Те са приятели, композитори и изпълнители, от години създават авторска музика и се изявяват на сцена. Омагьосват публиката с красотата на гласове в a cappella хармония. Очароват със смелостта да експериментират с неравноделните ритми от фолклора, с фънк, джаз и поп. Творческият тандем Константин Бейков и Янко Янков се oформя през 2012 и поставя началото на добре познатата вокална група “Спектрум”. Съставът й постепенно се променя от октет към елегантен квинтет: Косьо (бас), Янко (баритон), Боряна Йорданова (сопран), Весела Морова (мецосопран) и Даниел Николов (тенор). В края на 2019 излезе и техният дебютен албум „Пресечна точка“.
Константин Бейков е магистър в специалност “Хорово дирижиране” в НМА “Проф. Панчо Владигеров”, пее в квартет “Херувим” и в Академичния камерен хор “Проф. Георги Димитров”. Пял е във вокални групи като “Траяна”, “Voiceland” и квинтет “Еуфония”. Автор е на аранжименти за детско-юношески и професионални вокални формации, организатор и ръководител на работилници за вокални ансамбли, търсен студиен музикант за филмова и църковна музика. Работи с известни музиканти като Александър Бръзицов, Любомир Денев, Васил Петров, “Ева квартет”, Орлин Павлов.
В своята биография Янко Янков записва участия като псалт и диригент към столичните храмове “Св. Пр. Илия” Княжево, “Св. Апостоли Петър и Павел”, “Св. Димитър”, участва в продукцията на Софийска опера и балет “Mamma Mia”. Той е диригент и певец в квартет “Херувим”, бил е диригент към старинен храм „Св. Петка“ София, пял е в Jazzappella (Румъния), вокална група “Траяна”, ансамбъл Octavoice, квартет “Светоглас”. Участник в проекти с Биг бенда на БНР, Филхармония “Пионер”, Военен биг бенд – Стара Загора и др.
„Спектрум“ съществува вече 8 години – как се разви групата през годините и как се оформи настоящият й състав?
Косьо: Всичко започна като хоби занимание – през пролетта на 2012 Янко покани на музикална среща в квартирата си мен и още двама свои колеги от Музикалната академия в София. Знаете, понякога се казва, че хората си допадат от пръв поглед и помежду им се случва едно „кликване“ – мисля, че с нас стана точно това. Четиримата си допаднахме моментално. Пяхме цяла вечер. Янко беше донесъл ноти на различни парчета, пробвахме и да импровизираме. Тогава всички участвахме в други музикални проекти, но усетихме, че това е нещо специално, нещо ново. До края на годината съставът се разшири – имахме идеята да добавим един или два женски гласа, в крайна сметка към групата се присъединиха четири момичета. Този октет просъществува близо три години. Бяхме някак весело безгрижни, наслаждавахме се на момента, всякакви по-отговорни ангажименти бяха просто приятна изненада за нас. През 2015 по различни причини се разделихме с няколко души от групата. И сякаш започнахме наново. Тогава се установи настоящият формат – пет гласа и лууп машина. Тогава преправихме за квинтет по-голямата част от репертоара, създадохме и някои нови композиции и аранжименти. Но сега си давам сметка, че във всички тези моменти – и на удоволствие, и на взимане на трудни решения – блещука искрата на онази пролетна вечер преди осем години.
Янко: Първоначално през 2012 се събрахме четири момчета (Атанас Кулински, Явор Узунов, Константин Бейков и аз). От моя страна дойде инициативата да проверим как се спяваме и доколко се пресичат и съчетават музикалните ни вкусове, предпочитания, умения и опит. Първият ни кавър беше песента Spectrum на Florence + The Machine: Наско написа аранжимента, а записът и смесването бяха осъществени от Косьо в домашни условия. Четирите момичета, които се присъединиха към състава, бяха Боряна Йорданова, Мая Стоянова, Весела Морова и Димана Иванова. И да, след известни концептуални трансформации нашият октет се редуцира до квинтет и от хоров тип звучност преминахме към характерния за вокалните групи формат от певци, които пеят в ансамбъл и солово.
Вероятно първоначалната идея при създаването на тази формация се е развила. А как се променяте самите вие? Как чувствате отношението на публиката към вашата музика?
