Еднакво харизматичен на сцената и на улицата, той сменя визията, стила и жанра с лекота и усмивка. 24 часа в денонощето му не стигат и все бързат в различно музикално темпо. И както строгият черен фрак, така и сетът от дънки, тениска и сако му прилягат и носят усещането за непокорност, присъщо за възрастта му. В унисон с това са сериозността и стила на професионалист със стотици концерти в кариерата.

Категорично разпознаваем с различните си музикални профили, съчетаващи класика и рок, джаз и мултимедия, дирижиране и експерименти с латино ритми, най-младият диригент в България Димитър Косев е едно от емблематичните имена в средите на оперната общност.

Роден в град Русе през 1992 г., той е възпитаник на Националното училище по изкуства „Проф. Веселин Стоянов“ в града. Продължава образованието си във виенската консерватория „Прайнер“ и едва 21-годишен се дипломира с пълно отличие със специалност дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер. Малко след това асистира в консерваторията на проф. Йосеф Щолц в класа по оперно майсторство.

Голямо влияние върху развитието на младия диригент оказва проф. Ченчич – преподавателят му по дирижиране в Консерваторията. За него Косев разказва, че е роден в Словения, ексдиректор е на операта в Загреб, а близо 30 години е диригент във Виенската Щатс опера. „Подготви ме не само практически, а и психически за това какво ме очаква, когато изляза от консерваторията и отида да работя в истински оперен театър. Виенската традиция е градена в продължение на стотици години не само от композиторите и артистите, а и от самата публика. Възпитан съм с тази традиция и ми е било налагано да я спазвам. За хората там всичко това е закон. Работейки в България, винаги съм се старал да се придържам към принципите на виенската школа. Чрез тях се запазва изяществото и красотата в изпълнението на класическата музика.“

Верен на наученото и традицията, Димитър Косев вижда себе си като изпълнител, спазващ всички наложени закони през годините с прозрението за това, че преминаването през различни стилове и познаването на различната стилистика понякога може да отключи много експериментаторски виждания и потребност да се правят промени в изпълнението. 

По отношение на работния процес в оркестър е категоричен: “Дисциплината и уважението на такова работно място е двустранно зависим процес. Аз уча и музикантите учат. Аз съм дисциплиниран и те също. С малко повече мотивация и желание могат да се постигнат много успехи, а и ме виждат, че съм млад и ми ври кръвта. Надявам се, че това ги мотивира.“

По отношение на 3D визията на диригента на пулта и дали забелязва, че е следен с поглед от всички, младият музикант споделя, че това е едно от нещата, които не бива да си мислиш, когато си на сцената, защото именно концентрацията на диригента е от изключителна важност.

Димитър Косев дебютира на диригентския подиум в България през ноември 2013 г. на откриването на Международния конкурс „Франц Шуберт“ в Русе, а в началото на 2015 г. дирижира Новогодишния концерт на Русенска Филхармония.

От две години той е част от екипа на Държавна опера Стара Загора – първата в България извън столицата. Въпреки многото си пътувания из страната, се оказва, че до 2015г. никога не е посещавал Стара Загора. „Не съм предполагал колко ще ми допадне този град – както за работа, така и за живеене. Малко след началото ми като диригент си набавих две книги за града и се запознах с него в детайли. От две години не съм спирал да го хваля на всеки, когото срещна.“- споделя с ентусиазъм Косев.

Старозагорци и гостите на града вече на няколко пъти имаха възможност да съпреживеят самостоятелния проект на Димитър Косев „ДЖАЗОСПЕКЦИЯ“ по музика на френския композитор Клод Боллинг, в оригинална комбинация с мултимедийни прожекции, базирани на кадри и теми от филма Baraka на Рон Фрики. Свежият джаз и силните послания на проекта определено докосват публиката, а и според автора му: „Много от кадрите във филма ни запознават с една не толкова приятната реалност, превърнала се в ежедневие за много хора по света. В “Джазоспекция” не сме спестили онези щрихи, показващи този живот, за който ние дори не подозираме. Цялата симбиоза между музиката и мултимедията е страшно въздействаща. Благодарение и на режисьора Славчо Николов успяхме да направим нещо, което хората могат да преживеят и да усетят по време на този концерт. Изпълняваме го с много любов към музиката и това вероятно въздейства и на публиката.“

В това ще се убедят през октомври тази година и гостите на дом „Витгенщайн“ – българския културен институт във Виена, където „Джазоспекция“ ще направи и своята австрийска премиера.

Обичан от публика и оперни ценители младият музикант продължава работата си в Старозагорската опера с участия в програмата с различни проекти. Сред тях е и спектакълът “Queen – шоуто продължава”, на който Косев е инициатор и създател. Препълнените зали и бурните аплодисменти по време на трите концерта в Стара Загора и Бургас, както и съвсем наскоро във Велико Търново, са доказателство за успешната комбинация между класически оркестър и рок група.

