Едно 4-годишно момиченце сяда пред класическото пиано и започва да свири първите ноти в живота си. Музиката е част от неговия свят, откакто се помни. И ще продължи да бъде там.
Лина Никол се ражда като Веселина Николова и расте в семейството на певица и китарист. Изживява динамично детство, изпълнено с множество пътувания и сцени, а Норвегия е страната, в която прекарва най-много време. Музиката винаги е била неин спътник, но никога единствен. Затова Лина Никол предизвиква себе си и решава да учи специалности в сфери, в които допирни точки с изкуството няма, а именно Социология и Финанси. Преди това обаче, пътят ѝ в музикалната реалност вече е започнал.
На 15-годишна възраст младата певица печели първия си музикален конкурс. По-късно, през 2007 година, тя се явява на WCOPA (World Championship of Performing Arts) в Лос Анджелис и отново завоюва златна позиция в категорията за поп музика. Година след това участва в британското онлайн състезание „We are listening”, където печели второ място с оригинална поп/RnB песен.
2010 е годината, в която Лина Никол пуска първото си EP „Far away” , а следващото идва през 2012, заедно с премиера на дебютното ѝ музикално видео. Две години по-късно певицата приключва работа по третото си EP. Една от песните ѝ, „Your Love“, ѝ носи голямата награда за най-добра нова песен на Българското национално радио.
Срещаме се, за да си поговорим за музикалната сцена у нас, вдъхновението и новите проекти. Лина Никол в следващите редове.
Къде се срещат и къде се разминават Веселина Николова и Лина Никол?
Срещат се в душата и се разминават в ежедневието. Понякога приятелите ми се шегуват, че повече харесват Лина Никол, защото Веселина Николова може да е прекалено сериозна и стресирана. А в личен план не харесват Лина, защото краде много от личното време на Веси. Но не мисля да ви обърквам повече.
Израснала си в музикално семейство, но въпреки това академично си се насочила към Социология и Финанси. Какво ти дадоха тези специалности и имат ли те днес място в живота ти?
Много ми помогнаха. Започнах да работя в сферата на финансите още когато бях първи курс в Софийския университет и практиката ме научи на много неща, които са ми полезни и до днес – как да напиша бизнес предложение, което да представя пред инвеститор или спонсор, например. Това със сигурност е нещо, което не е работа на самия артист, но при липсата на опитни мениджъри и голям избор от лейбъли у нас, които да се грижат за бизнес развиетието на един артист, възможността ми да се справя сама и с това се оказа полезна.
Социологията е страхотна специалност, но не бих казала, че перспективите в България са много. Още в самото начало в университета разбрах, че не може да се сравнява с нивото в Германия например. Много бързо взех решение да започна работа и чрез опит и контакти да се развия в дадена сфера. Изобщо не съжалявам. Това, което ми даде този път, е друг начин на мислене и най-вече свобода да правя музиката, която обичам.
Като артист в света на сериозните науки ли се възприемаш, или като сериозен човек в артистичната реалност?
Това е много готин въпрос. По-скоро като сериозен и организиран човек в артистичната реалност – това си е моята среда. Предпочитам клубовете пред семинари, симпозиуми или конференции.
Кога започна твоят път към музиката всъщност? И каква роля имаше артистичното ти семейство за това?
Отдавна, но премина през много различни етапи, преврати и промени. Започнах с класическо пиано, след това се ориентирах към пеене и композиране, а след като настъпиха доста големи промени в живота ми, смея да твърдя, че си попаднах на правилното място сред правилните хора. Няма нищо случайно в живота ни.
За артистичното семейство – ние сме малко като италианско семейство. Всичко се приема много емоционално, всеки има своя гледна точка за нещата, винаги се дават съвети, спорове има постоянно, но не бих искала да е по друг начин. Дали са ми много, а с времето човек се учи повече да се вслушва и да възприема другите гледни точки, защото това може само да му помогне да вземе по-добро решение.
Коя днес е твоята сцена?
Всяка, на която има качествена музика и позитивни хора, които вярват, че сцената ни винаги може да се развива и да подкрепя добрите артисти.
Пееш предимно RnB и соул, защо се насочи към тези жанрове? Кои са изпълнителите в тези сфери, от които се учиш и вдъхновяваш?
Винаги съм слушала такава музика – Стиви Уондър, Майкъл Джексън, Уитни Хюстън, Тони Брекстън, Алиша Кийс, и още много, много други. Сега вече има много ъндърграунд артисти, които са страхотни и много вдъхновяват. Тази музика чувствам най-близка до моята същност и това е начинът, по който най-добре мога да изразя себе си.
