Тransfer here for Cringe station
(част от текста на “Интро”)

Автор: Л.Д., Неформален колектив “Три стаи”

Първият ми сблъсък със Спални места не беше с тях, а с групата “не всички деца са индиго” на един много западнал концерт в Underground gallery, София. Не си спомням ясно с кого свириха, но Кубрат Аргилашки (вокал на Спални места) ми беше направил силно впечатление. Мислех си, че тоя човек би могъл да изпее нещо на Нирвана и да му повярвам, че би се гръмнал. Хубави мисли за една седемнадесет годишна.

Години по-късно бях и на Нирвана трибюта им в Сингълс, който в общи линии потвърди мнението ми, а и беше далеч по-пълнокръвен от други трибюти към групата на Кърт Кобейн, които съм слушала в последните 2-3 години.

Както и да е – пускам Power Couple/Прав ти път за да вкарам контекст за ухото си и да си припомня малко какво е усещането от Спални места. Все пак подготовката за слушане на пресен албум е от изключителна важност и изисква внимателни и прецизни действия

Отварям новия албум Спални места в бендкемп и пускам песента “Интро”. Веднага ми минава през ума, че един артист, когато е неуверен, винаги се допира до установени тропи в създаването на албум като интро и аутро, за да може да послъже леко публиката и да я вкара в настроението на следващите песни по-безболезнено. Тук настъпва обрат и лошият вкус от клишето си заминава през менталния прозорец, защото песента е изключително интересна и в контекста на албума създава усещането за ключ. Някакси момчетата са успели да наблъскат в минута и трийсет и осем секунди почти всички изразни средства, използвани в следващите парчета. Така този старт служи по-скоро за легенда към картата, която е Спални места, а не просто присъствие сред 11-те части от албума. Комична бас линия, характерен за поп-пънка дублиран вокал, малко изтърканото използване на анонсът за софийските метростанции, заменен с наименованието Спални места и текст, който е жестоко самоироничен.

В следващата част на песента веднага съм принудена да обърна внимание на кредитите към албума, защото сегментът е от ранните 2000-и играе прекрасно по тънката струна на зараждащата се към този период носталгия. Илиян Червенски е името, което изпъква. Червенски е малко като сивия кардинал на българската алтернативна музика, като неговите продуцентски способности са набъркани в какви ли не песни и албуми от българския ъндърграунд. 

Така прехождаме и към втората песен, която за пръв път бях чула в обзорното предаване “Ново 10+2” на Васко Громков. Класацията на Громков пасва прекрасно на техния cringe-core стил, защото предаването на не особено известния български диджей, макар и не целенасочено, е също толкова скоминно колкото е и понякога музиката на Спални места.

Не ви ли е срам е опит за някакъв социален коментар, насочен към артисти на “държавна хранилка”. Не ме оставя нито с чувството, че са напипали някакъв неидентифициран до този момент проблем, нито пък ми дава усещането, че някакъв вече съществуващ такъв е бил разрязан с блестящия скалпел на хапливи текстове и остра музика. 

С началото на Мелодия на годината веднага се сещам за веселия стил на And So I Watch You From Afar и си представям как съм на събора в родния ми Червен Бряг. Септември е, още не е започнала учебната година, насвършила си ги едни през лятото и сега ще трябва да си броиш пилците. Това е може би най-добрият текст в целия албум. Лее се леко и се усеща, че е писан на един дъх. Прокарва те през пътя на артиста, както когато караш кола на дълъг път и някой до теб разказва история за това как се случват нещата в неговата глава и ти от преумора само слушаш, кимаш и без затруднение усещаш стягането от неговите обувки. Кубрат тук напипва и един изключително характерен за човека-творец момент, който е търсенето на вътрешната мелодия, тази която те държи буден нощем и тази, която фундаментално те е накарала да хванеш китара, микрофон, четка или какъвто и да е друг способ за създаване на изкуство.

“Филмът с тебе ще свърши
текста четоха мърши
време е да си вървя

който и да съм не съм за теб
на следващия вече му е ред”

Любовните терзания винаги са ми били слабост и тук, Спални места, отново не разочароват, защото на целия комичен фон от техни сатирични песни – всъщност силата им е точно в песни за несполучливата любов.

Терца
Какво правиш, когато не се е получило с момичето?
Минута и четиридесет и три секунди бързо каране по междуселски път, звуци от анимационен филм и пускане на тоалетното казанче след повръщане – харесва ли ви или не – това е отливка на живия живот. Малко ме боли главата, но пък слушането на този албум реално ми носи удоволствие, макар да са минали едва под 10 минути от него.

Брат, не мисля, че това е смисълът на Б*ен клуб е решението, което взимаш след като нещата не са се получили и ефектът от терапията с братлетата е отшумял. Отиваш – вдигаш железата, опъваш лостовете и бягаш от себе си.

“на пътечката бягам от провал”

В тази песен имаме и първият брейкдаун в албума. Какво по-очаквано от това щом става въпрос за фитнес уреди в песента.

Някъде в този момент албумът започва да натежава и от различни отличими песни музиката се превръща трудно разделима маса от песни без съвсем ясна посока. Почти моментално ми светва, че това се дължи и частично на не-чак-до-там добрата продукция.

В този ред на мисли, докато си проверявам инстаграма, започва Тя говори за секс. Казвам си: 

“Ха, Кубрат май е уловил още един ендемитен за София вид”.

В следващите секунди се явява и препратка към “Стария Криско” и песента му Защото е маймуна. Отново вниманието ми е грабнато – не защото текстът на Криско е особено впечатляващ, а защото някой е взел решение да направи нещо малко неочаквано. Музиката, а особено пънкът, се налага да е вълнуващ и обиден. Тук Спални места успяват да направят точно това и точно този подход ги прави една от най-характерните групи за българската сцена.

След преполовяването на албума следват Обществено достояние, Империя ООД, в която се долавя леко гръндж влияние и И това не е смисълът на Б*ен клуб, която е вече истински изнервената версия на Брат, не мисля, че това е смисълът на Б*ен клуб. Песента е и сингълът с видео от новия албум, в който гостува и Bobkata от популярния рап дует Marso и Bobkata. Единственото вълнуващо в тази песен е използването на trap metal част, която е изработена донякъде половинчато.

Докато слушам Д.Ф.П. (предпоследната песен от албума) се чудя защо Спални места не звучат по някое от радиата, пускащи българска музика. Да, знам, това е тема, която нищим от много време и ще разнищим в цялост някой ден, но е нужно да се отбележи. Важно е, защото ако чуя още един сингъл от Innerglow, особено след ужасно лигавата Знак, ще извърша държавен преврат. И отново – може би по-интересната музика не е за хора, чиито вкус се формира от това, което пускат по радиото.

Пускам и последното парче и не получавам нещо впечатляващо. Мисля, че Спални места просто не са искали да приключат с песните в албума. Единствено репликата “Сбогом детство – беше яко, но е време да съм батко” ми хваща ухото, като ме оставя с надежда, че в следващия си албум бандата ще направи нещо съвсем, съвсем различно.

Макар смесените чувства към Спални места този албум бележи важен момент за групата – продукцията е значително по-добра, текстовете поддържат познатото ниво, а инструменталите са осезаемо по-интересни спрямо предните им две издания. Ако ви се слуша нещо любопитно и напълно самобитно от българската сцена то Спални места със сигурност са една от бандите, които могат да задоволят тази нужда.

Повече за Спални места:
Instagram
TikTok
Youtube
Facebook
Wikipedia