ОТНОСНО: Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и актуализираната бюджетна прогноза за периода 2027–2028 г. в част “Култура”

Уважаеми г-н Радев,

Уважаеми г-н Донев,

Уважаеми г-н Милошев,

Уважаеми г-н Кутев,

Уважаеми г-н Проданов,

Уважаеми членове на комисията по културата и медиите,

Уважаеми членове на комисията по бюджет и финанси,

Българска музикална асоциация е представителна професионална организация на музикалния сектор в България, която защитава интересите на артистите‑изпълнители и работи за устойчивото развитие на музикалната екосистема в страната. БМА участва активно в националния и международния дебат за културни политики, справедливи механизми на финансиране и подобряване на условията на труд на артистите, като последователно настоява пред Министерството на културата и други отговорни институции за дългосрочна културна политика, адекватно публично финансиране, подкрепа за артистите и развитие на публиките. 

Силно сме обезпокоени, че липсата на адекватно финансиране в културния сектор влияе пряко и негативно върху творческите процеси, разпространението и достъпа до музикално изкуство и най-вече върху социалното и професионално положение на работещите в него. Смятаме, че предложеният бюджет в частта „Култура“ не дава необходимата предвидимост и устойчивост за развитие на сектора и не отговаря на натрупаните дефицити в сценичните изкуства. В резултат на редица форуми и становища, които БМА е представяла, многократно сме акцентирали върху необходимостта от по-ясен стратегически подход, основан на национална стратегия за култура, която да регламентира приоритетите, очакваните ефекти и обвързването на публичните разходи с реалните потребности на културната екосистема. Липсата на такава стратегия затруднява както дългосрочното планиране на публичните разходи, така и оценката на ефекта от отделните програми и механизми за финансиране, поради което смятаме, че бюджетната рамка и прогнозата следва да бъдат обвързани със задълбочен стратегически анализ на системата на сценичните изкуства. Особено необходима е и целенасочена политика в областта на музиката, която да отчита спецификите на музикалната екосистема – публични и частни организации, структури, ориентирани към индустрията или към социални и културни цели. Такава стратегия следва да съдържа ясни критерии за разпределение на средствата, прогноза за кадровите потребности и механизми за ежегодна актуализация на финансирането според инфлацията и необходимостта от ръст на възнагражденията на артистите. 

В проекта за бюджет за 2026 г. по програма 1800.02.03 „Сценични изкуства“ данните за 2024 г. показват общ размер на разходите от 138 609 хил. евро, докато в проекта за 2026 г. са предвидени 143 217,0 хил. евро, а в прогнозата за 2027 и 2028 г. – по 143 292,9 хил. евро. Макар номинално да е налице увеличение, запазването на разходни нива, които са съвсем малко по-високи спрямо 2024 г., не съответства на натрупаните инфлационни процеси, ръста на разходите за издръжка и необходимостта от чувствително повишаване на възнагражденията в сценичните изкуства. Отделно от това, действащата методика предвижда текущо през годината преизчисляване на приходите от продажба на билети до 120 на сто от прогнозния бюджет в частта субсидия, но на практика тази възможност не се използва в пълния ѝ обем. Неспазването на заложения механизъм води до допълнително ограничаване на ресурсите на сценичните институти, затруднява средносрочното планиране, намалява капацитета за покриване на нарастващите разходи и ускорява натрупването на дефицити в дейността на културните институти.

Именно поради тези системни дефицити БМА счита, че е необходима едновременно промяна в методиката за финансиране и в нормативната уредба, като бъдат възприети вече формулираните предложения на асоциацията по чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата. Предложенията на Българска музикална асоциация включват актуализиране на методиката и промени в чл. 23а, като единните разходни стандарти се обвържат с минималната работна заплата чрез съответни коефициенти според предмета на дейност, средствата за съответната година да се формират на база реално извършените разходи за предходната година, а минимум 80% от средствата по чл. 23а, ал. 3, т. 1 да се разходват за трудови възнаграждения на лицата, пряко ангажирани в реализирането на дейността на института. Този подход поставя във фокуса на финансирането труда на артиста и необходимостта от гарантиране на достойни заплати, тъй като без целенасочено обвързване на публичния ресурс с възнагражденията културните институти са в невъзможност да задържат професионалните си състави и да представят качествен културен продукт.

