Атанас Василев a.k.a. ПРИМ: Добро или нищо

Атанас Василев, познат на всички като ПРИМ, съвсем наскоро издаде соловия си дебют „Добро или нищо“. Рапърът успява да си проправи път на родната сцена и с времето се е утвърдил като значимо лице, поделяйки си микрофона с не един и двама негови колеги. Защо раздава „шамари с крак“, как борави с метафорите и защо „тракът не би звучал така, ако не беше Kotich” – потърсихме ПРИМ да ни разкаже това.

Кой е ПРИМ? Какво не знаем за него, а трябва?
ПРИМ е човек, който държи на качеството, и то не само в музиката, но и в начина на живот. Когато правя нещо го правя на максимум, независимо дали е работа или забавление. Държа винаги на справедливостта, във всяка ситуация. Често това ми е създавало тревоги, скарвало ме е с приятели. Имало е и ситуации, в които съм бил склонен да си затворя очите за тази справедливост. Ако нещо застрашава някои от близките ми, не бих се поколебал да лъжа и правя какво ли не, щом има опасност за някой от тях. Може би в крайна сметка лоялността ми към някои хора е по-силна от чувството ми за справедливост. И по-скоро бих спрял да дишам преди да предам това, което вярвам, че е истината.

Държа си на думата и съм винаги точен, дори понякога да съм изглеждал като наивен глупак в очите на останалите. Прощавам, но не забравям. Изградя ли си представа и мнение за някого, трудно го променям. С годините постепенно се уча да комбинирам рационалното мислене със силната си интуиция. Често съм променлива личност. Например, мога в различен момент да реагирам по съвсем различен начин на идентична ситуация. Много важно за мен е как изглеждам в очите на хората и как се приемат нещата, които правя. Уважавам хората с добро възпитание, дори когато не съм съгласен с тях и се опитвам да бъда човек, когото аз бих уважавал. Както един мой приятел каза преди време: “Не правя (на другите) нещата, които не обичам другите да правят (на мен).” и се стремя да живея по тази сентенция.

Как се реши на солов албум? Има ли момент, в който си казваш “Ето, готов съм!”?
С годините се преборих с нуждата да си казвам “Ето, готов съм!”. По природа си падам перфекционист. Преди мислех, че е добро качество, но се убеждавам все повече колко вредно е за успехите на човек, особено в днешния свят. Нещата вече се случват толкова бързо, че човек трябва да действа и финализира нещата, с които се е захванал. Особено когато става дума за нещо, за което трябва да си достатъчно надъхан, за да успееш да го предадеш на публиката като усещане. И най-недодяланият рап може да звучи внушително, когато изпълнителят е надъхан. Това важи и за обратния случай – може толкова дълго да изпипваш албум… после не само да не искаш да го чуваш повече, но и да не си способен да го направиш убедително на живо. Границата е трудна и балансът лесно се губи. Хората оценяват качеството и добрите контрасти без да са склонни да се взират твърде дълго за дефекти. Тези, които търсят дефектите, винаги ще ги намерят.

Знам за какво говоря, защото на солов албум се реших още преди десет години. Имах почти изцяло записан албум преди време, който потъна. Там моят перфекционизъм претърпя сблъсък с чужди приоритети. Тъй като тогава, а и сега, съм бил далеч от професионалната среда, в която се създава музика, се е налагало винаги да разчитам, че хората, с които работя, ще приемат толкова присърце музиката ми колкото и аз. Сега вече ми е напълно ясно, че това няма как да се случи в живия живот. Или поне не в такава синхронизация. Истината е, че тук в действието идват парите. Плащаш ли си за работата, която искаш да бъде свършена за теб, и работата бива свършена! Ако не се върши, имаш пълното право да търсиш отговорност от отсрещната страна. Урокът, който научих е, че искаш ли професионален резултат, нужен е професионален подход. Нужно е да инвестираш, независимо че става дума за изкуство. Все пак това изкуство трябва да съществува в материалния свят и за това са нужни материални средства.

Съвсем наскоро издаде “Добро или нищо” – кой още е замесен в проекта и защо?
Както казвам навсякъде, където мога, този албум е мой само наполовина. Другата половина от този албум е притежание на N. Kotich (Николай Георгиев, Shadow Lab.), който създаде всеки един от инструменталите. Много от тях са причината да съществуват и много от лириките. Когато пиша текстовете си, най-важното нещо, ако не дори и единственото, е инструменталът. Добрият инструментал е кислородът, нужен на моите думи да оживеят в тези куплети и припеви. Бих могъл да рапирам и на звука от обелване на банан, но просто няма да е същото. Затова и има инструментали, върху които пиша с месеци, както има и такива, за които си написвам текста за 15 минути. Дори понякога текстът за 15 минути е по-добър от тези, писани с месеци. В този албум за повечето тракове сме стояли един до друг, и докато Котича прави бийта, аз пиша. Малко настръхвам, докато пиша това, както настръхвам всеки път, когато се сетя. Настръхвам, защото е странно усещане, това е от тези неща, които се случват от самосебе си и стават велики. Това е необяснима магия! Ако има такова нещо като магии и мистерии, това е една от тях! А ако попитате Котича за вечерта, в която направихме песента “Добро или нищо”, той ще отговори по същия начин. Пожелавам на всеки да намери това, което би могло да го срещне с подобни преживявания, защото мисля, че това е смисълът на съществуването ни. Винаги съм бил човек на колаборациите и продължавам да твърдя, че най-добрите неща правя с други хора, които ме мотивират да съм по-добър.

