За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Зорница Иларионова: полет в музиката с цигулка и финес

Младата цигуларка Зорница Иларионова е само на 28, но отдавна достойно представя страната ни на световните музикални сцени. На 14 издава първия си албум с творби от Моцарт и Сарасате, а наскоро излезе и вторият с романтичното залгавие „Полет чрез музиката“. Лауреат е на международни конкурси в Полша, Турция, Гърция, Германия, Великобритания, Австрия, Япония и САЩ. Тя е желан солист както на камерните и симфонични оркестри в цялата страна, така и на камерни и симфонични оркестри в Анкара, Измир, Анталия и Адана в Турция. Красива, отговорна, отзивчива, амбициозна и много дисциплинирана – каква още е Зорница Иларионова в живота и на сцената ще разберем от елегантното й гостуване във “Виж музиката” тази седмица …  

Кой и кога събуди в теб любовта към класическата музика?
Започнах да свиря на цигулка на 4-5-годишна възраст в класа по цигулка на моята майка Благородна Танева. По това време все още живеехме в Плевен, където е започнал и нейният път като цигулков педагог. Спомням си, че вкъщи винаги се свиреше на цигулка, тя непрекъснато работеше с нейни ученици, подготвяше ги за различни международни конкурси. Много ми хареса как звучи цигулката, колко е красива и много силно пожелах да мога и аз да свиря толкова хубаво като учениците на майка ми. Така започна моето обучение. Като нейна ученичка.

Кои са преподавателите, които са оставили най-ярка следа в творческия ти път?
Като възпитаник на НМУ “Любомир Пипков” и след това като студентка съм имала възможност да срещам изключителни музиканти, много големи творци и личности и силно вярвам, че всеки един от тях е оставил нещо много значимо и ценно от себе си. Нещо, което в дадени моменти е било от съществено значение за това да имам успех и да се развивам в правилната посока. Благодаря на всички тях! Педагогът, обаче, представлява и нещо друго, нещо много по-постоянно и трайно. Двигателят, за да се осъществи едно развитие по най-оптималния начин. В един момент от живота ти педагогът става за теб и майка, и баща, и учител едновременно. Човекът на първа линия, който съумява да бъде едновременно и психолог, и педагог, но и твой приятел! Имала съм изключителен шанс в това отношение и несъмнено мога да определя двама души, които са оставили много ярка следа: това са майка ми Благородна Танева и проф. Захар Брон!  

Разкажи ни за годините при него, как те промениха, какво изградиха у теб?
Имах невероятния шанс през 2012 да попадна в класа на знаменития цигулков педагог проф. Захар Брон в Escuela Superior de Musica Reina Sofia в Мадрид, където останах да уча 4 години. Беше моя голяма мечта от дете. Бях гледала много филми за него и неговите ученици. Следях участията им в престижни международни конкурси. Един ден споделих на майка ми, че моето голямо желание е да продължа развитието си като ученичка на проф. Брон. Тя, разбира се, подкрепи моето решение, но с известна предпазливост в първия момент, тъй като знаеше колко е трудно да се попадне в класа на такова голямо име. Бях абсолютно решена да воювам за тази възможност. Знаех колко е необходимо преминаването през една такава солидна школа и присъствието в обкръжение на най-талантливи и осъществени цигулари. В тези години в Мадрид свирех между 8 и 10 часа на ден, трудът беше къртовски, водехме спартански живот, но тогава дори най-тежките изпитания изглеждаха вдъхновяващи. 

Инструментът на всеки прочут изпълнител обикновено има своята уникална история. Така ли е и с твоята цигулка?
Цигулката, на която свиря в момента, има много интересна история. Беше ми предоставена преди по-малко от година от лютиер в Швейцария. Този инструмент е на немски майстор, казва се Курт Юнг. По молба на големия диригент Херберт фон Караян Юнг изработва четири инструмента за струнен квартет към Берлинска филхармония, които да звучат добре заедно. Цигулката, на която свиря в момента, е била притежание на първия цигулар от квартета. Изработена е по модел на “Кройцер” Страдивариус. 

