Обикновено щом се зададе месец юли, фестивалният живот в сферата на класическата музика се пренася все по-към морето и планините. Из китни градчета и големи курорти се организират майсторски класове. А фестивалът с името Allegra точно през юли „пристига“ в София, водейки със себе си европейския музикален елит.
Всичко започва преди 13 години в Русе, от където е създателят на фестивала, Петър Найденов. Той е контрабасист, от школата на проф. Тошо Тошев, свирил е за кратко в Симфоничния оркестър на БНР, но след това трайно се настанява в Швейцария – след спечелен сериозен конкурс и вече 21 години е първи контрабасист в Симфоничния оркестър в Люцерн. Успоредно с това преподава в Цюрих. Когато си част от европейски оркестър с над 205-годишна история, неминуемо се срещаш с най-добрите солисти и преподаватели от сърцето на Старата Европа. Тези, които създават тенденциите, пазят традициите и оформят музикалното бъдеще на Европа. Петър вярва, че и България следва да е част от това. Той обича „интензивно-прекрасното“ ежедневие на музиканта и продължава да търси нови и нови предизвикателства, защото „трябва да има креативност, движение, пътувания, срещи с нови хора“. И създава едно такова пространство за креативност и красота – академия и фестивал, първоначално в родния си град Русе, но той скоро му „отеснява“ и така през 2022 е се появява първата софийска Allegra.
Фестивалните концерти намират своя дом във Военния клуб – прекрасна зала със запазена атмосфера (макар че сякаш вече им трябва по-голяма) и нещата се получават така добре, че изданията стават две – зимно и лятно. И толкова забележителни музиканти и концертни преживявания се случват, че само допреди няколко седмици, ако се бяхте разходили из градинката на „Кристал“, щяхте да попаднете на чудна изложба с фотоси на Евгени Димитров, уловили неподражаемата му атмосфера. А той наистина променя – нагласи и представи за това кои и колко големи инструменталисти биха дошли в София, за да преподават на младите. Allegra наистина създава своя публика, различна от обичайната, в която си „съжителстват“ музиканти, интелектуалци, но и хора с различни професии, от лекари и адвокати, до IT специалисти, всички те търсещи нова естетика в живота си. И я намират в програмите на фестивала – в тях няма „заигравки“ с публиката в смисъла на популистки подбор на само популярни творби, но пък има „закачки“ с умелото комбиниране на пиеси, които имат вътрешна логика и свързваща нишка. И разказват истории, които слушателите отнасят у дома. Тук в съзнанието ми изниква концертът от зимната Allegra на виолончелиста Екарт Рунге и пианиста Жак Амон (които са дуо вече близо 30 години), наречен „Екстаз на ръба на бездната“. Който е присъствал тогава, няма как да го забравил. Двама великолепни музиканти, които отдавна не се стремят да впечатляват или доказват, те единствено търсят още повече пластове, още повече пиеси, които (внимателно събрани и подредени и вдъхновяващо изпълнени) да споделят с публиката. Вечерта беше изпълнена със страст и копнеж, с емоциите на хората и духа на времето, точно тогава, в навечерието на войната. Без никакво усилие Рунге и Амон ни отведоха в концертни зали и локали, по улиците и в елитните салони с музиката на Курт Вайл, Ернст Блох, Николай Капустин, Морис Равел (ах, какъв Блус из Сонатата за цигулка и пиано – всички пиеси, разбира се, бяха преаранжирани за виолончело), както и няколко танга, но не тези, които първосигнално очаква човек. Истинска еманация на музикалната интерпретация в кратък, но изключително концентриран формат и двама инструменталисти, които владеят музикалната материя до съвършенство. Този концерт за мен олицетворява Allegra. Но не се заблуждавайте – в предстоящото издание , което се проведе от 10 до 17 юли, има и по-мащабни концерти. Например в третата фестивална вечер свири оркестърът TNG (The Next Generation). Петър Найденов го описва така:
„Нашето бебе, началото поставихме още в Русе – идеята е, поканени от професорите, избрани студенти от майсторския клас да се събират в един камерен оркестър, ама този камерен оркестър, забележете е с осем първи цигулки. Това лято концертът им съм го посветил на младостта – както на младостта на изпълнителите, така и на младостта на композиторите, защото всички творби в програмата са композирани по време, когато техните автори (Чайковски, Аренски, Моцарт, Йозеф Сук) са били по на 17, 18 или 21 години.“
Ето един амблематичен пример за програма с интересна концепция.
