Днес ви срещаме с една смела банда от родната метъл сцена. Има нещо тайнствено и загадъчно в музиката им. Мракът те пленява, а контрастът на тежките китари и барабани с мелодичните вокали и душевни излияния няма как да не те накарат да наостриш ухо или две. Докато чакаме да дойде моментът да ни омагьосат на живо с прилежащия концертен дух, си пускаме новия им студиен албум, озаглавен „Вторите седем“. Той бе повод за настоящата ни среща, а повече за албума ви разказахме в част 2 на обзора с любимите на екипа ни български албуми за 2020.

Здравейте, момчета! Моля, представете се! Кои са Vokyl?
Явор В.: Здрасти! Ние сме група Vokyl от София и вече над десет години се занимаваме с мелодичен метъл. В състава на бандата влизат Явор Василев (бас, вокали, текстове), Никола Огнянов (китара), Явор Мечев (китара) и Здравко Петров (барабани).

Къде се срещат прабългарската история и мелоди метълът?
Явор В.: Всъщност не се срещат никъде. Името Vokyl е измислено още в началото донякъде произволно, основно с цел да е кратко, характерно и запомнящо се, както и да няма опасност от дублиране с име на друг изпълнител по света (което в крайна сметка стана, но това е отделна тема).  

Как се промени музиката ви от „Аз търся човек“ (първите ви „седем“) до „Вторите седем“? И как ви промени тя?
Никола: Основната промяна се състои в по-силното застъпване на чистите вокали и по-малката продължителност на композициите. През изминалите години се запалих по много изпълнители отвъд по-тежките стилове: Leprous, Pain of Salvation, Virus, The Gathering и други. Безспирното им въртене неизбежно се отрази и върху музикалните ми идеи. Наскоро ми хрумна забавен пример за това каква е визията ми за новата ни музика – песните трябва да са такива, че макар и сами по себе си да са метъл, да могат да бъдат транспонирани в акустично (singer-songwriter) парче без затруднения. 😀 

Явор В.: Определено между двата албума се наблюдава съзряване. Очарованието на първия ни албум беше в първичната му хаотичност и смелото хвърляне в дълбокото. Оттогава насам вкарахме нещата в по-ясни рамки и намерихме пътя към мелодичността и меланхолията в звученето за сметка на скоростта и тежкия саунд.  Аз също напоследък насочих музикалните си търсения към жанрове, които макар и близки, са извън метъла. На първо място Steven Wilson, Blackfield, Camel, Archive, Antimatter, Alcest … Ако слушам метъл, то са най-вече неща от света на прога. Класическите поджанрове в метъла вече не ме вълнуват като преди. И всичко това неизбежно рефлектира върху музиката, която творя. В този смисъл посоката на влияние е от мен към музиката ми, не толкова обратно. Може би единствената промяна, която новата ни музика е упражнила върху мен, е в това, че имам по-високо самочувствие като музикант. Смятам, че в музикално отношение вторите седем стоят по-високо от първите. Стилът е по-оформен, пó наш, докато при „Аз търся човек“ определено имаше повече подражателство. И това е съвсем нормално.

Как преминава творческият процес при вас? И как протече при новия ви албум – кои бяха замесените лица, колко време ви отне финализирането?
Явор В.: Обикновено работим първо поотделно, а след това даваме завършен вид на композицията чрез съвместна работа. Често един от нас съчинява основата за нова песен, а останалите надграждат върху нея. Друг път съчетаваме различни идеи на двама или трима от групата и едва след това пристъпваме към обогатяването на творбата. Аз имам важна роля при цялостната композиция и аранжимента, тъй като пиша текста, а музиката трябва да се съобрази с него. В последните 1-2 години изпробвам и обратната стратегия – да съчиня нов текст по вече композирана музика. Вероятно този начин на работа ще бъде по-силно застъпен при следващите ни композиции. 

Никола: Финализирането на „Вторите седем“ ни отне около една година, но повечето от съдържащите се в изданието композиции са от години назад. Както винаги досега, записът беше осъществен в Zero Project Studio в София, където Владо Бочев (Valdemar) извърши звукозаписа и звукообработката. Използвам повода да му благодаря за професионализма и оригиналните идеи. Визуалното оформление е дело на Пламена Барева, а фотографското съдържание е на Никол Лазарова.

Явор В.: Искам да подчертая заслугата на Пламена за нашия албум. Освен дизайнер, тя е и много талантлив художник, което всички могат да видят от обложката на „Вторите седем“. Плами посвети много часове работа по цялостния артуърк на албума и се съобрази с всички наши прищевки. Конкретно корицата на диска е донякъде авто-иронична и в нея са зашифровани членовете на групата. Въпреки, че идеята за това изображение се роди на шега, в крайна сметка се получи прекрасно.

Каква е цената да останеш себе си в музиката? Какви са вашите наблюдения върху родната метъл сцена, избрала да твори на български?
Явор В.: Мисля, че това са две отделни теми. От една страна, ако правиш своя неподражаема авторска музика, рискуваш бързо да попаднеш в дълбокия ъндърграунд. Без значение на какъв език твориш. И обратното – можеш да си много „успешен“ както на български, така и на английски, зависи от много неща. От друга страна, повечето български групи избират да пишат текстове на английски. Доколко сполучливо, не зная. За мен това има смисъл само ако имаш сериозни намерения да разпространяваш музиката си в чужбина. Иначе ми се струва подражателско. Може би бандите си мислят, че е по-престижно да пеят на английски. А и все пак слушаме основно музика на този език. И още нещо – когато текстът ти е слаб, на български това лъсва на секундата, докато ако е на английски, бездарността се прикрива донякъде. Вероятно поради всички тези причини не мога да се сетя за повече от четири-пет съвременни български метъл групи, които творят на български. 

Ако музиката е излияние на душата, какво рисуват вашите контрастни ту дълбоки, ту мелодични песни? За мен нашепват ята птици, буреносен вихър и притихнала омагьосана гора…
Никола: За мен нашата музика отразява субективните ми изживявания от музиката, която обичам да слушам. Музиката на Vokyl пресъздава усещанията за преходност между мрака, яростта, тъгата, страха, мистерията, любовта. Важно е да отбележа, че макар и естетическият ми интерес да е насочен към тези по-мрачни категории, не бих посочил последните като описващи персоната ми в личния и социалния живот.

Явор В.: Песните рисуват личностните ни контрасти, както и въобще контрастите на битието. Не смятам, че музика, която е еднаква по настроение от първата до последната нота – независимо дали весела, тъжна или агресивна – отразява правдиво живота. В нашата музика има и радост, и примирение, и разочарование, и ярост, и възторзи. Мисля, че с втория си албум съумяхме да нарисуваме един доста разнообразен душевен пейзаж.

Тъмнината тиха или шумна е?
Никола: В тъмнината светът отвън е тих, а звукът на Аз-а – оглушаващ.
Явор В.: Няма какво да добавя.

Фотограф: Никол Лазарова