Автор: Лилия Големинова
Джаз сцената в България – интригуваща, понякога изненадваща, многопластова, подценявана (от западна гледна точка). Проекти, събиращи джазмени от различни генерации, музиканти, които делят живота си между София или Варна и джаз точки в Нидерландия или САЩ, например; премиерни концерти на джаз творби със симфоничен оркестър и „слалом“ между джаза и класиката; ярки фигури, чието значение за развитието на джаза у нас, все по-ясно кристализира; нови смели пътници в джаза, но и такива, които предпочитат да следват добре познати (и обичани) модели. И фестивалите, ах, джаз фестивалите. За всичко това ще се опитам да разкажа – няма да е лесно, но то дори само да се обясни какво е това „джаз“ си е трудна работа. Затова са се появили изрази като „в джаза“ или all that jazz. Но това е друга тема.
И така…
Появи се първият албум с филмова музика на Живко Петров и неговото JP3 (Димитър Карамфилов и Димитър Семов са другите двама прекрасни музиканти в него). Тепърва предстои да видим филма „Плът“ (премиерата ще е през март), но вече знаем как звучи. Албумът „Beyond the Flesh” беше представен в няколко града в последните месеци на годината, а срещата му със столичната публика в „Sofia Live Club“ се превърна в едно от събитията на годината. Браво на Дими Стоянович (сценарист и режисьор на филма), че се е сетил да покани Живко Петров, за да можем да го видим в тази роля на филмов композитор, който подсилва емоции и състояния „зад кадър“.
„Музиката може да свърши страхотна работа за театъра като подсъзнателно въздействие и повеждане на публиката в посоката, в която режисьорският екип желае“ – са думи на Милен Кукошаров, който написа музика за своя 33-ти театрален спектакъл.
Неговата роля като пианист и композитор в родния джаз е значима – през 2024 беше част от редица стойностни проекти, някои като продължение отпреди, други – нови. Видяхме го и го чухме като част от трито на певицата Даниела Белчева (за албума й Naïve ще стане дума след малко); продължават изявите му с тромбониста Вили Стоянов и претворяването на музиката на Йосиф Цанков, с Марина Господинова и Златните години на джаза; беше важен елемент (и като пианист, и като композитор) и от представения за първи път в България проект Bring Up the Music на живеещата в Лондон цигуларка Дорина Марков, която работи към легендарното звукозаписно студио Abbey Road.
Като говорим за пианисти, да продължим с Антони Дончев – и в двете му роли, защото той е и диригент, и архитект на сезона на Биг бенда на БНР. Нишката на неговото своеобразно, изчистено, но откриващо нови измерения музициране можем да проследим в появите му на сцена с Росен Захариев – Роко; във впечатляващия сценичен „двубой“ с Боян Воденичаров в пърформънса с музикална графика „Звуков конфликт“ от Михаил Големинов; като част от проекта „Легенда за Милчо“, а дори и като пианистът на радващия се на изключителен зрителски интерес проект „Поетите“. По отношение на Биг Бенда на БНР имаше двама гост-диригенти – Владимир Николов от Северна Македония, който работи със състави като Metropol Orchestra и BBC Radio Orchestra, както и с Ренди Брекър, Шака Кан, Джейкъб Колиър и Джон Клейтън и представи нова европейска музика и добре познатият на бенда Ангел Заберски с неговата програма „Добър вечер, джаз“. В Първо студио с бенда свои проекти представиха също китаристът Ангел Демирев (не само изумителен виртуоз, но и човек с много знания и търсения), братята Владигерови, пианистът Димитър Бодуров, Мирослава Кацарова както и младата немска тромбонистка Карла Кьолнер.