А по отношение на солистите и големите имена – Allegra си има отдавнашни приятeли, които са тук всяка година – за пример можем да дадем цигуларят Борис Гарлицки, който след като печели конкурса „Паганини“ през 1982, изгражда завидна кариера, като свири на най-големите фестивали, партнира си с Марта Аргерич, Ан-Софи Мутер, Мария Жоао Пиреш, професор е в Парижката консерватория и в Есен, изнася майсторски класове в Института Къртис във Филаделфия. И между водещите европейски центрове, в лятната му програма, е и София. Много още имена могат да се добавят в тази поредица – Валерий Соколов (един от водещите млади цигулари в Европа, печелил конкурса „Енеску“) или пък кларинетистът Фабио Диказола, носител на Първа награда на конкурса в Женева, отличаван като „Музикант на годината“ в Швейцария. Той отново е тук това лято и свири Шуман и Брамс на 14 юли в чудесна музикална компания, включваща страхотния наш цигулар Стоимен Пеев и (ура!) Екарт Рунге, Соколов, виолистът Лех Ушински (преподавател в Европейската академия за камерна музика) и турския пианист с много награди зад гърба си Салих Геврек. За всеки музикант в програмата на фестивала Allegra могат да се разкажат поне няколко истории.
И на финала да разкажем за откриването, а то е наистина специално и идва:
„след три години ухажване и с малко помощ от техния виолист Симоне Грамалия, който е от приятелите на „Allegra”, а именно – ще ни гостува Quartetto di Cremona, с италианска програма, естествено. Кръстихме я „Драма без завеса“. А можете да си представите какви са инструментите, на които свирят – имаме две цигулки Testore, на каквито по света свирят Юлия Фишер и Башмет, имаме виолончело Амати и виола Maggini – така че в една вечер не само ще чуете част от историята на италианската музика, но и представителна извадка от лютиерското изкуство на Италия“.
Това разказа по неподражаемия си маниер и със специфичното си чувство за хумор Петър Найденов. Тук може би е важно да добавим, че той работи по организацията на фестивала (и академията) със своята сестра Мария Найденова – Абрашева, която пък е адвокат. И комбинацията работи наистина добре, защото тя има подход, вкус и познания и във немузикалните аспекти от организацията на един фестивал, познава сякаш всеки от публиката на фестивала и знае кога, къде и какво трябва да се случи.
И още – споменахме Стоимен Пеев, но българските имена сред солистите през годините са повече и все така безкомпромисно музициращи. Ето – Албена Данилова, Лора Маркова, Сашо Сомов, Людмил Ангелов, Румен Цветков, има и още. А в рамките на академията си Allegra е подкрепила 150 талантливи деца.
И като говорим за имена сред по-новото поколение европейски музиканти, в които в момента са търсени и искани от всички големи форуми и фестивали, ето още едно име – Йоана Гойчеа, тя идва отново на Allegra. Последните месеци я отвеждат в Индонезия, Финландия, Тайланд, Япония, Австрия, където и преподава (Университета във Виена, там е колежка с нашата Албена Данаилова), а е едва на 33. Има зад гърба си победи в конкурсите в Бон, Индианаполис и „Майкъл Хил“ в Нова Зеландия, лауреат е на „Кралица Елизабет“.
А на всичкото отгоре, отново в програмата е и друг изключителен (освен Рунге) виолончелист – съоснователят на квартет „Faure” и професор в Университета по изкуствата в Берлин, Константин Хайндрих.
Всички тези имена, програми и търсения са в унисон с мисията на Allegra:
“да създаваме един остров, който предлага, макар и кратко, спасение от една доста материална култура, която атакува следващото поколение, а ние се стараем да покажем, че има и друга посока, друг свят“ (Петър Найденов).
Снимки: Фестивал Алегра
"