Как ли би изглеждало четвъртото пространствено измерение, ако можехме да надникнем в него? Въпреки че физически това е трудно, да кажем направо невъзможно, то с музиката в Tesseract, музикантите от Емил Тасев Квартет не само опитват, но и успяват да ни пренесат там.
Какво всъщност означава и какво представлява Tesseract? Емил Тасев обяснява, че това е математическа репрезентация на четвъртотото измерение в нашия триизмерен свят, пространствена фигура. И въпреки че не можем физически да бъдем в него, можем да се опитаме чрез помощта на математика, изкуство и музиката в частност, да си го представим. Така албумът Tesseract, чрез симбиоза между наука и музика, ни отвежда на едно пътешествие отвъд познатия ни триизмерен свят.
Всъщност интересът към математиката, астрономията, нумерологията, геометрията и изобщо различни науки и изкуства, несъмнено е вдъхновявал и все още занимава актуално различни музиканти. Първоначално в съзнанието ми изникнаха имена на джазмени като Джон Колтрейн (“Fifth House”), Хорас Силвър (Horace-Scope), Сън Ра (Space is the Place), Дон Чери и др. При Емил Тасев тези търсения не са никак случайни, тъй като освен музикант, той е и физик, има задълбочен интерес и познания в сферата и на математиката и астрономията. Така съвсем естествено, той насочва концепцията на музиката в тази посока. А освен това, като негов първи албум, Tesseract е съкровен, личен проект, който съдържа и няколко пиеси, посветени на близки за музикантите хора.
Музиката в него е модерен джаз със свободни моменти, с фюжън елементи, като бих добавила и много “грууви”, a ритъмът обгръща и завладява слушателя. А и как да не е така с такива музиканти, още повече когато бенд лидерът е барабанист! В темите на пиесите прозвучат различни характерни ритмични модели, а виртуозните импровизации са широко разгърнати. За това определено допринася съставът от прекрасни музиканти. Квартетът е съставен от Емил Тасев (барабани, конги, перкусии), Владимир Кърпаров (тенор и сопран саксофон), Стив Хамилтън (пиано, клавишни), Веселин Веселинов – Еко (контрабас, бас китара). Основан е през 2021 г. от Емил Тасев. Тук неслучайно откриваме аналогия между четвъртото измерение и съставът от четирима души. Всеки внася частица от своето измерение в музиката, а тези музиканти определено имат много какво да предложат на слушателите. Всеки един от тях има изключително богата биография, притежава характерен музикален език и композиторски стил. Владимир Кърпаров – един от най-добрите български саксофонисти, специално пътува за записите от Германия, и слушайки музиката в албума, можем да се наслаждаваме на кадифения тембър на саксофона му и невероятните импровизации. Пианото на Стив Хамилтън – пианист от Шотландия, творил музика като част от Billy Cobham бенд и свирил с имена като Freddie Hubbard, Ray Charles, Pee Wee Ellis Assembly, Joe Lovano, Kurt Elling (и много други), обгръща хармонично музиката в албума и добавя красив и елегантен клавирен импровизационен стил. За “грууви” усещането спомага и басистът Веселин Веселинов – Еко, който познаваме от редица проекти и групи като Zone C, Tube Hedzzz, Живко Петров Трио (JP3) и др. Самият Емил Тасев е барабанист, който свири с едни от най-добрите джаз музиканти в България, Zone C, Акага, участва и в някои от най-големите джаз фестивали в България и Европа. Специален гост за пиесата Certain Uncertainty е китаристът Шибил Бенев, чиято китара се преплита с тембрите на инструментите от квартета и добавя още един цвят в тяхното четвърто пространствено измерение.
Албумът включва 10 композиции – Tesseract, Astera, Did Not Do It On Purpose, Un Dos Tres, Certain Uncertainty, Bugs, Skara Brae, Eli, Eli, Lama Sabachthani?, Huanamaria, Late Epitaph. Той е записан на 21 и 22 април 2025, в Доли Медия Студио. Георги Гогов е звукорежисьор, а Стив Хамилтън прави микс и мастер. През пролетта се състоя предпремиерата на албума, като 4 пиеси от него бяха издадени като EP видео, направено по време на звукозаписните сесии.
Концертът беше наситен с емоции и красива музика, а сега с нетърпение очаквам и премиерата на целия албум, която ще се състои съвсем скоро – на 24 септември.