Константин Костов е друг пианист с ярка и същевременно ненатрапчива индивидуалност и много пластове музикално образование, за когото 2024 беше много силна – заявка за това даде проекта му „Картини от една изложба“ от предната година, който продължава да живее и през 2024, там той е редом с Христо Йоцов и Димитър Карамфилов. След години в Германия и Полша той получи подобаващото му се място на родната сцена, участва в редица проекти, флиртуващи с класическата музика (като например Колко джаз има в барока в рамките на един (даже два) уважавани не-джаз фестивали като „Дни на музиката в Балабановата къща“ и „Музикартисимо фест“). Но всъщност 2024 за Константин Костов започна с премиерата на неговия Джаз концерт за пиано и оркестър с Плевенската филхармония. А в края на януари 2025 той ще свири Рапсодия в синьо на Гершуин със свои собствени импровизации, вдъхновен от Милчо Левиев, на чийто концерт с негова авторска интерпретация на творбата на Гершуин присъства преди години.
Така стигаме до личността на Милчо Левиев. Първото издание на национален конкурс за пианисти, носещ неговото име, се проведе в Пловдив. Председател на журито беше Людмил Ангелов, който заедно с Вики Алмазиду, Константин Добройков, Николай Желязков и Антони Дончев избраха Grand Prix да получи Борис Петков. Млад, всеотдаен, талантлив, трудолюбив, той вече е част от немалко реализирани на сцена джаз идеи.
По наистина подобаващ начин личността на Милчо Левиев бе почетена и майсторски „уловена“ в проекта „Легенда за Милчо“, който събра на сцената в зала България изумителен музикален отбор от класически и джаз музиканти, събирайки нишките на творчеството на Милчо Левиев по един изумителен начин, най-вече с премиерното представяне в България на Концерта му за комбо и струнен оркестър. Отличен бе изборът на „Софийски солисти“ с диригент Константин Добройков да представят тази творба, която има наистина световни измерения, едновременно ефектна за публиката и задълбочена и майсторска като оркестрация, ритмично богатство и цялостно изграждане, заедно с Антони Дончев, Васил Хаджигрудев, Димитър Льолев, Кристиан Желев и всички останали джазмени на сцената. А филмовите мелодии на Милчо Левиев с българските текстове, създадени от Златна Костова за спътницата и муза на музиканта Вики Алмазиду, добавиха едно вълнуващо и затрогващо измерение на вечерта, която, по мое скромно мнение, заслужава да се повтори, при това не само в София.
Друг музикален проект събрал на една сцена музиканти от различни територии беше представянето на албума „Зодиак“ на Христо Йоцов. Камерната джазова сюита съдържа 12 пиеси, по една за всяка зодия, не описателни, а по-скоро предаващи различни емоции, изключително приятни и достъпни за слушане. С предистория, свързана с Харуки Мураками и обичта на продуцента на албума Марио Кръстев към книгите на японския писател, с които определено има и много джаз препратки и истории. За представянето на сюитата на сцената бяха София квартет, Борислав Йоцов и (за първи път музициращи заедно) дъщерята на Христо Йоцов – Надежда. Христо Йоцов продължава да композира и концерти за различни солисти и симфоничен оркестър, без да се замисля дали става дума за джаз, класика или неуловимата територия между тях. И да помага на младите и съвсем младите в джазa. А през април представи и друга своя изцяло авторска музикална програма с ALL STAR BIG BАND, която го събра отново с Антони Дончев (едва ли има нужда да напомням за „Акустична версия“, но все пак).
За момент се връщам към споменатия по-рано Димитър Бодуров и неговия проект Декагон – и тук има 10 композиции за 10 музиканти, всяка от тях посветена на различен инструмент, с концепция, която отвежда „отвъд музиката“. В пълния му блясък той беше представен на фестивала RADAR във Варна, събирайки български музиканти от цяла Европа, някои от които за първи път свириха в България. Димитър Бодуров е съосновател на въпросния фестивал, който отбеляза своя 10-годишен юбилей. 20 години между Нидерландия и София носят добавена стойност в музикално отношение и в двете посоки.