Наред с предизвикателствата в държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, сериозни рискове се очертават и по отношение на фестивалната дейност и независимия сектор, които са ключов елемент от културната екосистема в страната. По програма 1800.02.04 „Фестивали, конкурси, събития и чествания“ последният отчет за 2024 г. показва общи разходи от 3 830,9 хил. евро, докато по закона за 2025 г. вече е налице намаление до 2 808,5 хил. евро, а в проекта за 2026 г. и прогнозата за 2027–2028 г. са заложени едва 1 789,2 хил. евро. През 2025 г. в рамките на програмата за националния календар за подкрепа са одобрени проекти на стойност 11 650 772,31 евро, което допълнително показва мащаба на необходимите средства спрямо наличния ресурс. За тригодишен период общият ресурс по програмата практически се свива наполовина спрямо 2024 г., което поставя под риск устойчивостта на фестивалите като пространства за достъп до разнообразна култура, за разширяване на културния живот извън столицата и за достигане до нови публики в страната. 

Също така смятаме, че финансирането на НФК е силно недостатъчно и запазването му на тези нива крие сериозен риск за културния сектор. През 2024 г. по бюджета са предвидени 8 890 хил. евро, през 2025 г. средствата спадат до 5 047,9 хил. евро, а в проекта за 2026 г. и прогнозата за 2027–2028 г. са заложени съответно 5 058,5 хил. евро и по 5 051,7 хил. евро. В същото време през 2025 г. подадените към НФК проектни предложения са за близо 15 млн. евро, което ясно показва значително по-висока потребност от наличния ресурс. Новите правила за 70% авансово плащане допълнително пораждат риск за бюджета на следващата година и създават несигурност дали няма да ограничат реално средствата за нови кандидати, особено за независими артисти и организации, за които НФК е единствения източник на средства. Поради това е необходимо както увеличение на средствата за НФК, така и промяна в условията за кандидатстване, които да намалят административния и финансов риск и да се осигури по-справедлив и достъпен механизъм за финансиране на независимия сектор, ключов за разнообразието на културния живот. 

Приветстваме увеличените средства за програмата „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“, като се надяваме този растеж да се запази и да стане адекватен на инфлацията и реално нарастващите разходи за обучение, практики и стажове в училищата по изкуства. Наред с това считаме за положителна стъпка въвеждането на целевия финансов механизъм за подкрепа на културни продукти, реализирани от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Националната художествена академия и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. 

От Българска музикална асоциация призоваваме предложението за бюджет да бъде преразгледано така, че да осигури устойчиво развитие на културната екосистема, а не да фиксира хроничното недофинансиране. На тази основа отправяме следните ключови предложения:

• Увеличение на бюджета за сценични изкуства с най-малко 20%, в съответствие с действащата методика и законово регламентирания допълнителен лимит, с цел да се гарантира стабилност на държавните културни институти и достойни възнаграждения за артистите.
• Увеличение на средствата за Национален фонд „Култура“ над настоящите около 5 млн. евро годишно, така че ресурсът да се доближи до реалното търсене, измерено чрез проектни предложения за близо 15 млн. евро през 2025 г., и да се оптимизират условията за финансиране, така че да стане по-достъпно за независимия сектор.
• Актуализиране на програмата „Фестивали, конкурси, събития и чествания“  и възстановяване на нивата на финнасиране поне от 2024 г.

Смятаме, че приемането на тези предложения е необходимо условие държавната политика в областта на културата да бъде реално ориентирана към развитие и справедливо заплащане. Именно в настоящия момент – на фона на натрупани инфлационни процеси, продължаващ недостиг на финансови ресурси и нарастващи обществени очаквания в културния сектор е от съществено значение държавата ясно да заяви своя ангажимент към развитието на културата в страната.

Оставаме на разположение за последващи консултации и съдействие при разработването и прилагането на политики и мерки в областта на сценичните изкуства.