Косьо: Мисля, че спрямо първите години станахме по-отговорни, започнахме да приемаме по-сериозно това, с което сме се захванали. За нас от развлечение в свободното време, то се превърна в професионално занимание. Смятам, че и публиката ни усеща това. Също така развихме идеята си концептуално: в началото пеехме всякаква музика – от класически хорови произведения до госпъл, джаз и фолклор. С времето се профилирахме жанрово – от формация, подобна на хор, се превърнахме във вокална банда с авторска музика и оригинален почерк.
Янко: В продължение на три години от създаването на „Спектрум“ експериментирахме с различни музикални жанрове и стилове, осъзнавайки необходимостта от намиране на оригинален облик и звучене. От 2015 насам групата ни следва една постоянна линия на развитие по отношение на репертоара, който представяме – музика, съчетаваща стиловете поп, фънк, етно и джаз в петгласна хармония + бийтбокс. Това намиране на творческото ни амплоа ни обедини и ни помогна да израстваме като индивидуалности. Съчетаването на „различности“ е интересен процес и феномен. Вярвам, че това е една от основните причини за досегашния ни успех и нарастващата популярност на групата: публиката харесва и оценява стремежа ни индивидуалностите да намират начин да се съчетават, да работят заедно и да вървят в една посока. Едновременно да остават верни на висшата кауза, която ги събира, и същевременно да са изцяло себе си.
Да създаваш музика чрез възможностите на гласа е толкова красиво, но колко трудно всъщност е? Какво изисква от вас?
Косьо: Благодаря… Отговорът е един – слух! Пеенето в хармония е 60% слушане. Това е умението постоянно да следиш какво се случва с всички гласове около теб и да знаеш къде точно да поставиш своята вокална линия в цялото, как да балансираш, да наподобиш начина, по който пеят другите до теб. В последните няколко години използваме неотменно и озвучаване – микрофоните ни дават възможност да се движим по-свободно на сцената, те улавят и много повече детайли в пеенето на всеки един, но създават трудност в слушането помежду ни. Затова използваме мониторна система от слушалки, в които всеки чува по-ясно своя глас в съчетание с гласовете на останалите. Това подобрява синхрона и чувството за заедност, но пък изисква репетиции в продължение на седмици и дори месеци, за да свикне слухът с тази система, за да я използваме свободно и комфортно. А ако интерпретирам въпроса по-метафорично, бих посочил като съществена трудност постигането на баланс в многообразието от характери в нашата група … Това е умение, на което все още се учим, макар и след толкова години. В тези моменти, впрочем, разковничето е отново в слушането!
Янко: Навярно всеки е чувал, че най-съвършеният инструмент е гласът. Овладяването на гласа е свързано с изграждането на музикалния слух, което е доста продъжителен и комплексен процес. Много от истински добрите певци в световен мащаб са и добри инструменталисти. Или най-малкото в продължение на няколко години от живота си са свирили на музикален инструмент – пиано, китара, цигулка, виолончело… Ние в “Спектрум” не правим изключение. В същото време вокалната партия на всеки от нас петимата често включва широк диапазон, скокове, нестандартни ходове, различни щрихи и динамики и изисква вокална издръжливост поради необходимостта от пеене през цялото времетраене на дадено произведение. Така че много добрата вокална техника е вторият много важен компонент на ансамбловите певци и същевременно солисти, каквито сме ние.
Освен изброеното дотук, третото важно умение за всеки от нас е усещането за ритъм. В музиката ни навсякъде се срещат синкопирани и/или неравноделни ритми в различни вариации и комбинации, така че освен, че е необходимо да „заключим” гласовете си в здрава хармония, нужно е това да се случи и с вътрешното ни усещане за време и пулсация. Бих обобщил, че може би най-трудното за всеки от нас петимата – нещо, което се усъвършенства цял живот – е способността да слушаш останалите, да си наложиш да си “зависим” от тях и в същото време да изпееш партията си безупречно от начало до край – като солист. Това е условието всеки от нас да успява да бъде стожер, спомагащ за стиковането на ритъма и изграждането на хармонията във всеки ключов момент, а тези моменти са немалко на брой и особено при изпълненията на живо – често непредвидими.
Смело експериментирате със смесването на стилове. Откъде черпите вдъхновение като композитори – знам, че не сте безразлични към неравноделните ритми на българския фолклор?
Косьо: За себе си мога да посоча няколко основни извора на вдъхновение. На първо място, това са всички вокални групи пионери, които са поставили основите на това изкуство в средата на миналия век. Харесвам вокалния джаз, също и музиката за биг бенд. А когато имам нужда от бягство и смяна на звуковата среда, намирам огромна утеха в музиката на късния Ренесанс и Барока. Накрая, но не на последно място – в българския фолклор, да! Особено в последните години интересът ми се засили. Трябва да призная, голям почитател съм на това съсловие от млади и образовани народни музиканти, които създават нова и оригинална музика на фолклорна основа, заимствайки от похватите на джаза или пък симфоничната музика. Мисля, че в момента изживяваме нещо като ренесанс в българския професионален фолклор.