Как се промени ти по пътя от колаборациите през свободата на соловото изразяване?
Време е да обясня защо държах на солов проект. Това си е вътрешна моя нужда. Просто за да си знам “Да, Примка, това го направи сам!”. И пак казвам, че дори сега този “солов” албум е мой само наполовина. Истината е, че каквото и да ти казва някой, един рап никога не е солов! Това е тема, за която никой не говори, а трябва! Изключително грозно е, че някои “изпълнители” стават известни заради добрите инструментали, върху които рапират. Инструменталите са брутални, а техният рап е може да бъде под всякаква критика. Обаче да сте чули да става известен бийтмейкъра? Не! И това е в световен план. Толкова много такива случаи има, брутален бийт с плачевно рапиране … Естествено, който иска разбира името на бийтмейкъра, но масово тези хора остават недооценени и неизвестни. А в България не само не им казват имената, ами не им плащат… Не им дават нужното, за да си купят поне бийта, какво да говорим за договори, проценти от печалба. Това ми е болна тема, за това тук казвам: Освен ако някое МС-и не си прави сам бийтовете, това никога не е солово изпълнение. Иска ми се повече хора да го осъзнават. 

Любима колаборация? Как избираш хората, с които си в колаборация?
Не, нямам любима колаборация с друго МС. Всяка от тях съм предприел точно защото съм имал нужда да се допълня с другия човек. Още от 2007 с “Man in Black”, който направихме с ATILA. Този албум ми даде място на сцената и в сърцата на феновете на тази музика! Направихме нещо специално, защото искахме да кажем нещо и го казахме точно както искаме. Направихме го за един месец. Напомня ли ви за нещо, което казах по-горе? Също така тази колаборация ми даде урок за това какво е лоялност в сложна рап игра, а този урок стана още по-голям в годините след това. Въобще бях принуден да заема страна в нещо, което сега ми е смешно да съществува, като разделено на части. Там обаче темата е дълга и е за цял друг разговор. 

Другият ми колаборативен албум е с NERVE от LAK, който записахме в XPRSN, казва се “Крила и Катинари”. Това се случи в един от най-трудните ми лични периоди и тогава запознанството ми с Ицака (NERVE) ми беше от голяма полза в личен план, а музиката, която направихме, ми помогна да си върна мотивацията и да се движа напред като артист. До тогава имах много изоставени и неиздадени проекти, което ми тежеше много. Толкова много, че бях на косъм да оставя всичко и да му тегля една. “Крила и Катинари” се роди без да бъде планиран, просто правехме тракове, тракове и накрая ги вкарахме в този албум, който много обичам. 

В близкото бъдеще сцената трябва да се готви за една още по-тежка колаборация, наречена “Градски легенди”. Това сме аз, NERVE и Гайдара от легендарната група “НОКАУТ”. Истината е, че Гайдара също като мен преди “Крила и Катинари” му се беше натрупало много, дори в пъти повече от това, което на мен тогава. За това много се радвам, че ситуацията се повтаря, и то за такъв човек като него, който смятам, че е много нужен на сцената ни. Вече са записани доста песни по проекта, и то на разнообразно звучащи бийтове. Мога да издам имената на I-Trak, NickRiot и Worst като бийтмейкъри до момента, а се очаква списъкът да нарасне. За другите проекти, които искам да направя с други хора в малко по-далечното бъдеще няма да говоря, защото не искам да провокирам нови вълни от очаквания, които е възможно да не оправдая.

Какво може да те предизвика и провокира така, че да раздаваш “шамари с крак” и да зашлевиш реалността?
Достатъчно неща ме провокират да го правя. Най-вече този култ към глупаците, който е завладял света. Тази почит към елементарните неща и стимулирането на деградация. Този модел на управление, и как всичко, което се прави, е с цел да ти продадат някоя безполезна глупост. Най-болезненото е, че тази жажда за богатства и власт съсипва живота на обикновени хора, които просто искат да живеят скромно и щастливо с близките си. Жалко е, че хората като един колективен организъм сами се оплитат в тези мрежи и това им доставя моментна радост, която е последвана от чувство за празнота и липса на щастие. Провокира ме това “разделяй и владей”, прераснало в модел на управление и маркетинг. Вади ми очите колко е изкуствено и как никой не осъзнава.. Всичко това, червено и синьо. Ненавиждам поляризацията, каквато и да е нейната форма. Нещата никога не са черно-бели. Не използвам вече думи като “свобода”, защото човек никога не е бил по-свободен да прави каквото обича и да изкарва пари, както може, а в съзнанието си е толкова обременен и ограничен. Смятам, че живеем във време, в което човек за пръв път сам отнема свободите си, разбира се, с малко помощ. Заобиколени сме от зловещи схеми и плетки, които няма да съществуват ако имаме повече здрав разум и бъдем осведомени и критични. А това да бъдеш добре осведомен в днешно време е въпрос на избор.

