За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

„Катарзис“ на Outrage: ода за вътрешни и обществени фрактури

За определени стилове в музиката от слушателя се изисква да има някаква предварителна подготовка. Това важи както за сериозната симфонична музика (особено по-модерната), така и за отделни по-вглъбени и сложни форми на джаза и за някои електронни жанрове. Със сигурност, обаче, това важи и за хардкора. Това не е музика, която да си пуснеш просто така, за да те разсейва и да ти създава добро настроение. Хардкорът изисква максимално внимание както от музикантите, които го създават, така и от публиката, която има нужда от това специфично преживяване както за слуха, така и за съзнанието, а до голяма степен и за тялото.

В този контекст трябва да се разчете и заглавието „Катарзис“ на съвсем пресния албум на Outrage. Групата е едно от основните имена на варненската хардкор сцена, за която вече сме разказвали във „Виж музиката!“. Създаването му е отнело почти две години най-вече по обективни причини, свързани с живота на музикантите. Една от тях – злощастна поредица от счупени ръце и крака … Ирония на съдбата с нотка черен хумор може би. Outrage са Галин Георгиев – вокал, Живко Манев – бас, Чавдар Манолчев – китара и Божидар Божидаров – барабани. Парчетата си създават заедно, най-често тръгвайки от някоя идея на Чавдар, която всички развиват и обогатяват. Но нещата всеки път са различни.

Текстовете са основно на Галин и на Чавдар и са тежки и твърди почти колкото и музика, а всъщност на моменти дори повече от нея. „Те са за неща от живота, от ежедневието“ – казва простичко Галин. Подобно изказване със сигурност има нужда от разяснение, когато става въпрос за лирика от рода на:

Изстинал от чувства,
смирен се оглеждам в тъмната вода.
Не помня минало, не виждам настояще,
отражение на моето лице.
Може би не виждам,
може би съм сляп,
отровен отвътре без капка угризения …”
(„Тъмна вода“) 

… или пък … 

“А смисълът, който отнема красотата
на този живот,
е краят за нас фатално изтъркан.
Приканваш ни към себе си,
разпилени и отдавна забравени.”
(„Отрова“)

„Имахме такъв период, в който ни се случиха доста лоши неща на цялата банда. Първо нa мен, после на Жиката, после на Божо. Само на Чавдар му се размина, но той пък преди това имаше проблем. Счупени крака, ръце … И други лични проблеми.“ – добавя Галин. От своя страна Чавдар е категоричен, че мракът и сериозността на песните на Outrage идва не само отвътре, но и отвън – от обществото. „Неща, за които се говори в албума, са глобални.“ – коментира той.

Gheorghe Paraschiv

Още от старта си около 1996 г. Outrage са смятани за относително твърда група за хардкор стандартите. В техният звук има малко повече метъл, отколкото пънк и това прави впечатление. През годините стилът им се променя, търсенето на разнообразието е целенасочено. В момента звученето на доста по-зрялата и като възраст, и като музикален опит група е индивидуално, оригинално и запомнящо се. „Ние гледаме да се развиваме като група, не обръщаме особено внимание на етикетите, които могат да ни сложат. Това не ни интересува и аз даже се изненадвам, че едва ли не всеки ден се появява някакво ново определение за определен стил в твърдата музика“, споделя Чавдар. Подготвен или не, слушателят на албума „Катарзис“ със сигурност ще усети агресията в музиката на групата. „Ние не сме агресивни хора, не по този начин. Това е начин да изразим гнева си, защото ние не пеем за любов, а за по-сериозни неща, за това, срещу което сме изправени и с което се сблъскваме. В България животът никак не е лесен. Преди имаше мутри, сега мутрите са в Парламента и принуждават да ни се случват лоши неща. А хората толкова се сдухват, че посягат на живота си или на живота на другите … Затова и нарекохме албума „Катарзис“. Като го си го пуснеш от началото до края преминаваш през няколко различни нива на душата … Това е нашата „агресивна“ музика, ако хората я смятат за такава. Да, агресивна е!“ – обяснява Галин. 

Тук разговорът ми с Outrage по повод новия им албум придобива изненадващ обрат. Вместо аз да задавам въпросите, те започват да ме питат как ми е въздействал албумът им. Чистосърдечно признавам, че малко ме е натоварил, но в крайна сметка ми е подействал и освобождаващо. Питам ги на свой ред как на тях им действа свиренето на тази музика. „По-скоро разтоварващо, за нас е удоволствие!“, отговаря с усмивка Живко. „Може би затова звучим агресивно. Излизаш сутрин, сблъскваш се с хиляди неща, след това се събираш с момчетата, с които свириш, изкарваш целия гняв, който си натрупал през деня и след това ти е спокойно“ – допълва Галин. 

Gheorghe Paraschiv

Outrage вече работят по следващите си неща, макар че тепърва представят новия си албум пред публика. С много интересно спокойствие те приема всички варианти за това как феновете им ще възприемат „Катарзис“. Те очевидно са твърди привърженици на максимата, че не е важно количеството, а качеството на публиката, която харесва музиката им. „Яко е, разбира се, да има много хора на концерта ти. Но ние ще свирим и за пет, и за десет човека, и за сто човека.“ – казва Галин. По въпроса дали качеството на музиката може да се измерва с продажбите на билети или на албуми, Чавдар е категоричен: „Музикант, който гледа така на нещата, трябва сам да се запита дали наистина музиката е най-важното за него или нещо друго. Музикантът е преди всичко артист и за него е важно изкуството му. Ако има повече публика, значи се е справил добре. Но и това не е задължително.“ „А най-хубавото е, че можеш да кажеш каквото искаш и както искаш. Затова и изпълнението ни  ще едно и също и пред пет, и пред две хиляди човека“, обобщава Галин. 

Подобна позиция може и да се стори малко крайна както на някои слушатели, така и на някои музиканти. Но както в песните си, така и в гледната точка към в резултата от работата им, Outrage очевидно са водени от принципа, че не бива да правят компромиси с идеите си. Затова и албумът „Катарзис“ ще хареса на онези, на които им е писнало от загладените и повърхностни послания. На онези, които са наясно, че необремененото с дълбоки мисли съществуване е просто илюзия, в която мнозина отчаяно са се вкопчили. На онези, за които е важно винаги да са с отворени очи за истината вътре в себе си и в обществото ни, колкото и да е болезнено това. И, разбира се, на онези, които не се плашат от мощния звук на Outrage.  

Снимки: Gheorghe Paraschiv

Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X