И така продължаваме с обзора на българските албуми за изминаващата, поне за мен, успешна за родната ни музикална сцена, 2017-та година.
Hayes&Y – “Sinclair” EP
Банда, доказала ни нагледно как с много работа, прецизна организация, нужната доза риск и увереност в собствените авторски идеи – успехът рано или късно идва.
Третият краткосвирещ албум на Hayes&Y (понастоящем мобилизирани и творящи в столицата на инди-саунда – Манчестър) ясно очерта израстването на съучениците от Английската: Благо, Радо и Иво, солидно подкрепени разбира се от симпатичния им финландски барабанист Денис Хьолбак. Момчетата съвсем небрежно поднесоха на феновете си EP с парчета за добро настроение и островна меланхолия, полирано по превъзходен начин в духа на съвременния инди-поп.
Знаейки отлично, че те са гласът на бъдещия, модерен китарен/синт звук, Hayes&Y завършиха годината впечатляващо със супер успешен нов сингъл “Always So Simple, Always So Cold”. Песента достигна до 13-тата позиция в престижния Spotify чарт “UK Viral Top 50”, не без съпорта на BBC Manchester. Точно там преди две седмици, музикантите представиха акустично следващ свой трак. И смело мога да ти кажа: “Приказката за тях продължава!”.
Ivan Shopov & Avigeya – “Kanatitsa”
В средата на март се появи албум, който веднага прикова вниманието на меломаните. Развълнува ги със смелия експеримент между автентична фолклорна традиция и непредвидени електронни полета. Всичко това сторено с вкус и ласкаво отношение към музикалното ни народно богатство.
И няма как да бъде иначе, когато автор на проекта е впечатляващият артист Иван Шопов, познат все още и със сценичния си псевдоним COOH. Иван със своето изумително чувство към изкуството, възвисил се на крилете на вълнуващите вокали на квартета Avigeya, създава пълнокръвен, вечно търсещ и завинаги свързан с българските корени студиен проект.
Ако си пропуснал да навлезеш в тази вселена от звуци, сега имаш повод да го направиш. Защото “Канатица” достойно краси българската музика на 2017-та, както по нашите, така и в чуждите земи. Там, където българите, слушайки тези 10 песни, с топлина в сърцето си спомнят за богатата коледна трапеза, сбрана около весело пращящия бъдник.
Ruth Koleva – “Confidence. Truth”
Какви 12 месеца за Рут! Множество музикални проекти на световно ниво, чудесни концерти в Европа, Щатите, а скоро и цяло турне в любимата й Япония. Но най-важното като, че ли е фактът: 27 годишната нео-соул/R’n’B/поп дама издаде най-добрият албум в своята дискография до момента. Записан в Лос Анджелис – меката на съвременното музикално изкуство, “Confidence. Truth” качи на следващото ниво изпълнителската кариера на Рут.
Доказателствата откриваме в брутално яките мелодии, разкошно изрисували парчета като ракето-носителя (за този израз имам лиценз от любимия Гурко (Анимационерите) “Tokyo”, личния ми фаворит “Basil”, гледащата отгоре на всички безумия по света “A New Home” и стихийната песен “Oceans”. Всички тези композиции продуцирани от талантливия и набиращ космическа скорост Георги Линев, a.k.a. Kan Wakan и изсвирени от божествените музиканти – Рон Ейвън, работил с мега артиста Anderson Paak и бандата му The Free Nationals, кийбордистът Джамийл Брунър, познат от формацията The Internet и между другото брат на гениалния басист Thundercat, и барабанистът на продуцента Flying Lotus – Джийн Койe.
Фактът, че такива изключителни творци обединяват енергията си около идеята да създадат албум на млад български артист, говори категорично за класа и бляскаво бъдеще. Желая го от все сърце на Рут!
Saint Electrics – “Keep Me Calm”
Рок музиката не се дава толкова лесно! Гришата Георгиев, Даката Драгиев и Миро Иванов, познати като още като “Техни Наелектризиращи Светейшества”, дадоха силен израз на волята си да продължават напред. Верни на своя бунтарския инстинкт, те умело заблудиха врага, кръщавайки дебютния си албум “Keep Me Calm”.
Почти без мигове на спокойствие, ударното трио разцепват със свръх-звукови парчета, ефектни и гранде виртуозни изпълнения, доказващи за пореден път размаха на техните идеи. Композиции, родени да бъдат свирени на големи арени, защото духът в тях руши прашасали и никому непотребни правила. Защото малко или много на всички здравосмислещи тук ни писна от простотията. Онази пошлата и масово толерирана от псевдо популярни риалити формати.
А какъв по-честен начин начин от това да й набием едно курше, с този помитащ rock’n’roll запис:
So Called Crew – “Вода и Вино”
Колко добре ни се получи: веднага след китарните Saint Electrics, ще говорим за хип-хоп албума на годината – “Вода и Вино” на So Called Crew. Доказателство, че музиката е истинска, когато звучи без някакви си там измислени, за радост все по-размиващи се стилови ограничения.
ЖЛЪЧ, Бате Доуен, Trasher-a и Гена точно тази вечер, 22-ри декември 2017-та представят на света своя трети съвместен студиен проект. Пропити от болка, дълбоките търсения и истини за младия човек, 12-те трака в записа капсулират настроения, вълнуващи голяма част от под 30-годишните личности в България. Много ни се насъбра напоследък и текстовете, прожектиращи като на филмова лента от разочарования, спомени, пороци, слабости, комплекси, несподелени чувства, провалени мечти, готовност да се продължи, щото и от теб си зависи как го живееш тоя живот – попадат право в десетката!
Стъпващ на лабилната двуична концепция, “Вода и Вино” е творение, което след всяко следващо слушане ще те потапя все по-надълбоко в мрачните, но и по-своему оптимистични хип-хоп лабиринти.
Подгрей за премиерата тази вечер, с този жесток сингъл:
Van Cock – “Dirty Rodeo” EP
Банда, чийто звук притежава изключителното свойство да те пренася в епоха. В конкретния случай четворката Van Cock и техните дебютни композиции ни връщат в замечтаните и доволни отнесени 70 години на 20-ти век. “Мръсното Родео” напомня на звучен шамар с крак на елементарните рок акорди, вкарвайки едновременно висок волтаж и психаделична жажда за по-стойностно битие. И питие, което можеш да споделиш с някого, без да ви се налага да скролвате, щото разговорът ви е загубил на 100-ната секунда.
Бандитите Лъчката Босаков, Ангел Ангелов, Цветан Андреев и Миро Мирчев заслужават твоето ухо, давайки ни надежда, че и през 2018-та ще слушаме много от техните пухкаво обвити, режещи като силно уиски без лед композиции.
Но засега си имаме това:
"