Артист – изпълнители трупат творчески опит в майсторски класове и фестивали, конкурси и музикални проекти. Коя е най-специалната награда за теб досега, най-силно желана и постигната с най-много усилия?
Ценя всичките си награди, всички те в даден момент са били много желани, много мечтани, работила съм много, за да ги спечеля. Научила съм се да приемам и победите, и загубите като естествена част от развитието ми. От своя опит бих могла да кажа, че когато побеждаваш моментът е много вълнуващ, много красив. Това показва, че си успял да се пребориш с много фактори, че си издържал първо подготовката, която винаги е много тежка и изисква проява на силна воля, след това си издържал на напрежението, което е неминуемо по време на едно състезание, и не на последно място е мигът – да успееш да го използваш въпреки себе си, въпреки това, което усещаш, да съумееш да покажеш таланта си в най-максимална степен. Тогава се чувстваш щастлив, удовлетворен, буквално летиш … Истината, обаче, е че много често най-ценните уроци идват при теб чрез загубите. Могат да бъдат изключителен трамплин, зависи как се гледа на тях. Тези моменти ти показват какво още не ти е достигнало, върху какво трябва да се концентрираш, какво си пропуснал да направиш, къде точно грешиш. Подобни ситуации могат да бъдат много ценен пътеводител към истински големия успех, стига човек да съумява и тогава да проявява характер и да не губи вярата си! 

Вече водиш и свои майсторски класове във Виена, Гранада и Сингапур – какво държиш да предадеш на учениците си?
Изключително вдъхновяващи за мен са срещите с най-младите цигулари. От свиренето им извира особена енергия, те са много непринудени и искрени, все още необременени. Случва се с часове да разговаряме на най-различни теми. Днес децата са много будни, много живи. Имат много информация и винаги има какво да научиш от тях. Това, което се опитвам и много силно бих искала да им оставя като съвет, е никога да не се отказват независимо колко трудна и далечна им изглежда една мечта. Никога да не губят вярата, че са достойни за нея. Когато са положили много труд и останат истински в това, което правят, публиката винаги ще ги обича!

Наскоро получи два приза в класацията “Музикант на годината” 2019 на БНР – за “Ансамбъл на годината” в дует с пианистката Мартина Табакова и наградата “Активна творческа дейност”…
За мен е голяма чест да бъда носител на двата приза от “Музикант на годината” 2019. Щастлива съм и изключително силно благодаря на всички, които гласуваха, които повярваха в нас и направиха този успех възможен! Тези награди винаги ще останат много ценни за мен, по-различни от всички останали именно, защото ги присъжда публиката! Поздравявам победителите в останалите категории и от сърце им желая много нови успехи! 

Отскоро е факт вторият ти самостоятелен албум. Разкажи ни повече за него – от заглавието до издаването му …
Реализацията на компактдиска “Полет чрез музиката” отне повече от година. Благодарна съм на всички, които работиха усилено, с огромно желание и професионализъм! Записите бяха осъществени в партньорство с прекрасните пианисти Мария-Елена Средева и Любен Илиев, а тонрежисьор беше Павел Стефанов. Произведенията, които са включени в този диск, са много разнообразни. Има произведения от К. Сен-Санс, Ернест Шосон, Н. Паганини, П. Ил. Чайковски, Антонин Дворжак, Йоханес Брамс, П. Владигеров.  Именно затова избрахме това заглавие: защото музиката сама по себе си е полет, в който граници не съществуват.

По повод Празника на Плевен (15 май) обеща да свириш в родния си град след няколко месеца. Кога ще се случи това и какъв репертоар си избрала?
Винаги е особено емоционално и вълнуващо, когато се връщам да свиря пред плевенската публика, там, откъдето съм тръгнала като дете. Един от последните ми концерти преди обявяването на пандемията беше с Плевенска филхармония, свирихме концерта на Сибелиус. Следващият съвместен концерт е планиран за откриването на новият сезон на Филхармонията през септември, когато с прекрасните музиканти Царина Маринкова (пиано) и Атанас Кръстев (виолончело) ще изсвирим Тройния концерт на Лудвиг ван Бетовен. Всички ние вече очакваме с нетърпение този концерт!

Какво ще се случи с теб в най-близко бъдеще?
Радвам се, че обстановката в страната започна да става малко по-стабилна и вече получих покани за няколко концерта, които ще се проведат на открито през следващите месеци. На 4 юли за първи път ще участвам в камерен концерт с виолончелиста Атанас Кръстев на фестивала “Дни на музиката в Балабановата къща” в Пловдив, на 10-ти и 11-ти юли пък ще бъда солист в два концерта на Държавна опера Пловдив под диригентството на Диан Чобанов, а през септември ще свиря на международния фестивал “Аполония” в Созопол. Надявам се с тези концерти да донесем радост и нови позитивни мигове на нашата любима публика!

Фотограф: Надя Андреева 

Проект “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg