Изкуственият интелект прави създаването на музика по-бързо, по-евтино и по мярка. Всеки може да каже на машината какво иска и тя ще изплюе крайния резултат. Много хора го правят, което е и причината стрийминг платформите да са залети от т.нар. AI slop (ИИ бълвоч). Етиката (или липсата й) на генеративния ИИ редовно е разисквана от различни перспективи. Сред по-често срещаните критики са поставянето на AI продукти в конкуренция с произведения на изкуството, създадени от хора; обезценяване на изкуството; кражбата на интелектуална собственост, заложена в природата на софтуер, разчитащ на съществуващи бази данни за моделиране на нови продукти. 

Коя е ябълката на раздора? Информираното съгласие и честното заплащане.

По света

През 2023 г. хората щастливо слушаха новата колаборация на The Weeknd и Drake “Heart On My Sleeve”, за която нито един от двамата не знаеше. Заблудата беше дело на @ghostwriter, който клонира гласовете на вокалистите в своя симулакрум, който предизвика широк отзвук и до който можем да проследим началото на опитите от лейбъли генеративните платформи да нямат достъп до каталозите им. Редица музиканти се обявиха против използването на тяхната музика, глас или образ за имитация, като отворено писмо с над 200 подписа от музиканти искаше гаранция, че няма да се разработват инструменти, чиято цел е да заменят музициращите хора с машини. Други, като Grimes, радушно приеха употребата, стига да е платена.

През 2025 г. се появи и първият AI музикален изпълнител, влязъл в класацията на Billboard за радио ротация. Xania Monet изгрява на виртуалния небосклон през лятото на 2025 г., когато две нейни песни дебютират в чартове на Billboard. Анимираният аватар е дело на Телиша Джоунс, която пише текстовете и използва Suno за създаване на песните. Проектът на американската поетеса се сдобива и с договор с Hallwood Media, след опити от няколко лейбъла да грабнат иновативния изпълнител. Според Billboard между август и ноември 2025 г. поне 1 AI изпълнител дебютира в техен чарт всяка седмица, говорещо за инерцията, която трендът набира.

И у нас

Типично за нашите географски ширини, тенденциите са на лице, но с по-малък мащаб и известно забавяне. У нас предимно се наблюдават отделни машинни песни и клипове. Разбира се, има и AI проекти и канали за такава музика в YouTube. Дори се появи и дъщерен канал на канал за AI рок и метъл, обещаващ първия роден AI рок албум в близко бъдеще. И ако повечето от тези опити не се радват на широка популярност, вече е на лице и първият AI хит. „Коледа идва за всяко прасе“ събира над милион гледания във Facebook за два дни. Към момента клипът има 77 хиляди гледания в YouTube. Авторът с псевдонима ServalanOW пише текстовете сам и използва AI инструменти, за да създава музиката. В подкаста на OffNews описва процеса на генериране на музика и създаване на AI артист и прави разграничение между създаване на качествена музика и AI slop. Демаркационната линия е, всъщност, важна. И напомняне, че ИИ е просто инструмент, а крайният резултат зависи от човека, който го използва и от това каква е неговата цел.

Qui bono?

Сред важните въпроси в дискусията е кой печели? Зависи от частния случай. Използването на ИИ на етап постпродукция не предизвиква остри реакции. Генерираните с AI инструменти изображения и клипове – също. Това е обяснимо, защото изкуството зависи от контекста. Когато говорим за музика, това е изкуството, върху което се фокусираме: визията е допълнение, не фокус. Когато спестените средства и време служат на основната фигура в музиката – музиканта, сме по-склонни да си затворим очите за допълващата употреба на ИИ, която пак е в ущърб на хора на изкуството, но не на музикалното изкуство. В допълнение, културата на участие отдавна е ежедневие. Идеята, че всичко е съдържание и всеки може да е създател на съдържание не е нова. И ако преди израженията на тази идея в музиката бяха DIY клипове на авторски изпълнения и кавъри, актуалните технологии правят създаването на музика без музикален талант сравнително лесно, стига да имаш достъп до правилния инструментариум. Разковничето тук е дали и доколко има човешка намеса, защото между използването на инструмент, който да сглоби създадени от музикант, текстописец или продуцент части в кохезивна песен; до изплюване на какъвто и да е продукт след промпт, за да излъжеш алгоритъма и да спечелиш пари от стрийминг, има разлика. И ако създателят печели и в двата случая, потенциалните слушатели не печелят нищо във втория.

