Той не обича граници. Като повечето млади хора изразява себе си смело и учи чрез експерименти в нови и нови предизвикателства. Географските граници също не са проблем. Австралия, Англия, България – промени, запознанства, проекти, музика и много работа – това е животът му. Музикалната биография на младия тромбонист започва със силното влияние на семейната среда, криволичи през австралийски период, преминава през Националното музикално училище „Любомир Пипков“, престижната консерватория Guildhall School of Music and Drama в Лондон и продължава в оркестъра на Софийската опера и балет. Може да ви изсвири пиеса както на съвременен тромбон, така и да “разархивира” музика от XIV – XVI век на автентични медни инструменти от периода като сакбът и корнет.
Опера, мюзикъли, брас ансамбли и още какво? Емил – Джордж е нашият гост във “Виж музиката” в разговор за идеите, които го вълнуват, проектите, в които участва, за работата си като преподавател в Лятната академия за духови ансамбли Копривщица 2020 и още много неща …
Разкажи ни за себе си – откъде тръгва твоят музикален път?
Моят музикален път тръгва много години, преди да съм роден. Моите дядо и баба са били известни български музиканти. Емил Караманов е диригент и основоположник на Русенска филхармония, Вергиния Керанова – прочута оперна певица в Софийска опера и в Германия, а майка ми Анжелина Караманова е челистка. Затова моят път малко или много е бил предначертан, преди да съм имал възможност за мнение. 🙂 На 5-годишна възраст започнах да свиря на пиано, а по-късно, след концерт на Nigel Kennedy по собствено желание реших да свиря на цигулка. След около 3 месеца, обаче, този мерак изчезна и категорично вече нямах повече желание за подобни дейности. След това на 10-11-годишна възраст имах опити на китара, а след нея и на барабани – и двата неуспешни.
Вече на 14 години хванах тромбона за първи път. Това се случи след един вечерен разговор в дома на Даниела Дикова, в който възрастните решиха да ме питат какво ще правя с живота си, тъй като това беше декември месец на 7-ми клас. Със семейството ми се бяхме върнали през май месец същата година от Австралия и вместо в 8-ми клас, аз бях върнат в 7-ми, за да наваксам в обстановката и да свикна на културните различия. И разговорът доведе до това, че не ми харесваше начинът на обучение в училищата, с постоянните домашни, контролни и изпитване на дъската. А ми казаха, че в гимназията ще е и по-трудно, имаше го и моментът, че шансовете ми за по-елитно училище не бяха високи с моето ниво на български език и граматика. Имах страст към актьорското майсторство от Австралия (там бях участвал в редица детски представления), много исках да се занимавам с нещо такова, но, за жалост, в България няма такава гимназия или паралелка с усилено изучаване на актьорско майсторство. Така единственият начин това да стане беше докато усилено уча в гимназия да посещавам и някоя школа. Това също не ми хареса и някак си разговорът доведе до музика и как в Музикалното училище обстановката и децата са от различна класа и така стигнахме до избора с музика.
Защо избра точно този инструмент? Кога бе началото? Има ли вдъхновител за брас настоящето ти и с какви спомени свързваш първите си опити да свириш на тромбон?
Тромбонът навлезе по доста нетипичен начин в живота ми. Понеже боледувам от бронхиална астма, инструментът трябваше да бъде духов. Също така и срокът за подготвяне за изпит беше около шест месеца. Нямаше много време, а дървените духови са доста капризни от гледна точка на стройки и платъци, както и цената им в бъдеще, защото е висока за професионален инструмент от най-високо качество. Така се спряхме на медните и тъй като имахме съсед тромбонист, който беше свирил с дядо ми в БНР, това беше най-логичният и удачен вариант.
Покойният Добрин Иванов, бележит педагог и тромбонист, беше първият ми учител. Освен професионално, имаше и лично отношение и прие работата си много отговорно. Всеки ден идваше 2 часа сутринта и 2 часа следобед. Всеки ден, шест месеца по ред. Началото беше на 12.01.2007, когато за първи път издадох звук на инструмента, а спомените ми са, че сравнително лесно започна всичко, много ме гъделичкаха устните от вибрирането и помня, че визуално тромбонът ми изглеждаше различно от сега, когато съм му свикнал. Все едно е друг инструмент.
Следвал си в престижната консерватория Guildhall School of Music and Drama в Лондон – разкажи ни, моля те, за този избор, за преподавателите си там.
Guildhall дойде много непредвиден. Изборът на Англия беше най-удачен поради това, че вече имах готов език и системата на обучение е сходна на тази в Австралия. Америка и Австралия са твърде скъпи и далеч, а за всички други държави трябва съответният език. Освен Нидерландия, между другото, но тогава не знаех подробностите за тази опция. И, спирайки се на Англия, Стефан Попов – известният български челист и педагог, бивш преподавател на майка ми, и все още професор в Guildhall по чело, спомена за много известен професор и тромбонист в Кралската опера „Ковънт Гардън“: Ерик Крийс (Eric Crees). Имах възможността да се срещнем на живо за консултация и, след като си паснахме, се подготвих за кандидат-студенските изпити. Ерик беше моят основен преподавател, но във втори, трети и четвърти курс имах възможността да се срещна със всички останали преподаватели, а именно Simon Wills, Peter Gane, Christopher Houlding, John Kenny, тромбонистката Emily White и Jeremy West. Всичките изключителни хора като личности, с които и до ден днешен съм в контакт и продължават да ме вдъхновяват!
В кой жанр чувстваш себе си най-свободен и вдъхновен?