2024 бе 10-та и за Plovdiv Jazz Fest – фестивалът, с който Мирослава Кацарова успя да даде плът и образ на своите джаз мечти, търсейки, прецизно подбирайки и гост музикантите, и българските участници, с усет за тенденциите в световния джаз. Юбилеят бе отбелязан през ноември с музиканти от Snarky Puppy, с групите на Джо Ловано и Майк Стърн, с фамозния тромпетист (и не само) Тил Брьонер и Half Easy Trio на Мартин Хафизи (друг български музикант, който от години „строи“ космополитни музикални мостове между Ротердам и различни форуми в България). Plovdiv Jazz Fest се превърна в задължителен елемент от списъка с „концерти, на които да отида на всяка цена“ на почитателите на джаза далеч не само в Пловдив. А добавеното от няколко сезона лятното издание на фестивала е като истински jazz amuse bouche.
Михаил Йосифов продължи да бъде ключова фигура за развитието на джаза у нас – като тромпетист, като преподавател, като диригент на Биг Бенда на Националната музикална академия, с която имаха куп сериозни изяви, както у нас, така и в Скопие; като един от хората, които омагьосват публиката и увличат младите (и сред музикантите, и сред слушащите джаз). Намира време и за различните емисии на чудния проект Новините в джаза, който бе достойно представен и на фестивала A to JAZZ, и в музикалните училища из България. Михаил Йосифов и Вили Стоянов бяха и двигатели и основни ментори в Джаз академията на фестивала в Банско и продължиха да превръщат младежката сцена там във все по-притегателно място за публиката.
Но за джаз фестивалите ще говорим във втората част на този обзор на джаза у нас през 2024. Тук само ще спомена, че джаз имаше и във филма за Гунди (автор на музиката е Георги Стрезов, има защо да бъде поздравяван) и отново Михаил Йосифов и Вили Стоянов „карат“ тази музика да оживее.
Не може да не споменем и още няколко дами – освен Мирослава Кацарова с PALOMA и много естетския Back to the Cinema, продължава елегантното присъствие на Даниела Белчева (прибрала се след много години работа в Скандинавието) на родната сцена. Албумът й (трети) с авторска музика Naïve бе представен и на фестивала Варненско лято (където винаги има интересни джаз елементи), и в София, а в края на годината и в Париж. С проекта си „На Север от Изтока“ обиколи Синеморец, Балчик, Ерул (да, и в това трънско село има джаз фестивал) и Хасково. Фактът, че Даниела работи с Милен Кукошаров, Михаил Иванов – Мишо и Димитър Семов, също помага, но семплата й и изчистена музика сама по себе си е с големи достойнства. И Даниела Белчева, и Мирослава Кацарова привнесоха повече джаз с участието с два епизода от поредицата на Мартен Роберто и Радио София „Musicology Live”.
Адриана Бенова пък ни показа, че песните (и изобщо стилистиката) на Даяна Крол имат своята публика, представяйки два пъти своята програма – трибют към канадската певица и пианистка.
Noise Linguistics издадоха третия си албум, оригинално наименован Tissue of Thrust. За него към Михаил Иванов – Мишо и Александър Логозаров се присъедини един нестандартен виолончелист, който неслучайно е изписан като drumming cellist. За отбелязване е, че басистът Михаил Иванов – Мишо, чийто музикален път дотук е свързан с Амстердам, Мумбай и Рим, е част от много от споменатите в този „опис“ на джаз събитията на 2024 – от Новата европейска музика с Биг бенда на БНР, през проектите на Димитър Бодуров и Даниела Белчева. Михаил Иванова – Мишо е и сред музикантите, с които певицата Десислава Тилева издаде и представи в София първия си албум (макар че от немалко години е част от джаз сцената у нас) – It Don’t Mean A Thing (If You Don’t Feel That Jazz).
Не е за пропускане и факта, че в София се появи клуб, който си е само за джаз – In the Mood. Издържан в добрите традиции на подобни емблематични клубове, камерен (в хубавия смисъл на тази дума), той дава сцена на много проекти, както и на гостувания на преминаващи европейски и световни джазмени, както и и място за джаз бягство от градското ежедневие за търсещата публика.
Следва продължение…
"