От какво има нужда, според теб, българската сцена? По-лесно или по-трудно се пробива на нея спрямо американската например? Всъщност какви са спецификите ѝ, погледнати през твоите очи?
Това е много дълга тема. Хубавото на българската сцена в момента е, че има много фестивали, които успяват да привлекат всякакъв тип аудитория, не само определени хора, които си слушат определен тип музика. Покрай тях идват други, харесва им, решават, че следващата година пак ще отидат. Имахме нужда от това със сигурност.
Американската сцена от това, което съм чувала, защото нямам пряк поглед, е доста трудна. Има много музиканти, много талантливи изпълнители и обикновено клубовете работят на друг принцип – в една вечер свирят по няколко групи, дава им се слот/място да се изявят за 40 мин. И после са следващите наред. Там борбата да изпъкнеш или да се изявиш по някакъв начин е доста по-голяма, според мен. Но пък предимството е, че пазарът е много по-голям, ако започнеш от рано и привличаш последователи чрез творчеството си, фен базата ти може да стане доста масивна.
Какви са посланията, които отправяш със своята музика? Какъв е отпечатъкът, който искаш тя да остави?
Искам да докосва хората, да усещат нещо истинско – това е най-важното за мен. Посланията са различни, свързани са най-вече с лични преживявания. Винаги се вълнувам, когато някой ми каже, че обожава „Топъл дъх”. Знам, че тази песен е докоснала хората, свързват я с някакво преживяване или емоция и за мен това е нещо много ценно. Само мога да се радвам, ако продължавам да го правя.
Помниш ли коя беше първата песен, която написа? А последната? С какво се промени през всичките години между тях?
Първата ми песен изобщо не е документирана – написах и изсвирих песен на мама за рождения ѝ ден, не знам на колко бях, бях доста малка.
Първата ми целенасочена авторска – бях на 18 или 19, казва се „Still here“. И след толкова години все още ѝ се радвам, когато я слушам и не бих променила нищо в нея.
Последната, записана в студио, е балада, която ще бъде включена в албума ми. Казва се „Moving mountains”. Посланието на песента е за женската сила и за това, че ние, жените, никога не трябва да се подценяваме и предаваме, защото дори когато си мислим, че не можем да продължим напред, го правим с пълна сила. Изключително силни сме.
Музиката ми се променя, защото вече работя в екип с хората, с които съм и на сцена, а именно Станислав Арабаджиев – пиано, Александър Славчев – китара, Радослав Славчев – Riverman – бас, Богомил Енчев – барабани, а като гост се включва и TromBobby – тромбон и ефекти. Всеки добавя своята перспектива за парчетата и това променя и моя поглед върху това как трябва да звучат. Музикантите разработиха лайв аранжименти на авторските ми композиции, а Александър Славчев и Радослав Славчев, Riverman имат много голям принос за музиката, която правя в момента. Работим с лекота, защото имаме сходни идеи и начин на мислене, но всеки допринася със своя собствен стил и опит, което е много вдъхновяващо.
Когато се самопродуцираш е много важно да имаш подкрепа и да съумееш да събереш екип от хора, които споделят твоето виждане и ентусиазъм, в противен случай борбата става още по-трудна. Всеки има моменти, когато губи мотивация и трудно си представя каква трябва да бъде следващата стъпка. Точно в такива ситуации, хората, които те заобикалят играят ключова роля, за да продължиш пътя си.
Върху какво работиш в момента и какво ти предстои до края на годината? Къде можем да те гледаме и слушаме в най-скоро време?
Работя основно върху албума, но имам участие и в други проекти. Това, което предстои, е един страхотен концерт в „София Лайв Клуб“ на 24 ноември, в който имам честта да участвам с много талантливи колеги. Вокали сме Криста, Елена Кокорска, Зорница Славова, Полина Антонова, Александър Славчев и аз. Бендът се състои от Станислав Арабаджиев – пиано, Александър Славчев – китара, Радослав Славчев- Riverman – бас, Богомил Енчев – барабани, Тодор Бакърджиев – тромпет, TromBobby – тромбон. Ще бъде грандиозно, защото ще представим емблематични парчета от RnB и соул музиката, основно от 90-те в много готини аранжименти. Екипът е много голям – мисля, че сме общо 17 човека с танцьорите. Това се случва за първи път на българска сцена и не е за изпускане.
"