Методи Кръстев No More Many More: „За мен е важно музиката да е отражение на истината“

Макар и да бягат от определението “бунтари в съвременната музика”, няма как да си чул парче на No More Many More и да си останал безразличен. Алтернативният им стил пуска една след друга понякога болезнено верни истини за всичко около нас, облечени в мелодични метафори. Разпитахме тях и фронтмена им Методи за втория им студиен албум „Не и този път“, който отбелязахме в обзора ни с албумите на 2020, енергията от музиката на живо на сцената и какво стои зад името им.

Здравейте, момчета! Моля, представете се! Кои са No More Many More?
Методи Кръстев – китара и вокали; Радослав Гергов – перкусии и вокали; Иван Гатев – бас; Камен Александров – китара и Петър Александров – ударни. Групата е на осем години и имаме два албума. Определят стила ни като алтернативен рок с хип-хоп елементи.

Как всъщност се намерихте и събрахте? Какво символизира името ви?
Аз и Камен сме от група Скреч и всъщност свирим повече от 20 години заедно. Двамата започнахме проекта, който беше акустичен. Записах едно демо и изпратих на Кирил Янев от студио Балканджи, който много ни помогна тогава и впоследствие успяхме да запишем първия си албум. Това обаче се случи след като записахме първата си песен „Тук Някъде“, за която поканих Радослав Гергов да я изпеем заедно – получи се доста интересна песен, в която се включи и dj Brigh. Електронен бийт с акустични китари… направихме си декор в апартаманта на Brigh и успяхме да снимаме нелош клип. Изпратихме песента на Спас Шуролинков от Z-Rock, влезе в класацията на радиото, като остана повече от 20 седмици в десетката. Решихме, че ще трябва да свирим на живо в един момент и поканихме басист и барабанист, което леко промени звученето, но оставихме да видим как ще тръгне… и така. Винаги се дразнех, когато свирехме на голям концерт с група Скреч, когато вместо имената на по-неизвестните банди, пишеха “And many more”. Затова и името ни е No More Many More 🙂

Несъмнено хората ви свързват с музика с тежки китари и остри метафори на място. Ако си представим, че някой ученик трябва да напише съчинение тип “Какво е искал да каже авторът” с философски размисли върху теза, която да събуди и въображението му, коя ваша песен бихте му връчили и каква би била темата?
Не мисля, че хората ни свързват с тежки китарни рифове… 🙂 ние почти нямаме. Понякога на живо избухваме с някой кавър на Prodigy или решавам вместо с акустичната китара да свиря с електрическа и нещата стават различни. Но като цяло сме доста мелодични и мисля, че феновете на по-тежката музика по-скоро ни отбягват 🙂 Би ми било интересно да видя какво си мисли някой, че съм искал да кажа с песента „Не и този път“, а темата да е „Каква е цената на свободата?“

А колко тежка е задачата да творите социално ангажирана музика? Има ли рискове?
Аз не разделям музиката на социално ангажирана или социално неангажирана. Когато имаш възможност да правиш музика, единственото нещо, което трябва да знаеш, е че това не е загубено, а спечелено време. Музиката сама по себе си е над всичко това. Ако си от хората, които си го разбрал, то знаеш, че правенето на музика никога не е тежка задача. Винаги се опитвам да напиша точно това, което си мисля, и понякога хората го определят като бунт или някакъв вид гняв и несъгласие със системата. За мен е важно да е отражение на истината и да няма задни мисли. В голяма част от текстовете ми са казани неща, които всички си мислят, но аз съм го подредил в този ред. Не мисля, че това ме прави по-социално ангажиран от всеки нормален човек.

Неотдавна издадохте втория си албум с авторски песни. Разкажи ни малко повече за процеса на създаване на “Не и този път”, кой беше замесен в реализацията му? Повлия ли по някакъв начин странната 2020 на този процес?
Ние не сме спирали да работим по нови песни и вторият ни албум даже малко закъсня. Записан е в Гега студио (Балкантон). Микс и мастеринг: Огнян Кьосовски. Спечелихме конкурс за частично финансиране на Музикаутор и НФК, което много ни помогна с реализацията на албума. 2020 повлия на всички и няма как да кажа, че и при нас всичко беше нормално. Просто се съобразихме със ситуацията и направихме каквото ни беше по силите, за да си свършим работата възможно най-добре. Това, което най-много се промени при нас, е че вече работим с агенция Projector Plus и нещата чисто организационно са много по-различни.

Подочухме, че дори вече работите усилено по трети дългосвирещ албум. Много вълнуващо!
Имаме материал дори за четвърти албум 🙂 Мисля, че с всяка записана песен, ставаме по-добри в правенето на музика и аз лично нямам търпение да чуете какво сме записали за третия албум. Много хора ще останат изненадани 🙂 Успяхме дори да запишем песен, която ще влезе в саундтрака на филм и се получи доста мащабно. Много се надявам, че най-добрите ни песен и албуми още не са се случили и това ме кара да работя все повече върху текстовете и музиката, която пиша. Много ми се иска някой ден да спрат да ме питат какво съм искал да кажа с текстовете си, защото всички вече ще знаят, че съм казал всичко! 

Какво за вас означава да бъдеш свободен? Какво ни спира да летим и ни закотвя?
Свободата е като сапунено балонче 🙂 Ще ти избяга, ако се опитваш да го хванеш. Свободата отвътре е това, което те прави истински свободен: да можеш да даваш без да очакваш нещо и да спреш да искаш още и още. Да знаеш, че единственото нещо, без което наистина не можеш, е следващата глътка въздух. Можеш да научиш човек да рисува, да декламира, да свири и пее, но не можеш да научиш никого да е артист. Единственото нещо, което ни закотвя, сме ние самите и аз вярвам, че всичко, което ни се случва, сами го привличаме с мислите и думите си. 

Слушала съм ви неведнъж на живо и музиката ви определено има много по-различна енергия от сцената. Кое е любимото ви парче за изпълнение на живо?
Мисля, че песента „По един или друг начин“ от първия ни албум е най-харесваната ни песен и всеки път хората е пеят с нас и понякога става много вълшебно 🙂 Личният ми фаворит е песента „Не и този път“ от втория ни албум, но е сравнително нова и още не сме я разбрали що за песен е. Цялата енергия, която имаме на сцената, я получаваме от хората срещу нас и е голям кеф да свириш пред хора, които знаят за какво са дошли, знаят всяка дума от текста и не се притесняват да го покажат. Казват, че българите сме много прост народ, но мисля, че ние обръщаме повече внимание на простаците и пропускаме да видим, че има добри и мислещи хора около нас. Пожелавам на всички да се научат да намират нещата, хората и местата, които ги правят щастливи и свободни. Тогава всичко ще си дойде по местата …

Снимки: Виктория Вучева 

Чуй музиката и ни последвай в социалните мрежи
Мобилно приложение

Stage Map | BG е резултат от двугодишния проект за широкообхватно картографиране на музикалния сектор в страната, който БМА стартира през 2020 г. като част от своите секторни инициативи. Целта на проекта е да подобри информационното осигуряване и да подпомогне разработването на ефективни културни политики и финансиращи механизми.

Приложението е отворено за всички сценични пространства в България, като предлага лесен и бърз достъп до обширен масив от данни. Това дава възможност на артистите – изпълнители да планират своите дейности без да губят време в допълнителни проучвания, което прави процеса по-ефективен и лесен.

Вярваме, че този продукт ще бъде от голяма полза не само за музикалния сектор, но и за всички останали сценични изкуства, като ще спомогне за по-лесното им интегриране и развитието им в културната сцена на България.

 

Прочети още
"