На 22 май в Гьоте-институт – София бяха представени резултатите от третото поредно издание на национално представително социологическо изследване „Достъп до култура“. Проучването е реализирано от „Фабрика за идеи“ съвместно с Обсерватория по икономика на културата, с финансовата подкрепа на Асоциация за развитие на София, изпълнено от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ и с комуникационната подкрепа на Българска Музикална Асоциация.

Събитието събра представители на културния и неправителствения сектор, общински и държавни институции, артисти и изследователи, които се обединиха около необходимостта от данни, върху които да се изграждат адекватни културни политики.

Проучването обхваща над 1000 души от различни населени места и социални групи и анализира какви са основните фактори, които влияят върху участието на българите в културния живот, с фокус върху възраст, доходи, пол и географско положение. Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София, Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория по икономика на културата и Янина Танева от „Фабрика за идеи“ представиха и коментираха ключовите изводи от изследването.

Данните са едновременно ясни и тревожни. През 2024 г. 43,6% от анкетираните не са прочели нито една книга. 75% не са посетили библиотека, 63% не са били на театър, а близо 83% не са гледали нито една оперна, балетна или класическа музикална постановка. Средното ниво на прочетени книги през изминалата година е спаднало до 8–9, което е с една книга по-малко спрямо 2022 г.

Отговорите на въпроса защо хората не посещават културни събития също разкриват важни тенденции. Най-често срещаният отговор е „скъпо е“, следван от „нямам време“, „нямам достъп“ и „не ми харесва“. Любопитна подробност е, че „цената“ като бариера за участие е намаляла като фактор в сравнение с предишни години, особено в столицата и по-големите градове. Това насочва вниманието към друг проблем – културната инфраструктура и географското разпределение на културните събития, които остават концентрирани в определени региони.

„Културата има нужда от изследвания и анализ, за да върви напред и да се знае кое как се е реализирало“, подчерта Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата. Янина Танева от „Фабрика за идеи“ отбеляза, че резултатите вече очертават ясна тенденция в потреблението и участието, която не може да бъде обяснена със статистическа грешка, а с политическа апатия.

Диана Андреева-Попйорданова предложи въвеждането на културен паспорт за млади хора на възраст между 6 и 26 години като конкретна мярка, която би могла да насърчи по-активно участие в културния живот. Според нея подобен инструмент би могъл да обхване над 1,3 милиона души и да стимулира развитието на нова, млада публика. Акцент беше поставен и върху необходимостта от регионални културни политики, съобразени с локалните реалности и нужди.Българската музикална асоциация подкрепя инициативи, които поставят културата в центъра на обществения дебат, и вярва, че политики, базирани на реални данни, могат да бъдат първата крачка към по-справедливо и достъпно културно бъдеще.