Няма жанр, в който Лудвиг ван Бетовен да твори и да не отправя предизвикателства. Модерността му, която разшифроваме и до днес, особено мощно и витално въздейства с вселената на неговите симфонии – „само” девет на брой, но толкова различни и уникални с опияняващият си духовен потенциал! Бетовен установява в тях нов език, нови взаимоотношения на изразните средства, нова концепция за оркестровия звук и мисъл. Жанрът е обект на неговите постоянни експерименти. Стотиците ескизи, предшестващи етапите на зараждането на всеки симфоничен опус, съдържат „безброй въображаеми развития, отразявайки едновременно предвидимия цялостен замисъл и непредвидимите отскоци на въображението” (Андрей Букурещлиев).