Ако рапърите са поетите на новото време, кого би включил в българската христоматия?
За съжаление в най-най-новото време все по-малко са поетите в рапа. И това пак е свързано с горните неща, които казах. Могат да ми викат “параноик” и “теоретик на конспирации” колкото искат. Става дума за пари и контрол. В рапа започнаха да се перат много пари в последните години, тъй като други балони в други музикални жанрове издишаха рязко. Това превърна много хора в изключително евтини продукти, а, за съжаление, и в модели на подражание. Поднасят лесно смилаемо съдържание, дори направо вече смляно. Много е лошо, че малките искат да са като другите готини деца и нямат своя представа за това какво е да си готин човек. Аз лесно мога да разгранича артист от евтин. А техните начини да бъдат актуални … фалшива евтина дрога и псевдо-гангстерлък. Това са неща, които и по света се случват често. За българската христоматия … не знам. За съжаление, истинските поети спират да виждат смисъл да бъдат поети, а тези, които продължават да са дейни, малко по малко си излизат от коловоза и започват да правят малко по-различни неща с други цели. Съществува такава бавна трансформация в изкуството от хора с идеи, към хора с цели, а не да го правиш заради самата ти вътрешна нужда. Все пак бих включил много имена, но няма да ги споменавам. Ще кажа само, че повечето хора, с които колаборирам, и тези, с които ще го направя в бъдеще, със сигурност могат да бъдат включени там. 

Каква друга музика слушаш, какво си пускаш в слушалките?
Слушам абсолютно всякаква музика: от сръбски турбофолк и югославски синтпоп през Арнолд Шьонберг и Сергей Рахманинов до Пинк Флойд, с които съм израснал, и т.н. Можеш да ме видиш прясно насинен с усмивка в погото на Hardcore X-Mass в Микстейп, както и на техно партита, където всички са с тъмни очила и си бършат пот от челото през 10 секунди. За мен има само два вида музика: качествената, която се прави от сърце, и шаблонната, която се прави с цел да вземе стотинките и времето на децата и празноглавците. Само че първата отлежава и продължаваш да разбираш нови неща в нея десетки години по-късно.

Какво би казал на прохождащите mc-та? А какво би посъветвал себе си преди години?
Бих им казал да не гледат другите, да не гледат никого! Да не се сравняват с никой друг и да правят това, което им харесва. Да не спират никога, да не губят кураж, да не търсят друг смисъл да правят музика освен този, че имат нужда да я правят. Да не се ограничават с нищо, да експериментират, да влагат цялото си сърце във всеки такт! Да го правят сякаш живеят за това. И да не забравят, че всичките пари на света не струват толкова, колкото да правиш това, което ти харесва и да създаваш творения, които остават във времето за тези след теб. 

Ако можех да срещна себе си преди 15 години и да си поговорим, щях да си кажа, че трябва да направя всичко по същия начин .. с изключение на това да се моткам и да търся други неща, които да ми придават смисъл в ежедневието. Щях да си кажа “Не спирай никога да си починеш или отдъхнеш! Прави тракове колкото се може повече и не ги оставяй демота, които да си слушаш сам вкъщи! Не разчитай на друг освен на себе си, но не спирай да правиш така, че да могат другите да ти разчитат винаги!”

Снимки: Ceco Mirchev, Бар „ZAR“ 

Проектът „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“

Чуй музиката и ни последвай в социалните мрежи
Мобилно приложение

“Музикалният гид на сценичните пространства в България“ е резултат от двугодишния проект за широкообхватно картографиране на музикалния сектор в страната, който БМА стартира през 2020 г. като част от своите секторни инициативи. Целта на проекта е да подобри информационното осигуряване и да подпомогне разработването на ефективни културни политики и финансиращи механизми.

Приложението е отворено за всички сценични пространства в България, като предлага лесен и бърз достъп до обширен масив от данни. Това дава възможност на артистите – изпълнители да планират своите дейности без да губят време в допълнителни проучвания, което прави процеса по-ефективен и лесен.

Вярваме, че този продукт ще бъде от голяма полза не само за музикалния сектор, но и за всички останали сценични изкуства, като ще спомогне за по-лесното им интегриране и развитието им в културната сцена на България.

Мобилното приложение ще бъде достъпно за сваляне в края на месец януари 2025 г.

Прочети още
"