Само два месеца след излизането на един от емблематичните български рап албуми за 2018 г. „Корени“ – представихме ви го през декември, ви срещаме със създателя му Михаил Георгиев – Ефекта. F-act е част от ThaCrew, а пътят му към хип-хопа започва още в тийнейджърските години с брейк танци. Когато не реди рими, катери планини и снима, или всичко едновременно. Именно новият му дългосвирещ албум, в който засяга теми като въображение, съзнание и това от къде идваме и какво оставяме след себе си, бе повод да го поканим да се включи във „Виж музиката!“ тази седмица. 

Как се роди псевдонимът ти? И как се справяш с хората, които го произнасят грешно? Псевдонимът ми дойде трудно. Когато бях тийнейджър и започнах правя фрийстайли и да пиша текстове за рап песни, не се бях замислял, че трябва някак да ме наричат хората, защото тогава освен веселите вечеринки и хвърчащите листове с думи нищо не оставаше в историята. В един момент нещата станаха по-сериозни и реших, че ще трябва да си имам псевдоним. Сам го измислих. F-act е съкращение от Freestyle Act и се произнася Ефект, смисълът му е в обединението на двете неща. Би ми се искало всеки да го произнася Ефект, но напоследък осъзнах, че това е невъзможно, макар да не намирам нищо сложно в това като видиш тире, да разделиш това, което разделя то.

С какво се занимаваш в ежедневието си? До колко фотографията е хоби?
Фотографията ми е и хоби и професия, както са и алпинизмът, и рапът. Завърших фотография в НАТФИЗ преди няколко години. Снимането и музиката са заниманията, които ме карат да се чувствам добре и свободен. Да можеш да изразяваш себе си, да излагаш разбиранията си, любовта, омразата, силата и страховете си … и на всичкото отгоре да идват хора по концертите и изложбите, да ти признават неща като „вдъхновяваш ме“, „събуждам се и заспивам с музиката ти“ и т.н. Това ме вдъхновява да продължавам, да съм искрен в творчеството си и да го правя както досега – с удоволствие и отдаденост.

Къде най-често може да те срещне човек? И къде са твоите “Корени”?
Обичам да излизам, ходя по барове, паркове. Обожавам след много работа да се позабавлявам с приятели, да вечеряме в някой хубав ресторант и след това да пием до ранни зори по пейките също толкова, колкото и да се съберем в апартамента на някой от нас, да си сготвим, да играем настолни игри, да слушаме музика. Ходя на театър (обожавам танцов театър), на концерти. Това е за софийския живот. Иначе високата планина ме кара да се чувствам нормален човек и да си чувам мислите. Просторът, дивото, свободата, изгревите. В последните 10 години забих корените си в това да се чувствам добре.

Знаем, че си от Люлин, а сам възпяваш София в “Нула две”. Как възприемаш междукварталната борба в рапа?
Да, така е. Израстнах в Люлин 5, на 14-тия етаж. Много често хората, които не знаят, не подозират, че съм от Люлин. Може би това трябва да ме ласкае, не знам. Не съм фен на каквито и да е войни в рапа. Отдавна не ме заинтигуват подобни глупости. Ако рапът се бунтува и се бори срещу нещо, то не трябва да е срещу самия него.

Как върви работата ти с Влади – и двамата издадохте солови албуми, означава ли, че е настъпил краят на ThaCrew или просто е пауза?
По всичко личи, че vWhy? ще изкара албум съвсем скоро и в никакъв случай не е настъпил никакъв край. Скоро почваме работа по общ проект, още бистрим идеята. Излизаме на сцена винаги (с много малки изключения) заедно. Освен в музиката, с Влади работим по визуални проекти – музикални клипове, театрални трейлъри, реклами – под заглавието „notastudio“. Очаквайте много музикални и визуални продукции от нас двамата.

Неотдавна издаде и дългосвирещия си албум “Корени”. От колко време го подготвяш? Ти сам ли избра замесените агенти или те откриха теб? Говорим за колаборациите с Рут Колева, Петър Георгиев, Християн Георгиев, Warp, vWhy, Жлъч, Григовор, Гената, Rusty, Mintstrell …
Кратко след издаването на миналия си албум („24“ EP) бях надъхан да направя нещо по-голямо. Отне ми между година и година и половина от първия ред до промото на албума. С всеки музикант, който се включи в проекта, имам много интересна история. Това ще бъде много дълъг монолог, ако го започна, но няма. Само ще кажа, че за мен е чест да работя с толкова готини хора и определено искам да правя още неща с всеки от тях. Единственият клип към албума за момента е дело на прекрасен екип, в който основната движеща сила бе Елена Николаева. С нея отдавна искаме да направим клип на моя песен, който тя да режисира (освен това, тя го и монтира). В колаборация с Иван Тотев, който написа сценария, и Ненад Бороевич зад камерата сътворихме клипа на „Индиго“. Благодарен съм на целия екип и всички, които помогнаха с локации, техника, джипове и труд. Любов за вас!

