След проведената кръгла маса на тема “Професията Фолклорен музикант в България – състояние и проблеми на образованието и реализацията”, която организирахме на 26 септември в София заедно с ръководители на ансамбли и други заинтересовани лица, изпратихме писмо до министъра на културата г-н Найден Тодоров с предложенията, около които се обединихме по време на дискусията.

Ето и текста на писмото:

Уважаеми г-н Министър,

От 2022 г. Българска музикална асоциация като най-голямата представителна организация на професионалните музиканти-изпълнители разработва активно проекта “Професия “Фолклорен музикант”, който цели да идентифицира проблемите, пред които тази професия е изправена по отношение на образованието, функционирането на професионалните фолклорни състави и ролята на общините за тяхното финансиране, развитие и устойчивост. През първата година на теренна работа бяха проведени срещи с ръководителите на 14-те фолклорни ансамбъла, училища с професионално изучаване на фолклор и заместник-кметове по културата в общо в 12 населени места. Резултати от нашето проучване показват изключително влошена ситуация, в която функционира професионалното фолклорно изкуство в страната. 

След 1989 г. когато държавата се оттегля от ролята си на стопроцентов донор, организатор, контролиращ орган и собственик на държавните ансамбли развитието им поема в негативна посока – те стават финансово и организационно зависими от общините, съкращават се бройки, някои от тях вече дори не съществуват, други вече не са професионални, а любителски. В настоящия момент с подкрепата на общините са запазени само 13 ансамбъла, които обаче съществуват на ръба на оцеляването. 

 Като основен проблем може да се определи ниското заплащане на труда на артистите в ансамблите, което е в размер на или около минималната работна заплата. Като цяло няма възможности за финансов растеж, няма социални облаги или облекчения, тъй като не съществува далновидна трудова политика. Заплащането е крайно недостатъчно, за да се покрива минималният стандарт на живот, което води до изтичане на кадри към образователната система и липса на интерес от младите музиканти да поемат по този професионален път. Съставът в ансамблите е силно застаряващ. 

От друга страна този негативен аспект в професионалното развитие на фолклорните музиканти води до негативни ефекти и в системата на професионалното образование по музика – както средно, така и висше образование. Свидетели сме на липсващ интерес във висшето образование по изкуства за обучение по традиционни музикални инструменти, което означава, че в следващите 10 години ще се озовем в ситуация на сериозна липса на кадри, които да попълнят фолклорните ансамбли и прекратяване на тяхната дейност.

Оскъдните финанси за дейност също са проблем при почти всички ансамбли – няма или са крайно недостатъчно средствата за обновяване на музикалния, танцовия фонд и фонд „Костюми“, въпреки желанието на някои от общините да подкрепят своите ансамбли. А ако има такива средства, не е гарантирано, че се отпускат всяка календарна година. Финансирането на ансамблите е зависимо от бюджета на общините, което пък е обвързано с техните мащаби, т.е. ситуацията на всеки ансамбъл е строго индивидуална. Общините изпитват големи затруднения да поддържат базите и да обезпечават човешкия ресурс и издръжката на ансамблите си. Затова са концентрирани предимно в запазване на щатните бройки. Но това далеч не е достатъчно, за да функционира един ансамбъл като важна и значима за местните общности културна институция. 

Негативна практика е и употребяването на ансамблите за всякакви по характер публични прояви на общините, почти винаги с безплатен вход, което при някои от тях не само е много натоварващо, но и не винаги отговаря на авторитета им като институции и определено вреди на имиджа на ансамбъла. 

Като резултат от направените проучвания БМА подготви анализ с резултати и предложения, който бе обсъден в рамките на кръгла маса, провела се на 26 септември 2024 г, в която участваха ръководители на фолклорните ансамбли и с Вашето активно участие, за което благодарим за подкрепата. 

В тази връзка Ви изпращаме основните  предложения, около които се обединиха участниците по време на дискусията:

1. Необходимост от изграждане на цялостна стратегия с ясни приоритети в сферата на културата, в която професионалното образование по изкуства да има ключово място;
2. Да се повиши капацитета на екипа на Министерство на културата като се назначи експерт или екип от експерти, които да отговарят за фолклора и фолклорните ансамбли; 
3. Да се предприемат стъпки в сътрудничество с общините за промяна на статута на ансамблите и те да станат регионални културни институти за да се комбинира държавно и общинско финансиране, както и да се осигури възможност за възлагането на държавни задачи в областта на опазването и популяризирането на фолклора;
4. Да се предложи разработването на методика за регионалните културни институти в областта на сценичните изкуства, в която да се допълнят специфични индикатори за фолклорните ансамбли; 
5. В допълнение към субсидията от общината и държавата да се стимулира и проектното финансиране чрез програми към Министерство на културата;
6. Да се осигурят възможности работната заплата да бъде гарантирана от общинската субсидия, а допълнителни възнаграждения на артистите да бъдат дофинансирани от държавното финансиране съгласно конкретна методика за регионални културни институти;
7. Да се допълни Закона за закрила и развитие на културата в чл.9 ал.2 за да се осигури реален, а не пожелателен финансов ангажимент на общините към дейността на регионалните културни институти;
8. Да се допълни Закона за закрила и развитие на културата за се ангажират общините реално, а не пожелателно относно създаването на общински фондове култура;

Уважаеми г-н Министър,

Във връзка с гореизложеното Ви призоваваме да инициирате в Министерство на културата работна група и дейности за формулиране на стратегия за опазване на фолклорното изкуство, изработването на регионален статут на фолклорните ансамбли и методика за финансиране от държавата, както и да се стартират необходимите процедури, които изискват промяна на законодателството. Ако не се предприемат от държавата незабавни действия за оздравяване на професионалното фолклорно изкуство рискуваме да изгубим не само част от културното си наследство, но и да загубим ключови елементи, които формират обществото ни и неговата идентичност. За да не позволим това да се случи е необходима спешна реакция и намиране на дългосрочни и устойчиви решения както по отношение на фолклорните ансамбли, така и по отношение на образованието по изкуства. 

Българска музикална асоциация има готовност да се включи и да подпомага тези дейности и да предостави резултатите от своя проект.