Мълчанието на Темида и саморегулацията като естествен подбор

Един от проблемите на тези проекти е авторското право. Кой държи авторските права на музиката, създадена от машина? Как се осигурява защита на правата на създателите на музиката, която машината използва за да създаде своите песни? Еднозначен отговор няма. Технологиите изпревариха законодателството и историята на изкуството тепърва пише нови страници за генеративните арт продукти. Казусите се дебатират и разрешават на парче и законова рамка липсва. Има обаче развитие, което можем да мислим като пътеводител. Warner Music Group, Sony Music и Universal Music Group заведоха иск срещу платформите Suno и Udio през 2024 г. Мейджър лейбълите определиха генеративния ИИ за кражба на интелектуална собственост, с цел „изплюване“ на милиони еднотипни тракове, които нарушават авторските права на музикантите. След размяна на реплики и дуплики за границите на иновацията и експлоатацията, Universal Music постигнаха споразумение с Udio този октомври. Месец по-късно, Warner подписаха споразумение със Suno. И двете включват разработване на съвместна услуга, с която потребителите ще могат да използват гласа, образа и музиката на артистите, изразили съгласие да се включат в услугата. Suno поема задължението да регулира услугата си, като от идната година платформата следва да има нови ограничения, сред които използване само на лицензирана музика; възможност за сваляне на генерираните песни само с платен абонамент и ограничение на броя песни, които потребителите могат да генерират. Единствено Sony не са постигнали споразумение с нито един от стартъпите, но по всяка вероятност, това ще стане скоро.

Spotify също започна да затяга правилата. Ако преди беше лесно не само да се качи AI трак, но и да се заблудят слушателите, сега това ще става все по-трудно. Платформата активно работи за премахване на имитиращо (deepfake) съдържание. Имитацията на име, глас или използването на акаунт на съществуващ артист без негово съгласие ще води до санкции, обещават от платформата. Добра новина за музикантите, които ще могат да избегнат куриозни ситуации като тази, в която се оказаха King Gizzard and the Lizard Wizard. Австралийската рок банда премахна музиката си от Spotify този юли. Малко по-късно се появи King Lizard Wizard. Музиката на AI клонинга беше свалена от платформата, която твърди, че е отстранила 75 милиона трака на AI проекти. Нови спам филтри ще отбелязват ъплоудъри, които използват порочни практики, за да увеличат изкуствено броя слушания и съдържанието им няма да бъде препоръчвано на потребители. Какво значи това? Платформата ще продължи да позволява (и в някои случаи насърчава) AI песни и ремикси, но те ще трябва да са обозначени като такива. Крайната цел е въвеждане на стандарти в музикалната индустрия, които правят употребата на ИИ прозрачна и разбираема. Не само дали има ИИ, а къде и в каква степен е използван. Това ще помогне да се разграничат песни, които са изцяло генерирани с ИИ от такива, при които някъде в процеса са използвани инструменти и техники от този тип – във вокалите, инструментациите или при постпродукцията. 

А сега накъде?

Трудно могат да се правят прогнози за развитието на AI музиката, т.к. явлението все още е прекалено ново. Но това далеч не е първото нововъведение, предизвикало интерес, полемика и промени в музикалната индустрия. Феноменът е продукт на времето си. В момента това е иновация и като такава, естествено, предизвиква интерес. Рано е обаче да бием камбаната за музикалния бизнес и да четем епитафия на създаваното от хора изкуство или концертите с живи изпълнители. Дали е притеснителна идеята, че някой продуцент може да реши, че хората са излишен разход и главоболие, а ИИ ще прави каквото му кажат за 0 долара? Разбира се. Но подобни размисли са силно хиперболизирани. Вече имаме примера на Xania Monet, чийто договор не може да се третира като пестене на средства за лейбъла, а като инвестиция в модерен стил: както при изпълнителите от вида homo sapiens. Най-значимото развитие за момента е връщането на контрола в ръцете на музикантите, които могат да избират дали да позволят клониране на гласа, визията и стила си. Останалото е въпрос на време, нрави и естествен подбор. Autotune не потъна в небитието, няма да го направи и AI. Светът на изкуството и този на хората обаче не свършиха с първото, няма да свършат и с второто.