Странен инструмент е фаготът. Почти всеки човек с елементарна музикална култура може да познае безпогрешно неговия звук. Но пък я ми кажете името поне на един прочут фаготист, който се вписва в понятието „звезда“? Ако можете – браво на вас, наистина плувате в дълбоките води на класическата музика. Само не споделяйте познанията си в по-широка компания, защото опасността да ви гледат втренчено сякаш сте някакво извънземно е твърде сериозна. В безкрайния свят на музиката фаготът има своето запазено място и заслужава да бъде опознат и оценен отблизо. А нашият гост е фаготист … и е доста близо до признанието „звезда“, макар че най-вероятно няма да се съгласи с това. 

Емилиян Тилев е роден в Балчик, възпитаник е на варненското НУИ „Добри Христов“ и на софийската НМА „Проф. Панчо Владигеров“, специализира в Университета за музикални и сценични изкуства в Грац, Австрия, както и във Висшето музикално училище във Вюрцбург, Германия. Професионалната му кариера е богата: включва участия в български, австрийски и германски оркестри и камерни формации, записи, преподавателска дейност. Интересно е и участието му в „Усещане за танго“ – проект на Quarto Quartet с музика на Астор Пиацола, в който разчупва представите за фагота в един нетипичен жанр. 

Кое е най-голямото очарование на фагота за музикантите – изпълнители и за композиторите, които пишат за него?
Може би … тоновият обхват, който до голяма степен се припокрива с този на човешкият глас, широките темброви нюанси, разнообразните технически възможности, експресивния и богат на обертонове звук. В различните периоди от развитието на класическата музика фаготът е използван от композиторите с най-различни функции в оркестъра. През епохата на барока е бил неотменима част от поддържащата басовата линия (basso continuo), а във времето на виенския класицизъм и романтизма му се възлагатинтересни солистични предизвикателства наравно с другите дървени духови инструменти. През 20 век и в съвремието ни се използва изключително разнообразно – например, с донякъде болезнено и експресивно звучащият си висок регистър, хумористичното си стакато и плътния тембър в ниската си теситура. В соловата литература Вивалди, Моцарт, Вебер, Хумел и Росини умело използват потенциала му и създават истински музикални шедьоври, а в съвремието композитори като Андре Жоливе, Анри Томази и дори Джон Уилямс експериментират до крайните предели на самият инструмент. Съчетанието от лирика, хумор, виртуозност, страст, меланхолия и жизнерадост, които предлага „снопът съчки“ (буквалният превод на името на фагота от италиански), са предизвикателство и удоволствие за всеки творец.

Имаш ли обяснение защо фаготът няма джазовата слава на кларинета, тромпета или тромбона? Защо се оказва пренебрегнат от поп жанровете?
За съжаление, фаготът не придобива широка популярност и разпространение, въпреки че изпълнители като Карен Борка, Александер Силверио и Паул Хансон създават интересни проекти и композиции. В това отношение саксофонът успява да се наложи благодарение на по-голямата си динамична амплитуда, както и разнообразния, покриващ изключително голям диапазон инструментариум и по-добро темброво смесване с медните духови инструменти. В популярната музика използването на електронни инструменти и дигитални технологии, за жалост, измества до голяма степен акустичните инструменти в общ мащаб поради по-широките си възможности и практичност в звукозаписната индустрия и масовата концертна дейност, което е за сметка на непосредственото и спонтанно музициране.

Има ли българска школа в този инструмент и как изглежда тя на фона на европейската?
В средата на 19 в. и особено след Освобождението на България благодарение на чешки и унгарски капелмайстори и инструменталисти се зараждат първите оркестрови традиции по нашите земи. Фаготът фигурира неизменно в партитурите на композиторите ни от първото поколение като по-късно се появяват и първите образци в соловата и камерно-музикална литература. Самата българска школа е създадена през 20-те години на миналия век и за неин основоположник се счита Атанас Гърдев. Впоследствие професорите Христо Прошков, Йордан Методиев, Марин Вълчанов, както и педагозите Петър Коцев и Марко Добрев я развиват, създават методична литература и изграждат поколения от ярки инструмненталисти, които свирят във различни европейски и световни оркестри и дори в страни като Япония, Малайзия, Бразилия и Мексико. 

https://www.youtube.com/watch?time_continue=137&v=BIDhyqHqKCM&feature=emb_logo

Как виждаш бъдещето на фагота и на другите инструменти, които са свързани главно с класическата музика? Твоите очаквания за самата класическа музика?
В нашето бързо развиващо се дигитално съвремие е трудно да се предвиди в каква посока биха се развили различните видове изкуства, но смятам, че в рамките на класическата музика все по-често ще навлизат различни иновативни и така наречените кросовър проекти, които съчетават различните музикални стилове. Същевременно синтезът между различните изкуства също получава все по-широко разпространение и надеждата ми е все повече хора да имат възможността да се докосват до магията на музиката било то като слушатели или като спонтанни инструменталисти. 

Коя е най-забавната ситуация, в която си замесен заедно с фагота си?
В професионалния си живот съм попадал в най-различни ситуации, но сякаш в педагогическата ми работа с деца и различните експерименти, в единия от които превръщането на на фагота в пиратски кораб като различните части стават далекоглед, мачта, абордажна кука и гребло, надмина очакванията ми в спонтанната отсрещна реакция.  

Проектът „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“