Янко: Всеки от нас петимата има специфичен комплекс от натрупвания по отношение на музикален опит и вкус, затова и откакто сме заедно в “Спектрум” не сме спирали да търсим общото, пресечните точки помежду си. Българският фолклор действително е изворът, от който често черпим вдъхновение; той в най-голяма степен ни отличава и обединява по отношение и на авторската ни музика. Важно е да отбележим, че никой от нас не е профилирал по някакъв начин в областта на фолклора, но като всички българи ние генетично сме предразположени да го разбираме и на психо-емоционално ниво. Като хора от съвремието сме силно повлияни от популярните жанрове поп, джаз, фънк и други, като нашият стремеж е именно чрез техните прийоми да интерпретираме българския фолклор по начин, който е интригуващ и по-разбираем както за нас самите, така и за публиката и особено за по-младите поколения.
Кои жанрове са най-подходящи за вашите вокални експерименти?
Косьо: Фолклорът, особено в момента. Всичко друго е вече не просто изпробвано, а сякаш добре овладяно и навсякъде вървим по утъпкани вече пътеки. А фолклорът е все още неразорана нива, той предоставя десетки възможности, чрез които може да бъде вплетен в съвременната звукова среда. Казвам това с уточнението, че ние не сме народни музиканти или фолклористи, ние гледаме на фолклора през очите на изпълнители с образование и опит в класическата, хоровата, популярната музика и джаза. Може би затова тази възможност ни се вижда толкова привлекателна.
Янко: От 2015 насам „Спектрум” действително следва една постоянна линия на развитие по отношение на репертоара – музика, съчетаваща поп, фънк, етно и джаз. Експериментите ни са насочени именно в тази посока – обединяването на тези няколко жанра като пресечна точка на музкалния опит и вкус на петима ни. Същевременно това се явява и съзнателен избор, продиктуван от стремежа ни да дадем своя принос в създаването на стойностна българска музика, от една страна, както и да популяризираме акапелния жанр сред българската аудитория – от друга.
В средата на октомври представихте пред старозагорската публика (преди това и в Пловдив и Габрово) своя дебютен албум „Пресечна точка“ – къде е тайната на успеха между публиката и авторската ви музика?
Косьо: Допускам, че факторите са няколко. Човешкият глас е инструментът, към който реакцията е най-непосредствена, спонтанна, а и всеки човек на планетата има собствен глас. Мисля, че фактът, че това е изцяло вокална музика, помага на голям брой хора веднага, макар и неволно, да се асоциират с нея, да я почувстват близка. Освен това се стараем да поддържаме баланса между сложността в музиката ни и това тя да е все пак достъпна и слушаема. По този начин всеки човек би могъл да я разбере, а по-тренираното ухо пък да открие и оцени някои чисто музикантски похвати в нея. Накрая ще добавя, че вероятно положителното послание, заложено в авторските ни песни, привлича голям брой нови слушатели. Напоследък сякаш сме се наситили на качествена българска култура, която обаче носи отчаяние, ново и ново осъзнаване на мизерната действителност, и най-лошото – не предлага решение. Ние самите като артисти и творци имаме нужда от оптимизъм – не просто забавление, а надежда и утеха, че има светлина в тунела. Стараем се това да се проявява и в музиката, която създаваме.
Янко: Различията в музикалния бекграунд на петима ни в групата, от които трима сме композитори и аранжори, предопределя възможността музиката ни да звучи достъпно за по-широка и разнообразна публика – по отношение както на възраст, така и на жанрови и стилови предпочитания. В същото време акапелата – като хармонично съчетание от гласове – се характеризира с много силно и непосредствено въздействие върху аудиторията. Важно условие това въздействие да бъде осъществено е и качеството, което артистът предлага по отношение на вокална техника, умения за интерпретация и импровизация, естетика и въобще комплексът от музикантски качества. И тук наше предимство се явява фактът, че сме формация от петима души, което ни дава възможност да сме многообразни и гъвкави, да си помагаме и да се допълваме един-друг. Да, безспорно, постигането на тези цели изисква много повече време, усилия и постоянство, отколкото за соловия изпълнител, който зависи само от себе си, но при всеки професионалист тази отдаденост е условието за истинско реализиране на творческия потенциал.