„В този проект успях да съединя двата най-любими стила за мен – симфоничната и рок музиката под един покрив – споделя диригента. Никога не е било тайна, че продължавам да свиря в групи по клубове. Това го правя почти от 10 години и не мисля да го оставям на заден план. Дори на концертите от “Queen – шоуто продължава”, когато дойде време за бисовете, обичам да вляза в публиката и да се забавлявам като зрител за малко.“

Любопитен факт е, че през годините вече два пъти Старозагорската опера изнася сцената си на футболния стадион „Берое” с постановките „ Аида“ и „Кармен“. Утре, на 20 септември, по време на откриването на срещата „Дрийм тиймът на Барселона срещу отбора на Стоичков“ песента „Барселона” ще прозвучи отново под диригентството на Димитър Косев като поздрав към Камата и звездите от футболния отбор “Barcelona 1992”.

А турнето на проекта продължава в Шумен на 29-ти септември, когато публика ще има удоволствието да се наслади на спектакъла „Queen – Шоуто продължава“ и да пее заедно със солиста Теодор Койчинов вечните песни на Фреди Меркюри, Брайън Мей и компания.

През юли 2016 г. още един цветен, танцувален и определено различен музикален проект спечели сърцата на старозагорската публика. Премиерата на спектакъла на Калин Вельов и Тумбаито „Симфонична фиеста“ със златните български хитове от 60-те и 70-те, изпълнени съвместно със Старозагорската опера и балет, разбира се, под диригентската палка на Димитър Косев.

Тази година отново през юли проектът бе представен и на откритата сцена в Търново. „Радвам се, че имам удоволствието да работя с тези музиканти вече година. Страхотни професионалисти. И на тях, и на нас ни се случи за първи път да слеем латино банда и симфоничен оркестър. Вероятно от всичко най-странно ми беше как самите музиканти от операта ще реагират на тази идея. Но когато се събрахме на едно място, те разбраха колко забавление и купон ги очаква на сцената. Определено един много успешен проект, който изпълняваме с много хъс и енергия!“ – споделя Косев.

Важна част от творческата биография на младия русенец е диригенството му в спектакъла на “Държавна опера Стара Загора”, посветен на 80-годишнината от рождението на композитора Красимир Кюркчийски. Концертът се случва в края на ноември 2016-та и е още по-специален за Косев с факта, че за него получава покана от световно известното мецосопрано Веселина Кацарова.

Но 24-годишният музикант излиза на сцената не само като диригент. Ролята му на концертиращ пианист далеч не му е чужда. През юли тази година в рамките на “Летни музикални вечери – Стара Загора”, той се изяви като солист в симфоничен концерт под диригентството на Амир Шиф (Израел). На сцената на Античния форум „Августа Траяна“ Косев изпълни концерт за пиано и оркестър № 23 ла мажор, К488 – един от най-прочутите на гения Моцарт.

Извън диригентската си кариера Димитър Косев е работил с много от известните родни артисти и се е изявявал като басист, барабанист и пианист. Рокът, обаче, е негова страст. Никак не е учудващо, че в ограниченото време, което му остава за почивка, свири (и понякога пее) в клубове точно в този стил. Бил е част от групите Division One, Lumberjack Blues Band, Jimi Nicoll Blues Band, Paulo Luemba – Family Business, Alive´N Kickin, Kristal Bardess.

И ако засега е пианист, диригент, барабанист и басист в едно, то в бъдеще време малко на шега казва, че му се иска да добави в редицата още водолаз и филмов актьор. Колкото до музикалните инструменти – виолончелото и хармониката са следващите на прицел.

И ако се чудите в многообразието на служебните си ангажименти с каква музика си почива най-младият български диригент, отговорът е: „определено наблягам на тишината в свободното си време, но пусна ли си музика ще е Боб Марли или Godsmack. Всяка част и аспект от живота на един човек трябва да е необикновен. Баща ми едно време ми казваше„Учи, за да не работиш“. Прав е. Нищо не трябва да бъде подлагано на лишения и жертви. Почивката не е по-малко важна от работата, а останалото развитие идва с желанието и упоритостта“.

И въпреки безкрайния списък на предстоящите ангажименти, ентусиазмът на младия музикант също е на макс и с усмивка споделя, че нищо не му тежи, защото: „в замяна на положените усилия получаваш радостта на публиката и хората, с които работиш. Това е най-трудната и ценна награда. Да видиш, че хората се радват да работят с теб, че всички са доволни. Нищо материално не може да се сравни с това!“