От 9 до 12 юни 2026 г. Европейският музикален съвет (EMC) събира в Тимишоара музикални професионалисти, артисти, изследователи, политици и организации от цяла Европа в рамките на форума, посветен на темата „Music, Health and Wellbeing“.

Форумът разглежда как музиката допринася за здравето, възстановяването, социалната свързаност и по-устойчиви общности, както и какви са реалните условия за хората, които работят в сектора.

Откриването се състоя вчера с реч на Мила Георгиева – зам.-председател на УС на Българска музикална асоциация и председател на УС на EMC, която постави силен фокус върху една тема, която често остава в периферията на подобни дискусии – условията на труд и благополучието на самите музикални професионалисти.

В речта си тя подчерта, че темата за музика и здраве не е „комфортна“ или декоративна, а дълбоко спешна, защото зад нея стоят реални системни проблеми в сектора. Тя говори за натрупващо се напрежение и несигурност в професията, които се проявяват като хроничен стрес и прегаряне при много музиканти и културни работници.

Акцент беше поставен и върху това, че твърде често трудът в музикалния сектор се възприема като даденост или се подценява икономическата му стойност, което допълнително задълбочава усещането за нестабилност.

В този контекст тя изведе и ключово послание към целия сектор – че устойчивата и „здрава“ музикална екосистема не може да съществува без справедливо възнаграждение и ясно признание на труда като нейна основа, а не като второстепенен въпрос.

В следващите дни форумът продължава с дискусии, работилници и проекти, които търсят отговор на въпроса как музиката може да подкрепя по-здрави общности – и как самият сектор може да стане по-устойчив за хората в него.

Форумът се провежда от European Music Council, в партньорство с Asociația Scena Muzicală и Центъра за проекти на община Тимишоара.

Цялата реч може да прочетете тук:

„Добро утро на всички. Добре дошли в Тимишоара и добре дошли на 14-ото издание на European Forum on Music.

Подходящо е, че сме събрани именно в този град — място, което разбира какво означава устойчивост, как културата може да бъде форма на съпротива и каква е човешката нужда да създаваме и да се свързваме дори в най-трудните времена.

Темата на този форум — музика, здраве и благополучие — на пръв поглед може да звучи като комфортна и „лека“ тема. Но бих искала да предложа да я разглеждаме като една от най-спешните теми, за които можем да говорим в момента.

Доказателствата продължават да се натрупват: музиката работи. Тя намалява стреса, подпомага когнитивното развитие и емоционалната регулация, помага на хората да се възстановяват от болести, да преминават през скръб и да намират връзка, когато изолацията става непоносима. От програми за пеене при възрастни хора с деменция, през музика в общности, засегнати от конфликти, до инициативи за майчино здраве — през следващите два дни ще чуете за всичко това. Научните данни вече са достатъчно ясни. Това, от което имаме нужда сега, е политиките да ги последват.

Но има и второ измерение на тази тема, което не бива да бъде засенчвано.

Защото, докато с право говорим за това какво музиката прави за другите — за пациентите, за общностите, за обществото — твърде малко говорим за това какво се случва с хората, които правят всичко това възможно.

Музиканти. Композитори. Преподаватели. Културни мениджъри. Организатори на събития. В цяла Европа за много от тях музиката не е хоби, а професия — призвание, за което са се обучавали и около което са изградили живота си.

Този сектор е изправен пред криза на психичното здраве. Кризa на прегарянето. Кризa на несигурността, която често прикриваме с по-мека терминология по време на конференции. Въпросите за баланса между работа и личен живот, за дискриминацията, за психологическата безопасност и за физическото здраве на изпълнителите са реални и сериозни, и трябва да бъдат разглеждани като такива.

Но ако говорим честно за благополучието в този сектор, трябва да назовем и „слона в стаята“.

Най-постоянната и разрушителна заплаха за психичното здраве на хората в музиката е усещането, че трудът им няма икономическа стойност. Че от тях отново и отново се очаква да предоставят експертиза без заплащане. Че им се предлага „видимост“ вместо хонорар. Че изграждат кариера с реална дълбочина, но въпреки това не могат да постигнат стабилен доход.

Това не е абстрактен политически въпрос. Това е ежедневна психологическа реалност за огромен брой хора тук и извън тази зала, особено за фрийлансърите, които съставляват голяма част от сектора. Финансовата несигурност не е неудобство в начина на живот. Тя е хроничен стрес. И никоя инициатива за благополучие, колкото и добре замислена да е, не може да има достатъчен ефект, ако основата под краката на хората остава толкова нестабилна.

Затова ще отправя едно просто послание и го отправям колкото към себе си, толкова и към всички в тази зала: следващия път, когато се обърнете към експерт, музикант или консултант, преди да приемете, че участието им е доброволно, спрете и проверете дали е предвидено възнаграждение. Справедливото заплащане трябва да бъде част от това как дефинираме „здрав“ сектор, а не нещо второстепенно. Започнете от човека в огледалото.

Предстоят ни два наситени дни. Наистина очаквам с нетърпение разговорите, които ще проведем. Но се надявам да запазим този въпрос с нас през цялото време: не само какво музиката може да направи за света, а какви условия създаваме за хората, които ѝ посвещават живота си.“