
Тя е нежният глас в рап урагана The Top Stoppers, балансът в рап дуото Stick Insect, а съвсем скоро ще ни заинтригува с нещо изцяло свое. Йоко Паспаланова-Василева е женско MC и организатор на събития. И е нашият гост във „Виж музиката“ в тези екзотични времена.
Какво не знаем за теб, а трябва? Коя е Йоко в Stick Insect / Top Stoppers / соло в близки и различни проекции на творчеството ти?
Няма нещо, което да ТРЯБВА да се знае за мен. Не се възприемам за голямата работа. Творя, организирам концертите ни, опитвам се да надъхвам останалите да записваме, и, общо взето, правя всичко, което е по силите ми. В Stick Insect и The Top Stoppers съм главна част от пъзела, но в никакъв случай единствената. Докато в BASSYMAMAta (новият ми проект) съм абсолютно всичко. Сама си правя музиката, пиша си текстовете, записвам си вокалите, обработвам, миксирам и мастерирам целия звук. Мисля сама да си снимам и монтирам клиповете. ☺ Абе… От А до Я всичко си е само мое.
Какво прави една мама рапър в изолация? Има ли я креативността? 🙂 Имам чувството, че хората са на двете крайности.
За мен ежедневието не се е променило съществено. И преди специалните мерки прекарвах голяма част от деня си вкъщи. Там ми е офисът, там ми е студиото, там ми е ресторантът и всичко останало. Хахахаха. Сега разликата е, че не излизаме толкова много с дъщеря ми на разходки, а и фитнес залата се наложи да се премести рязко в едната ми стая. ☺ Но… понеже мъжът ми си е вкъщи, имам повече време да правя музика, да пиша и записвам песни. Отразява ми се сякаш продуктивно.
Как се става рап какаТА на България? Жените в рапа не са никак много, какво остава да завоюваш място в йерархията …
КакаТА, мамаТА и т.н. в рапа се става с много любов и отдаденост. Нужно е и мноооого време. Няма как да се наложиш като име, ако се появиш днес и изчезнеш утре. Нали така?! Аз лично съм щастлива, че вече не съм сама на сцената. Има и други, които тепърва тръгват да вървят по стъпките ми. Виждам в тях себе си като малка и това може само да ме радва.
Всеизвестно е, че със Стефан Wosh MC сте комбина от отдавна. Но как всъщност се преплетоха пътищата ви?
Със Стефо се запознахме в 22 СОУ в 7-и клас. Той по това време си направи група с едно момче Денис. Казваха се „Откачена възраст”. А аз си направих група с 2 момичета (Стефи и Севда) и се кръстихме „С 2 гърди напред”. ☺ След време групите ни се разпаднаха, но ние продължихме да си движим заедно. От чудене какво да правим днес, решихме, че е готино да записваме музика. Няма да ти обяснявам колко сме се радвали, когато за пръв път успяхме да запишем звук от микрофона на едни счупени слушалки, които откраднахме (без да искаме) от един гейм клуб. ☺ Лелееее. Това си беше цяло събитие за нас като хлапета. А сега записваме на микрофони, направени от космически совалки, bassy. ☺
На хоризонта наскоро се появи BASSYMAMAta. Можеш ли да ни разкажеш малко повече или все още е рано?
Не е рано. BASSYMAMAta е в центъра на вниманието ми в момента. Записвам всеки ден. Всеки ден правя нови инструментали. Целта ми е да издам албум до края на годината. Като той ще бъде и първият ми солов. Иначе…. какво да ти кажа за BASSYMAMAta? Тя е добра, грижовна, забавна, опитва се да бъде добър пример, свежарка, силна и независима жена, кефи се на живота и прави нещата винаги по нейния си начин. ☺ Ще я чуете съвсем скоро, надявам се.
Уверена съм, че си много упорита работлива пчеличка. Коя своя черта или навик би определила като съвременен прочит на суперсила?
ПОСТОЯНСТВО! Това, според мен, е ключът за всяка една врата и всяко едно постижение. Дори капката разбива скалата на парчета с времето. Но за да си постоянен трябва всеки ден да бъдеш мотивиран, а може би точно това се губи някъде там по пътя на хората.
Освен изпълнител, ти си и сериозен организатор на събития. Какви са преките ти наблюдения върху сцената у нас – какво им се гледа на хората?
Сцената у нас претъря огромно развитие през последните години. Имахме удоволствието да гледаме артисти от българската и световна сцена, да избираме на кое от стоте събития тази седмица да отидем. Разглезихме се даже. Но … както всички ние вече знаем, с влизането на специалните мерки сцената буквално спря! Не спря, а направо си умря! Клубовете освободиха персонала си, промоутърите отменихха всичките си събития. Турнетата по цял свят бяха спряни. След събуждането ни след вируса ще дойде и икономическата криза, вследствие от която не всички ще успеят да отворят очи. Масово барове и клубове ще фалират, хора ще се пренасочват в други браншове … Голямо мазало! Артистите ще продължим да творим, но като цяло не виждам пълни клубове в близко бъдеще. Направо си е тъжно. Катастрофално. Единственото позитивно нещо, което виждам в случая е, че хората ще оценят по нов начин нощния живот и свободата, която той ни даваше.
Коя е любимата ти ваша песен за изпълнение на живо?
Хм. Добър въпрос. Може би „Нищо”. Харесва ми да виждам и чувам пред себе си толкова много хора, които пеят с пълно гърло толкова смислен текст. Винаги съм си мислила, че нашата публика са супер готини хора точно защото харесват песни като тази.
Ако беше цвят, в кой би се нарисувала?
Въпреки че всичките ми татуси са само в черно и червено и ако забравим факта, че съм шашава дъга, ако трябва да си избера само един цвят, ще е … ЛИЛАВО!
Проект „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“