Първият гост на „Виж музиката“ за 2022 пее от малък, но открива джаза като ученик в НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора. Точно там, в музикалното училище вижда какво е да си джаз музикант, влюбва се в естетика на този жанр, към който го насочва и неговият преподавател Надя Тончева. Още докато е ученик е вокалист на заралийския Overground Brass Band. Разпознаваме гласа му и от акапелната поп-джаз формация Spectrum Vocal Band, с които миналата година издадоха втори албум със заглавието Singerprints. Мечтата му за професионална джаз кариера го води в Консерваторията “Принц Клаус” в Гронинген, Нидерландия. Дани активно учи, пее и пътува от и за Консерваторията в Гронинген, на записи и репетиции в София, обратно вкъщи към Стара Загора, по участия из цяла България и пак към Ниските земи.

Вече от доста години свързваме гласа ти с джаза – кога, обаче, ти самият реши, че това е жанрът, който ти пасва органично?
Пея още от дете. Но интересът ми към джаз музика се прояви в тийнейджърските ми години. В този период учех в НУМСИ “Христина Морфова” в Стара Загора и мисля,че моят преподавател Надя Тончева успя да усети какво точно ме вълнува и да ме насърчи. Започнах да следя събитията, да опознавам традициите и стандартния репертоар и постепенно да пея джаз. В днешно време джазът има много лица. Лично аз имам интерес както към класическия джаз, така и към по-модерно звучене с елементи от други жанрове. 

Кой оказа най-силно влияние в развитието ти и ти даде началния тласък да поемеш по пътя на професионалния музикант?
Oт малък имам тази мечта. Постепенно с времето тя изглежда все по-възможна, а реализацията й все по-близо. По пътя към сбъдването й има много хора, които са ми подали ръка или пък са ми дали сигнали, че това е правилния път – това са моите учители (и в прекия, и в преносния смисъл на думата). През всички тези години ми е помагала и продължава да ми помага подкрепата, която получавам от моята майка и моите близки. 

Учиш джаз в Гронинген, Нидерландия – разкажи ни за този избор?
За първи път за консерваторията „Prince Claus“ в Гронинген чух от Лили Илиева, която също е завършила тук. Срещата ни беше на един един певчески конкурс в Пазарджик, за който аз бях направил транскрипция на едно соло на Кърт Елинг и изобщо в изпълнението си се опитвах да наподобя неговата интерпретация на една песен. Може би това е отключило темата и тя ми спомена за мястото по време на консултация-урок с нея. Това събуди любопитство у мен и проучих какви са възможностите. Отне ми немалко време да повярвам, че това е възможно поради ред причини. В крайна сметка реших твърдо и целенасочено, че ще пробвам. В резултат на това след завършването ми направих година пауза, събрах някакви средства, подготвих се и кандидатствах само и единствено на това място. За щастие ме приеха и в момента съм в последната година на бакалавърската програма по джаз тук, която е наистина много специална. Името й неслучайно е New York Comes to Groningen (Ню Йорк идва в Гронинген). Гостите учители, които ни посещават всяка седмица от там, разширяват кръгозора и представите за това какво е всъщност да си джаз музикант в Града, който не спи – един от големите джаз центрове в света. Това, от своя страна, е магнит за страхотни музиканти от Европа и света, с които имам възможността да музицирам.

Връщаш се често в България, за да работиш с колегите си във вокална група Спектрум. Уникалната комбинация от гласове, които създават мелодия – как се чувстваш  като част от тази вокална магия?
Още отдавна имам интерес към акапелната музика и за мен е щастие да бъда част от вокалната група Спектрум. За момента доста добре ни се получава работата от дистанция. А когато се съберем се опитваме да свършим максимално много работа за максимално кратко време. Смятам, че използваме успешно ситуацията, и че имахме продуктивна 2021 година. Нашият втори албум Singerprints излезе през септември, а съвсем неотдавна в края на ноември и още един албум – колаборация със сдружение „Брас перспективи“ – “Коледни истории за брас и глас”. През 2022 се надяваме да имаме възможността да представим “Singerprints” на живо пред повече и нова публика! 

Във вокалния свят на Спектрум джазът си партнира с фолклорните обработки, с поп звученето и какво още?
Нашата музика е фюжън от различни музикални стилове. Трудно е да бъдат изброени. Определено споменатите имат голямо влияние. Джазът сам по себе си включва много влияния, а ние не си поставяме стилови граници и определено смесваме елементи от различните стилове. Българският фолклор, обаче, е част от репертоара на Спектрум от доста време. Спомням си го още като фен и публика на групата. В първия албум “Пресечна точка” преобладава поп звучене и авторска музика. Но дори и там присъстват песни като “Вечеряй Радо” и “Огънче”, които загатват значимостта на фолклора за групата. Затова и “Singerprints” е едно естествено продължение – тук вече става въпрос за аранжименти на фолклорни песни и няколко авторски, които са силно стилово повлияни от народната ни музика. Вярвам, че в зависимост от дадения момент, различни стилове вземат превес и това определя музикалната посока. 

Каква песен звучи сега в душата ти? В какъв стил звучи настроението в теб, докато ми отговаряш в момента? :))
Песента определят настроенията, а те се менят често, хаха. Среднощен суинг 🙂  

Какво си пожелаваш лично на себе си в музикален план за в бъдеще?
Пожелавам си вдъхновение за нова музика и работа!

Снимка: Росина Пенчева