За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Калина Андреева: чаровна история за контрабас и мелодии за брас

Тя е едва на 20, но вече има музикален опит и разпознаваем стил. Гради кариера, експериментира смело, а музиката е нейна природа и съвсем естествена среда. Често сменя носия с официална рокля в сценичните си роли, а времето й се измерва в часове репетиции, лекции и участия. Успява и с ученето, и с пътя си напред като черпи опит от доказали се професионалисти. Свирила е и на бас китара, и на пиано, но избира да изразява себе си чрез контрабаса. Обожава народното творчество и пее в хор „Нуша“ редом с майка си народната певица Нели Андреева, а под вещото ръководство на баща си Георги Андреев – диригент и художествен ръководител на ансамбъл “Филип Кутев”, вече твори свои композиции. Нейна пиеса за брас секстет имаше своята световна премиера на Лятната академия за духови ансамбли в Копривщица в края на август 2020.

В семейство, изпълнено с музика, естествен ли беше изборът ти да се занимаваш точно с това?
Изборът ми да се занимавам с музика е до голяма степен повлиян от моята майка Нели Андреева, която ме водеше на уроци по солфеж от много малка. Както се казва, апетитът идва с яденето. От няколко години насам моят баща е вече и мой учител, което също допринася за желанието ми да се развивам професионално с музика. 

Откога свириш и имаше ли период, в който мечтаеше да се занимаваш с друго?
Свиря от 6-годишна на пиано, а от 4-годишна пея. Освен музиката се занимавам с художествено изкуство, вълнува ме и педагогиката. Честно казано, като малка мечтаех да стана археолог или водолаз.

Защо контрабас? Кое те впечатли в този красив инструмент? Имаше ли и друг фаворит след пианото?
След като 6 години свирих на пиано в Музикалното училище в София, майка ми веднъж ми предложи да се насоча към инструмент, с който бих могла по-лесно да си намеря работа. Първата ми учителка по пиано, всъщност, бе контрабасистката на Фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” леля Нора. Тя е другият човек, на когото дължа интереса си към контрабаса. Благодаря от цялото си сърце на г-жа Свобода Боздуганова, която ми даде хляба в ръцете, показа ми истинската любов, която всеки един учител би трябвало да показва на учениците си и беше човекът, от когото взимах пример през останалите 6 години от обучението си. Щастлива съм да кажа, че продължавам професионалното си обучение по контрабас в България в НМА “Проф. Панчо Владигеров” при проф. Петя Бъговска. Контрабасът е най-ниският струнен инструмент, а в народния хор на мама, в който пея, аз съм от ниските гласове. Обичам плътността на тона. Въпреки че размерът му е много по-голям, отколкото на цигулката, виолата или виолончелото, той може да бъде изключително виртуозен. 

Имаш ли предпочитан музикален стил или пък любим композитор в класическата музика
Основа на моето музикално израстване и най-любимият ми изпълнителски жанр е народният. Израснах с българския фолклор. Другите жанрове, които слушам и в които свиря, са джаз и класическа музика. Свирила съм и в рок банди на бас китара. Любимите ми композитори са категорично Бах и Чайковски, а от класиците – Моцарт и Бетовен. 

Участвала си в много концерти пред различна по възраст аудитория – как се чувстваш в своите музикални превъплъщения?
Чувствам се себе си, когато съм на сцена, независимо на каква възраст е аудиторията. Разбира се, ми е доста по-забавно, когато се опитвам да привлека интереса на децата по занималните в Музикалното училище, където свирех, когато нямаше свободни стаи. Благодарна съм на учителките, които не ми правеха забележки, че преча на децата. 

Активно участваш в майсторски класове. С какво те обогатяват те като музикант?
Последният майсторски клас, на който присъствах тази година, беше на Калоян Трифонов във Велико Търново през март. Майсторският клас според мен е страхотна платформа за музикалното развитие, понеже не е постоянна форма на обучение и не е с едни и същи преподаватели, което разширява музикалния кръгозор.

От какво има нужда един творец? Кога и къде усещаш най-силно стремеж да създаваш своя мелодия?
Един артист има нужда да бъде спокоен и да живее нормално, без да се притеснява финансово. Аз лично имам нужда от природа, за да творя. 

Разкажи ни повече за твоята брас пиеса, която направи своята световна премиера на Лятната академия за духови ансамбли в Копривщица през август?
Идеята за “Шилен камень”  се роди през 2019 след един благотворителен концерт, в който взеха участие мои добри приятели от Музикалното училище в София. Започнах да го пиша за техния брас квинтет, но впоследствие го дадох на мои колеги от НМА “Проф. Панчо Владигеров”. Проф. Карафезлиев, който е ръководител на Лятната брас академия, го чу и ми предложи премиерата да бъде в Копривщица.


Къде и кога ще бъде следващият концерт с твое участие ?
Аз съм част от вокално студио “Нуша” с ръководител Нели Андреева. С хор “Нуша” редовно имаме участия и турнета в България и по цял свят. На 30 ноември 2020 ще имаме концерт – представяне на най-новия ни албум “Да знаеш, майчо”, който записахме през лятото в Хърватска. Ще се състои в “Дом на културата” на община Красно село в София. 

Пътят на музиканта изисква отдаденост и много самодисциплина – би ли тръгнала отново по него?
Аз не съм спирала да вървя по този път. Ако можех да се върна и отново да избирам, пак щях да избера музиката. Трябва да се грижим и да развиваме дарбите, които Бог ни е дал.

Какво би посъветвала всички млади музиканти, които се колебаят дали музиката да бъде основното им амплоа?
Бих посъветвала младите музиканти да се борят за това, което обичат, дори да им се струва безсмислено. Има реализация за добрите музиканти в България. Освен това, свиренето на инструмент развива дисциплина, музикална култура и при всички случаи занимаването с музика е полезно, дори да не продължава професионално. Според мен музикантите-артисти не трябва да са коне с капаци, да се ограничават само и единствено в музиката. Нищо прекалено не е полезно! Освен това, насърчавам всички млади музиканти в България да ценят българската народна музика, да я изучават и обичат, защото това е нещото, което ни отличава като народ. 

Снимки: Личен архив 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg