На 17 юни 2026 г. в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ се проведе Третият форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България – национална платформа за професионален диалог, посветена на бъдещето на сценичните изкуства, културните политики и равноправния достъп до културен живот.
Форумът беше организиран от Университет за национално и световно стопанство чрез Центъра за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „Доц. д-р Биляна Томова“, в партньорство с Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Съюз на артистите в България, Международен театрален фестивал „Варненско лято“ и Българска музикална асоциация.
Събитието продължи усилията от предходните две издания за изграждане на постоянна платформа за секторен диалог и формиране на политики, основани на данни, експертен анализ и реалните нужди на културния сектор.
Официалното откриване беше направено от Деница Езекиева и проф. Сава Димитров, които подчертаха необходимостта сценичните изкуства да бъдат разглеждани като стратегически ресурс за общественото развитие и качеството на живот.
Централна тема на форума беше представянето на резултатите от национално представително социологическо изследване за участието на българските граждани в музикално-сценичните изкуства, реализирано от социологическа агенция „Алфа Рисърч“, с експертното участие на „Фабрика за идеи“, Обсерватория по икономика на културата и в партньорство с Асоциация за развитие на София.
Представените анализи очертаха ясно, че достъпът до култура остава сериозно повлиян от фактори като местоживеене, възраст, доходи, образование и наличие на културна инфраструктура. Беше отчетено, че културните дейности, финансирането и възможностите за участие продължават да бъдат концентрирани основно в София и няколко големи града, докато малките населени места често остават с ограничен достъп до културен живот.
Според представените препоръки настоящите модели на публично финансиране са ориентирани основно към институции, продукции и събития, но недостатъчно стимулират достъпа, участието и развитието на публики. Липсват устойчиви механизми за включване на възрастни хора, млади хора извън големите градове, семейства с ограничени доходи, хора с увреждания и периферни общности.
Сред ключовите предложения, представени по време на форума, бяха:
- въвеждане на официална дефиниция за „достъп до култура“ в нормативната рамка;
- създаване на Национален фонд „Достъп до култура“ с инструменти за културна мобилност, културни паспорти и подкрепа за периферни региони;
- развитие на механизми за финансиране според достигнати публики, младежко участие и социално въздействие;
- въвеждане на минимални стандарти за културен достъп и механизми за регионален баланс.
В рамките на форума беше представен и обсъден проект на Манифест за достъп до култура, който поставя културата като основно човешко право и защитава разбирането, че достъпът до културен живот означава не само възможност за потребление, но и активно участие, творчество, образование и обществена свързаност чрез изкуството.
Сред заложените принципи са децентрализация на културния живот, подкрепа за работа с деца и млади хора, развитие на културната грамотност, дигитален достъп и участие на гражданите в културните политики.
По време на дискусиите представители на професионалните общности поставиха и допълнителни теми – необходимостта от модернизиране на професионалното образование, по-тясна връзка между обучението и реалната практика, устойчиви модели за финансиране, подобряване на условията за свободно практикуващите артисти и развитие на дългосрочна нормативна рамка за сценичните изкуства.
Като партньор във форума, Българска музикална асоциация подкрепя продължаването на този професионален диалог и необходимостта културните политики в България да се развиват чрез устойчиви механизми, реални данни и дългосрочна визия за достъп до култура, развитие на аудитории и подкрепа за творците.
Фотограф: Георги ПЕТКОВ/Georgi Petkov STAGE photo
"