Знам, че нямаш време да четеш много-много, а и да ти призная и на мен ми е трудно да се съсредоточа тези дни. Особено след 20-ти юли – датата, на която официално излезе албумът на годината по нашите ширини. Казва се “Прилив” и е съвместен проект (така държи да го наричаме музикалният продуцент) на хип-хоп артистите ЖЛЪЧ, Григовор и Гена.
Тук някъде можеш да спреш да скролваш, аз да спра да барабаня по клавишите и съвсем спокойно да дадеш PLAY на дванадесет парчета с обща продължителност малко над 41 минути. Направи го, но само ако на сто процента си готов за гмуркане в мега дълбокото. Защото тук няма да откриеш излишна дума, няма да доловиш ненужен snare, няма да се отвратиш от кофти позьорщина. Тук е истинско, те са истински. Така, че ти избираш.
Яко, нали?! Чувство за свобода, извиращо от бързи, смислени, щекотливи като ума на модерния сър Хенри Уотън лирики. Мрачни бийтове, резониращи с кофти настроението ти в края на деня, когато усещаш как лепкавите корпоративни пръсти са изсмукали и последните ти сили. Проправяйки си път към твоето си място, към “Убежището” ти в смахнатия и абсурдно/фатално претъпкан мегаполис. И всички тези благини, поднесени с неподправена класа, не на всяка цена и с едно важно послание.
Да се вземеш в ръце и да се замислиш! Ама поне малко, за това какво се случва с и около теб! Не, недей да бързаш да хващаш телефона и да си направиш супер якото story, да филмираш “приятелите” си с още един от онези безнадеждни статуси или „да опънеш ефирно копитце на песъко“! Не, имам предвид това, което казва Матю Стоянов, a.k.a. Жлъчезар Живков, a.k.a. Другаря Ястребов, a.k.a. MC Трахетомия, a.k.a. ЖЛЪЧ: “Албумът “Прилив”, както и всичките ни предишни (разбирай проектите на So Called Crew и Лого5), има едно послание: Ползвай тимберицата не само за работа, но и да се кефиш на света. Защото като ползваш тимберицата да се кефиш на света, има повече неща, на които да се кефиш. Като ползваш разни други органи и мембрани, които са малко по-лесни за ползване, става малко по-ограничена ситуацията – нисък праг на мечтите, купуват ти гласът с кебапче и….”.
Да, в такава тъмница си живуркаме. Без кой знае какви искрени намерения и осъзнати желания как да сторим нужното, за да излезем от познатото, комфортното и това, с което сме си свикнали. Повече фокусирани в грешките на другите и тяхното изтъкване, отколкото в красотата на собствените ни щури хрумвания.
Е, има и изключения, разбира се. Докато уж успешни музиканти из милата ни татковина с половин уста признават: “То ние топлата вода няма как да открием, те хората на Запад вече са си го измислили”, тримата хип-хоп агенти нахлуват с приключенски дух в страната на експеримента. Зарязват почти напълно уюта на семплите, вкарват живи инструменти в бийтовете си, (за справка: призрачната китара в “Ребром”, изсвирена от Мичел Мичев сякаш от недрата на кошмара) и те удрят между очите с убийствени припеви. Григовор споделя по темата: “И тримата се стремим във всеки актуален проект да излизаме от комфорната ни зона.”.
Доказателствата те дебнат като отпечатъци по цялото CD на момчетата. Тракове като “Никъдесити” (перфектен синхрон във вокалните линии, споделени между Прея и Жлъч), личният ми фаворит “ЕАД”, хорусът, на който си припявам всеки ден по няколко пъти и, разбира се, солидният хит и чисто нов видео сингъл “Скоростна Кутия” ще те накарат да си зададеш въпроса: “Абе, аз наистина ли харесвам хип-хоп?!”.
Да, дори и да не си най-отвореното G от тази страна на Луната, “Прилив” заслужава вниманието ти. Смислен, изобретателен и музикален! И ако лекичко дадеш път на новия звук, позволиш му да се намеси в личното ти пространство, осъзнаваш, че парчетата привидно минават на един дъх. Но после се появява животински глад да си ги причиниш още веднъж, и още веднъж.
А хората като теб и мен – искрени, но и критични към хип-хоп изкуството – изскачат все повече, всеки нов ден. Фактът изплува ярко и заслепяващо на концерта-премиера на албума в “Маймунарника”, когато над хиляда верни братя направиха така, че целият мърч да приключи за отрицателно време.(Да, скептико, мога да те уверя, имаше стотици симпатични тениски, които буквално тълпата прегърна за час.) Същото се случи и с дисковете на “Прилив” и не случайно ЖЛЪЧ и Григовор от сцената държаха да стане ясно: този албум, тази продукция е от феновете за феновете. Всичко, което момчетата правят, дължат изцяло на приходите от рап активността си. Концертните емоции, посланическите тениски и отлично звучащите дискове им дават увереност, че – да! – това са най-добрите им тракове досега в Играта, но тепърва следват още по-разтърсващи бенгъри.
Но нека живеем в настоящето. То изглежда обещаващо за всеки специфичен арт агент, дръзнал да излезе от рамките на безумните медийни формати. Ако музиката заема важна част от живота ти, едва ли твоето любопитството ще стигне до два силно съмнителни музикални канала или масата приспивни в безвремие радио предавания. А можеш да бъдеш сигурен – отвъд сладникавия балон на пробутвани плейбек царе и кралици, живее интелигентният, леко вулгарен, ако се наложи, емоционален и директен underground звук. С потенциал да залее плявата, без да загуби точката на искрения си фокус.
Усещаш го, нали?! Наричат го ПРИЛИВ!
"