В епохата на дубликатите чистият талант е онази рядка птица, която прави разликата. Резултатът от неговия труд накрая е завършен, готов и най-вече откровен. Силата на чистия талант съществува, за да напомня на хората, че сме нещо повече от работници. Талантът на българската сцена е налице и е страхотно, че музикалното разнообразие е достигнало такъв връх, че можеш да чуеш всякакви жанрове на живо. Има артисти, те имат какво да кажат и мотивацията да го направят – те са благословени, защото всяка песен е дар. Тези артисти са оцеляващи и изследователи едновременно в една среда, която не изглежда гостоприемна, и именно затова техните гласове се чуват толкова силно.

SunDragon и KsANa са две такива съвременни български групи, които съществуват, защото изследват нови музикални територии. SunDragon създават настроение без никакво усилие – просто самата музика го изисква. В ядрото на композициите им пулсират дълбоки електронни текстури и обгръщащи, психоделични атмосфери, които биват методично разчупвани от живия, суров релеф на китарните рифове и хипнотизиращи вокални линии. Това е музика, която да ти се случи в петък вечер.

В концептуален смисъл SunDragon са наистина подходящи за подгряващи на KsANa, защото и двете групи създават музика в една и съща артистична ниша – скрита, но не тайна. В случая на KsANa обаче нещата бързо стават вихрени на сцената. Концертът звучи сякаш е започнал много отдавна и публиката е закъсняла. Изпълнението на KsANa на 6 юни бе богато захранено от чисто новия албум ORPHIC, в който са събрани виденията на дуото Клавдия Китанова (вокал, перкусии) и Антон Яначков (китара, тамбура, перкусии) от последните десетина години. Звученето в албума е интензивно и силно въздействащо, защото е контролирано с майсторство. Доминира тъмната, оголена акустика, а цялата мистика е поръсена със сериозна доза етно вдъхновения. В ORPHIC инструменталният минимализъм на тамбурата и тежките, хипнотични перкусии се сблъскват с хладна, готическа атмосфера, превръщайки записите в звуков лабиринт. В него KsANa е религия на звуци и сенки.

Ефектът от тяхната музика на живо се случва сравнително бързо. Въздухът сякаш се сгъстява. Вокалите са изключително хипнотични, плътни и театрално-драматични. В звуковия пейзаж на KsANa диша нещо първично, скрито в сенките на времето и чакащо своя час – музика, която те всмуква като хипнотичен водовъртеж без начало и край. Дозата двуезично езичество в музикалната символика създава истинско тайнство пред сцената. Като нещо, което се е случвало много пъти преди, но се случва за първи път на теб. Подобен пърформанс по-скоро представлява своеобразен ритуал за духовно пречистване чрез връщане към корените. В тази предизвикателна еклектика повика на древността среща изящната естетика на една съвременна, по-дълбока промисъл.

Има нещо сюрреалистично, нещо странно на концерт на тази група в този момент. Годината е 2026-а. Филми се снимат с изкуствен интелект. Държави воюват с малки летящи техно-гадини. Има световна петролна криза. Междувременно в клуб The Pit в София се случва музикално съпреживяване, потопено в мрака на нови тайнства и нео орфически мелодии, извиващи се от усилвателите. От една страна е нереално, от друга това изживяване се вписва съвсем естествено в настоящите времена.

Снимки: Стефан Стефанов