Съвсем скоро спечелихте проект по програма „Творчески инициативи“ към Националния фонд Култура. Разкажете ни за идеята в “Спектрум етно: вокални отпечатъци”…
Косьо: В духа на това, което споделихме по-горе, този проект носи заглавието на предстоящия ни втори албум. Той ще преплита интонации и ритми от българския фолклор с похвати от световната практика в акапелното пеене – бийтбокс (вокална перкусия), скат импровизации (инструментален маниер на пеене със срички), красиви и богати вокални хармонизации на традиционно звучащи теми.
Янко: Българският фолклор, както вече стана дума, е основен извор на вдъхновение за нас, и е едно от главните направления на развитие на музиката ни. Още от началото на създаването на „Спектрум” част от авторските ни аранжименти са на етно-тематика. Феновете ни добре познават нашите версии на „Седнало е Джоре”, „Изгрела ми е светлана звезда”, „Юнак е ранко подранил”, „Вечеряй Радо”. След успешното издаване и представяне на дебютния ни албум „Пресечна точка”, в който акцентът е върху популярния жанр и модерното звучене, съвсем естествена и логична крачка за нас е издаването на етно албум, който да представи в цялостен и завършен вид нашия творчески поглед към българския музикален фолклор. Проектът, който спечелихме по програма „Творчески инициативи” към НФК, ни дава възможност да покажем трите насоки в бъдещия албум, всяка от които ще бъде реализирана от по една песен-сингъл, носеща характерен облик: бавна родопска мелодия, хармонизирана с изразните средства на джаза; авторска етно-поп композиция; бърза и виртуозна инструментална тема, аранжирана и изпълнена в изцяло вокален вариант. Вярваме, че “Спектрум етно: вокални отпечатъци” ще бъде ключовият и стратегически продукт, чрез който успешно ще можем да излезем на европейската и световна сцена. Именно представянето на българския фолклор по един модерен начин е това, което ни отличава и обединява като група. Същевременно е и наше призвание, което да отдадем като принос към българското и световното музикално културно наследство.
Кога да очакваме новите песни в проекта?
Косьо: От края на февруари до средата на март 2021 поетапно ще излязат три песни, можем да ги наречем спокойно три сингъла. Всеки от тях ще има свой оригинален звуков облик, а трите заедно ще очертаят именно тази концептуална основа на целия албум, който, надяваме се, ще е факт до края на 2021 година.
Янко: Премиерите на трите сингъла сме планирали за 15.02, 25.02 и 08.03.2021, като ще бъдат достъпни в комуникационните канали на Spectrum Vocal Band. Подробна информация за осъществяването на проекта ще бъде разпратена до максимално широк кръг национални и регионални медии за осъществяването на поредица от интервюта с творческия екип и с всички изпълнители от групата. Ще популяризираме премиерите на песните най-вече online с акцент в социалните мрежи със заявка, че това са първите стъпки към реализирането на нашия втори самостоятелен албум.
Доста сценични изяви имахте досега, какво предстои?
Косьо: Уви, предвид общата несигурност в културния свят в последните месеци, никога не ми е било толкова трудно да отговоря на този въпрос. Но и не мисля, че има място за отчаяние. Може би този период, лишен от културни събития на живо, предлага така жадуваното и все недостигащо време за създаване на нова музика, осъществяване на записи и изобщо креативни занимания на спокойствие. Понякога творческият порив на сърцето и ума има нужда точно от това спокойствие – защо да не му го дадем сега? Убеден съм, че рано или късно ще настъпи моментът, в който ще берем плодовете му.
Янко: Факт е, че към настоящия момент група Спектрум е вече добре позната на значителна част от публиката в България. Гостували сме многократно в националните медии, известни сме на голяма част от композиторите и изпълнителите в страната ни и имаме своите незабравими сътрудничества с някои от тях. Оттук нататък основна наша цел ще бъде представянето на музиката ни пред българската публика в чужбина и особено – пред чуждестранната публика, която вече познава българския фолклор в неговия автентичен вид. Ще работим усилено и в посока на създаване на нови колаборации и партньорства с музикалните творци и институции в България, както и в направлението на разширяване и интензифициране на нашата звукозаписна дейност. Благодарни сме за огромната подкрепа от страна на нашите колеги, партньори и фенове и вярваме, че най-интересното както за тях, така и за нас тепърва предстои.
Фотографи: Niki Litov, Емил Енчев
"