Не можем да подминем и впечатляващия артуърк на диска и тениските. Чии са?
Цялата визия на албума е създадена от 140 идеи / 140 ideas. Това са Иво Илиев и Венцислав Йосифов. Още не бях написал всички песни, когато вече знаех името на албума и имах идея как да изглежда. Въобще не съм си го представял толкова красив, честно казано. Не знам как става това, но винаги когато работя с Иво и Венци, те ме изстрелват в космоса. В случая направиха шрифт специално за албума с цялата ни азбука, както и индивидуални „маски“/„тотеми“ за всяка песен, които представляват тяхната визуална интерпретация на парчетата, като за сътворяването им са черпили вдъхновение от класически български шевици.

И не за първи път използваш етно мотиви и инструменти в траковете си. От къде са вдъхновени? Според теб това ли е пътят към прокарване на традиционни ритми, елементи и визии в съвременната музика и изкуства?
Това е нещо, което аз лично харесвам. Имаше няколко години от съзнателния ми живот, в които ходех на народни танци. Супер е да изучаваш ритмите на предците си, които до ден днешен са еквивалент на чудо в целия свят. Християн Георгиев (Оратница), който изсвири всички кавали в „Корени“,  ми е приятел отдавна. Той беше част от Лого5 преди да спре да рапира редовно. Поканих го да участва в проекта, тъй като бях решил да има бийтове от различни продуценти и си представях албума да има консистентност както в звученето, така и концептуално. Смятам, че си реализирах идеята благодарение на Християн и Андрей Андреев (който ме записа и направи звука).  Традиционните български ритми трудно биха намерили място в модерната музика, защото повечето са неравноделни и не са лесни за възприемане и танцуване. Клатиш си главата, но никога не хващаш ритъма … Трябва да се положат усилия, а напоследък имам чувството, че всички минават по мързеливия път с най-малко съпротивление.

Лириките ти са лични монолози. Чувстваш ли се разголен пред слушателите?
Чувствам се добре. Гледам да съм искрен, когато говоря за себе си и да не разочаровам аудиторията си с бълвочи.

А от какво се страхуваш?
От лъжи, които не успявам да засека, и от богомолки.

Кой беше последният концерт, който посети като фен?
В България – Clavexperience, извън България – Kendrick Lamar. И двата бяха супер.

Имаш ли си парче фаворит от “Корени”? А забелязал ли си кое е любимото на публиката?
Имам различни любими песни от албума в различни периоди. Реално ги харесвам всичките. Знам на кои парчета избухват хората и ги манипулирам да заобичат всичките, хехе.

Какви са наблюденията ти върху съвременната българска хип-хоп сцена – съгласен ли си, че е във възход? И следиш ли други музикални стилове?
Сцената ни се е развила доста, да. Често има концерти, някои артисти напреднаха много. Съществува един проблем, който ме тормози и той не се отнася само за рапа. Има пренасищане на хора, които искат да правят музика, но не си дават сметка колко знания, умения, талант и труд са нужни, за да създадеш нещо качествено. В същото време голяма част от слушателите нямат критерии и критично мислене. Харесваме и споделяме прости неща, за да им се смеем, или глупав рап, заради голите задници в клипа. Рапът на първо място е послание и музика, чак на второ е забавление, за мен. Има изобилие от простотия, която се поощрява и не мога да разбера защо.

Три случайни парчета, които да си пуснем за настроение и вдъхновение?
Реших да няма рапове тук, като три песни са ми изключително малко, та ми се прищява да имам онлайн радио…
Fleet Foxes – Mykonos – обичам да се събуждам с тая песен, когато имам време да си пусна музика преди да изляза да работя.

The White Stripes – Jolene и всички други песни на Джак и Мег Уайт! За мен това е най-великият кавър.

Alt-J – Taro – песента за любовта и смъртта на фотографите Робърт Капа и Герда Таро …

Какви са вашите бъдещи творчески планове, или иначе казано: а какво да очакваме от теб?
Очаквайте да се забавлявам със съществуването си, още доста музика, снимки, и нищо конкретно.

Проектът „Виж музиката!“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“