Различни, но обединени от общи музикални характеристики и концептуално обвързани, композициите в Tesseract ни потапят в четвъртото измерение. Първа в албума е едноименната пиеса Tesseract (или Четвъртото измерение). Още от първите тактове тя грабва слушателя с характерната енергична, интензивно наситена тема и с оригиналното решение за наслагване на няколко гласа саксофон. Многогласът са различните тейкове на Владимир Кърпаров, които са добавени в последствие при процеса на работа. Като че ли именно тази “многослойност” спомага въвеждането ни в четвъртото измерение. Композицията се характеризира с по-свободни моменти на “разпадане” на ритъма и темпото, контрастиращи с импровизациите, в които пулсацията минава на суинг. Впечатляващо е и дългото, виртуозно и разнообразно соло на барабаните.
Втората композиция Astera има по-различно усещане, съкровена и лична пиеса, тя е написана от Емил Тасев в памет на неговата майка, а заглавието носи нейния прякор (който пък съвсем случайно съвпада със значението на думата на гръцки – “звезда”). Следващата пиеса Did not do it on Purpose (“Аз ли бях това?”) носи леко закачлива нотка. Историята на нейното написване тръгва от преди години, в една препълнена с хора маршрутка, където той неволно натиска копчето за отваряне на прозореца и всява смут сред пътниците. Комичната ситуация вдъхновява музиканта, а музиката тук разказва. Пиесата се отличава със закачливото си начало – кратък мотив с характерен ритмичен модел, който се явява първоначално в баса, а контратемата в саксофона му опонира в своеобразен разговор. Последователно мотивът преминавa и в другите инструменти, а следващата тема е по-разгърната, игрива и доразвива историята. Следват прекрасни импровизации в разработката, а в края на композицията началният мотив се появява в унисони между инструментите, като интензивната партия на барабаните води до наслагване на напрежение и до наситен финал.
Заиграване със заглавието и игра на думи забелязваме и в Un Dos Tres или Undo Stress? (“Да премахнем стреса”) – композиция на Владимир Кърпаров. Закачката в началото е броенето на испански от Емил, Владимир и Еко, а Стив (като англоговорящ) добавя на английски “Undo Stress”. Пиесата е джаз валс, в умерено темпо, а в мелодията и хармонията се усеща лек “балкански привкус”.
Bugs (или “Буболечки)”, написана от Веселин Веселинов – Еко, се отличава с грууви, фънки звучене и ритмика, с характерна басова линия, както и отново, разбира се, с прекрасни сола. Skara Brae (Скара Брей) е композирана от Стив Хамилтън специално за квартета. Откроява се с красива, дълга клавирна интродукция, разгърната акордова последователност. Самият той споделя, че е вдъхновен от посещение до праисторическото селище във ветровит ден, а музиката отразява ехото на морето, шепота на миналите поколения и мистерията на Skara Brae. Certain Uncertainty е композиция на Емил Тасев, едно своеобразно обръщане към към квантовата механика, към логиката управлявана от случайността. В пиесата бихме могли да съотнесем тази случайност към характерна ритмична “накъсаност” на темата. Тук специален гост е Шибил Бенев, който прави страхотно соло, а тембърът на китарата прекрасно се свързва с квартета. Следващата пиеса в албума е отново композирана от Тасев – Eli, Eli, Lama Sabachthani (от арамейски “Господи, защо ме изостави”) – въпрос и към религиозните, и към атеистите. Започва само с ритъм, а след интродукцията в барабаните, зазвучават и другите инструменти. Звученето е фюжън, а по-особен момент е делът след импровизациите – с изцяло различна ритмика, разнообразни ефекти, глас, наслагване на напрежение. Huanamaria е композиция на Васил Пармаков, чрез която музикантите от квартета биха искали да си спомнят и почетат уникалния талант, да отдадат благодарност към него за вдъхновението. Последната пиеса в албума е Late Epitaph (Закъсняла епитафия), композирана от Еко в памет на трима приятели – Кето, Рупето и Пармаков. Тя е изключително въздействаща композиция, която се отличава с красива мелодична линия, а звученето ѝ е близко до камерно класическо.
Тази музикална разходка, опит да надникнем в четвъртото пространствено измерение, определено не ни оставя безразлични. Разказва ни истории, задава ни въпроси, превежда ни през различни емоции и състояния.
Емил Тасев квартет планира няколко дати, на които ще представи албума в различни градове. Премиерата на албума ще се състои на 24 септември в София, In The Mood, a следващите дни групата ще продължи турнето си в Перник, Club Maze, 25 септември, 20.30 ч.; Хасково джаз фест на 26 септември и в Пловдив, Jazz Insights, на 27 септември.
Заглавна снимка – Валентин Захариев (Curly Photo)
"