Нашите инструменти, медните, имат късмета да са от по-старите. По-хубавата оригинална музика написана за тях, според мен, е от времето, когато те са изобретени в „по-модерния“ им вид, (не говоря за предшествениците им от Римско време и преди това), а именно XII – XVII век. Средновековие, Ренесанс, ранният барок, дори и барок. Тази музика за мен е като основа на нашите инструменти и е малко като Шекспир в театъра – без нея не може. Както и на модерни инструменти може да звучи добре, така и на “странни’, автентични е още по-хубава!
Свириш на старинни инструменти – що е то сакбът? Има ли друг старинен духов инструмент, на който мечтаеш да свириш?
Във втори курс, вече познавайки музиката на Джовани Габриели от България, Джеръми Уест, който свири на ренесансов корнет (също наричан цинк) – представлява дървен извит рог със шест предни и един заден отвор като на блок флейтата, обаче със плитък мундщук от слонова кост – представи на мен и моите състуденти старините инструменти. Именно корнет и сакбът. Сакбътът е ренесансов тромбон, за него се знае от края на XV век, който е почти същият инструмент като днешните прави тромбони. Разликата е в размерите, с доста по-тесни тръби е, по-тясна камбана, а мундщукът, на който се свири, е по-плитък и с по-остър ръб. Дължината и строят на стария алт, тенор и бас сакбът отговаря на тези на модерните еквиваленти. Може би ако не свирих на сакбът и тромбон, щях да свиря на корнет. Много красиви, пъстри, орнаментирани мелодии може да свири. За жалост, постановката в устните е различна. Как звучи сакбътът можете да чуете в творбата на John Dowland “Flow My Tears”. Дивизите са мои. Те всъщност представляват тип написани импровизации върху дадена мелодия, характерни за онова време.
Как може да се освежи класиката чрез браса?
Не обичам много термина класика, защото на по-необразования човек като му кажеш класическа музика, той си представя цигулки или някой певец, който крещи (често срещана представа за операта) или други неща, които нямат нищо общо с това, което всъщност е. Дори и сред музикантите има подтекст на нещо, което е стандартно и в рамки. Не обичам рамките. Без тях не може, но според мен мисленето, че всичко е възможно е това, което ражда запомнящите се неща. Пример, който бих дал, е фолклорна музика на медни инструменти. Защо не? Не мисля, че това е класическо. Дори и инструментите, на които свирим, са модерни и ще стават все по-модерни. Може и фолклор на старинни медни. Идеи има всякакви, стига човек да е креативен и да мисли извън рамките, на „класическото“ или „нормалното“, но не трябва да го забравя в никакъв случай и трябва да е наясно с историята и какво е било преди.
Относно освежаването на музиката, аз мисля, че тя вече е освежена в световен мащаб чрез браса, просто при нас нещата идват със закъснение във всичко. Пример за това са Mnozil Brass, които комбинират виртуозна и популярна музика с актьорска игра и шеги, докато са страхотни класически и джаз музиканти и инструменталисти едновременно. Всякакви аранжименти има за медни инструменти от Бах до Hanz Zimmer, Piazzola. У нас няма достатъчно музиканти, които да стоят без работа, за да импровизират с нови идеи, и да го правят за удоволствие все пак. Но затова сега проф. Атанас Карафезлиев и БМА усърно промотират и правят летни брас академии, за да обърнат внимание на важността и удовлетворението от работата на изпълнителите и да представят на публиката крайния резултат.
Това лято ти беше преподавател в Лятна академия за духови ансамбли Копривщица 2020 – с какви впечатления и спомени остана от събитието и участниците? Какво най-силно би искал да запомнят учениците?
Събитието беше страхотно и много интензивно. За два дена успяхме да сглобим една много тежка програма не само за издръжливост, но и много разнообразна и стилово предизвикателна. Участниците дадоха всичко от себе си, наистина много високо качество на свирене и концентрация през целите три дни на Академията! Много съм впечатлен! Имах честта да изработя премиерата на българската творба за брас секстет “Шилень Камен“ от младата и талантлива Калина Андреева. Произведение с енергия и интересен заряд, съчетано с български фолклорни елементи, много оригинално и нестандартно, много различно от това, което се пише по принцип. Бих искал да запомнят как са се чувствали по време на работа и на концерта най-вече, защото това е, заради което свирим. Също така, че тази интензивност и начин на работа, която усетихме всички, водят до качествени резултати, към които всички се стремим.
Тази година е трудна и странна с концертите и фестивалите, но къде по света би искал да бъдеш за подобно събитие и защо?
Slide Factory! Това е тромбонов фестивал в Нидерландия с тромбонисти и преподаватели от цял свят! Събират се между 500 и 1000 души и има концерт, лекции и уроци! Последно бях там през 2017. Причината, мисля, че е ясна: тромбон!
Какво предстои за теб в музикален план – и лични проекти, и служебно към Софийска опера и балет?
В момента карам магистратура в НМА “Проф. Панчо Владигеров” при проф. Атанас Карафезлиев. Ако тези мерки не продължат, ще имам солови изяви с оркестър и пиано, имам идея за камерна формация със сакбът. Това е проект, който ако се случи, ще бъде за първи път у нас, затова не издавам другите инструменти. Готвим и един тромбонов ансамбъл, по-големичък. А в операта предстои най-голямото изпитание за един меден духач: „Електра“ от Рихард Щраус и „Парсифал“ и „Пръстена“ на Вагнер, но все пак да видим докъде ще доведе културата в световен план тази пандемия …
Снимки: @vnickolov