се чувстват все повече местни. Саксофонистът от Барселона Арнау Гарофе, неизменна част от редица български гостуванията си в България някои от големите в джаза, перкусионистът от Перу Пиеро Епифания, познавач на латино ритмите от първа ръка.
Интересна бе задълбочаващата се връзка между детето-чудо на световния джаз Джейкъб Колиър, който има куп Грами-та и е добре дошъл на една сцена и с Coldplay, и с Шон Мендес, както и на най-престижните джаз сцени по света. Още при връчването на Грамитата Джейкъб Колиър посъветва музикалния свят да обърне внимание на Мистерията на българските гласове, а след това направи един широко скроен концерт с тях в София (и с Кварто Квартет, и с Георги Андреев като диригент и композитор) и записаха заедно All Around You.

Джазът все повече се появява и в „не джаз“ радиостанциите по света и у нас – това бе коментирано и по време на международната SoAlive Music Conference в София, организирана от Рут Колева и Мила Георгиева. Важно събитие, което доведе в София много хора, които познават музикалната индустрия и процесите в нея.
Родното Jazz FM в лицето на Светослав Николов продължиха с инициативата „Джаз в цялата страна“, свързвайки днешния ден в джаза с миналото, но и с личностите по места, което в изключително важно.
И още… Любомир Денев продължава със същата отдаденост вече повече от пет десетилетия да върви по своя джаз път и през 2024 стигна до Виена и Брюксел с програмата До Европа и назад заедно с Весела Морова и Петър Момчев. Редом (и пред) Биг бенда на БНР Любо Денев представи свои джаз версии на класически творби от различни епохи, създадени за пианиста Марио Ангелов и това беше една много смислена и добре поднесена програма.
А съвсем в края на 2024 друг пианист, който отдавна обича да свързва джаза и класическата музика – Ангел Заберски – син, успя да подари на публиката истински Джаз сюрприз, в който демонстрира натрупаните пластове знания и чудесно боравене с комбинацията от симфоничен оркестър и джаз музиканти, и то какви – Недялко Недялков, Михаил Йосифов, Борис Таслев, Стоян Янкулов – Стунджи и брас квинтет, воден от Вили Стоянов. Симфоничният джаз е голямата му любов, а албумът „Изповед на един син“ – красива музика, красиво посвещение на родителите си Ангел Заберски и Маргарита Радинска.

Тромпетистът Венци Благоев продължава да е радетел за достигането на джаза до много и различни публики (при децата е истински магьосник), до нови места (вече втора година е част от есенния джаз в Смолян), участва в редица crossover приключения, защото умее да се движи в много музикални посоки. Истински джаз терапевт.
Джаз събития се появяват във все повече точки, джазът продължава да достига и оцветява и по-малки места из България – Синеморец (вече малка традиция), Ерул, но също и осоговското село Смоличано, например, където Михаил Йосифов провежда вече два майсторски класа. И да не забравяме, че Джаз под звездите на Деветашкото плато отбеляза своя 10-годишен юбилей, показвайки че на една поляна между две села „…и мечтата само стига“, стига да е мечта с елементи на джаз. И на добър път на едно ново джаз събитие – Jazz Art Eco Fest в Троян.
И малко преди финала – изключително интересни и дори неочаквани джаз елементи имаше през 2024 в един сравнително нов фестивал, какъвто е Салонът на музите. Създаден е преди три години от пианистката (и певица) Светлана Иванова, която немалко години е живяла и работила във Виена. През 2024 тромпетистът Росен Захариев – Роко, безспорно един от най-самобитните и интересни джаз музиканти у нас (след години в САЩ, знаем) се включи във фестивала в бароковото си амплоа, но и със свои новосъздадени авторски пиеси. Както и Милен Кукошаров. Както и Веселин Веселинов – Еко.
Светът (а и ние, като част от него) загуби Куинси Джоунс – епоха (и в джаза). Както и Сержио Мендес. А у нас, в първите дни на новата година, се разделихме с Краси Куртев, един от основателите на Акага, тромбонист по образование, басист, композитор и певец във бандата, която имаше много допирателни с джаза, успя да стигне и до сцените на Монтрьо.
На корицата – A to Jazz Festival
