Има нещо тайнствено и завладяващо в хармонията от човешки гласове, събрани, за да сътворят изящно и прецизно музикално изживяване за своята публика. Професионално. Перфектно. Запомнящо се. Вокалните групи, които имат смелостта и умеят да пеят само a cappella, са безкрайно малко. А красотата, която създават, безкрайно много. Точно този тип смели музиканти са гостите ни тази седмица: SPECTRUM. От създаването си през 2012 те набират скорост с участия в престижни музикални събития и сбъдват една по една своите мечти: например, да открият концерта на легендите Manhattan Transfer в София през ноември 2018 и да бъдат високо оценени от американската група. Вокалните им умения се ценят високо и от композитори и артист – изпълнители като Теодосий Спасов, Орлин Павлов, Александър Бръзицов, Любомир Денев, Васил Петров, Антони Дончев, ФСБ и колаборации с Биг бенда и Симфоничния оркестър на БНР.
Кои сте вие, SPECTRUM?
Косьо: Тук сме аз, Янко, който е и основател на групата. Нямаме си Наско в момента при нас, след това са Веси и Боряна. Това сме от 3 години може би. Какво да кажа. Наслаждаваме се на музиката, която правим, и на това да сме заедно и да я създаваме заедно.
С какво сте по-различни от останалите формации у нас?
Косьо: Може би с това, че все си забравяме инструментите и се налага да пеем a cappella. 🙂
Защо a cappella?
Косьо: Като че ли надделя тази любов към акапелната музика. Това е много специфично направление в музикалния свят. Вокални групи, които всичко правят с гласовете си. Всички функции, които са на различните инструменти, се поемат от гласовете в групата.
При вас как са разпределени?
Косьо: Аз – Константин Бейков – съм бас. Янко Янков е баритон. Наско Кулински – тенор, Весела Морова – алт и Боряна Йорданова – сопран.
Как се събрахте?
Янко: Събрахме се като експеримент. Мъжки квартет. Понеже сме не само колеги, но и приятели. Участвали сме в различни формации. Първоначално просто за джемове. Дори още на първата среща се оказа, че можем доста бързо да правим четиригласна хармония на популярни поп парчета. Около половин година след това поканихме и дамите.
Боряна: Бързо са разбрали, че не могат без женско начало в групата.
Какво внесоха те в групата? Как ви обогатиха?
Боряна: Надяваме се да внасяме цвят и да допринасяме с нашата женска гледна точка за изкуството.
В какви стилове творите?
Весела: В годините променяхме стила си. Започнахме с по-класическа ориентация, като джаз и етно. В момента имаме няколко направления. Едното е етно джаз, а другото е джаз тип „Manhattan Transfer“. В момента правим много авторска музика в един – как да го наречем най-точно? – интелигентен поп стил.
Каква беше идеята на основателя на групата първоначално? Как си представяхте да изглежда всичко това?
Янко: Не подходихме профилирано към конкретен стил. Ние сме възпитаници на Музикалната академия, където влиянието е по-скоро класическо. Като цяло спиричуъл, госпъл, етно. Постепенно нашият профил изкристализира, разбрахме, че ще бъде поп, етно и джаз. Дамите освен, че внесоха колорит, повлияха и на изпълненията ни. Ако ние пишем аранжиментите, те изиграват голяма роля от гледна точка на интерпретацията. Говоря за момента, в който след като си научим нотите, трябва да решим как ще представим въпросната музика на сцена.
Все по-модернo ли е да се пее a cappella в популярните жанрове в световен мащаб?
Весела: В България все още се налага да обясняваме какво означава всъщност акапелна група. В Щатите и Западна Европа тези традиции в поп и джаз музиката са от десетилетия. Има изключително много акапелни групи. Надявам се да не прозвучи нескромно, но ние сме носителите в момента на тази “акапелна ракета” у нас.
Смятате ли, че имате място за развитие у нас? Чисто музикално. Има ли кой да ви оцени?
Весела: Зависи с какъв репертоар излизаш на сцената. Чужденците се впечатляват най-много от нашите обработки на фолклор. Тук хората страшно се забавляват с версиите на Manhattan Transfer и госпъл песни. Според мен е ниша, която тепърва ще бъде запълвана.
Значи все пак публиката е запозната.
Весела: Всичко става познато на публиката, когато го представиш по такъв начин, че да ги завладееш.
Боряна: Тъй като за широката публика не сме много познати, ние сме нещо различно и интересно. Забелязвам една такава детска радост от това, че виждат пет души, които боравят само с гласовете си. Успяваме да ги заинтригуваме точно с това, че има нещо по-непознато и екзотично. Дори и неща, които са по-претенциозни. Аранжиментите са по-тежки. Хармонията е джазова. Ритмите са по-разчупени. Неравноделни и се сменят непрекъснато. Виждам, че това не им пречи. Слушателите ни наистина отварят съзнанието си за нещо ново.
Споменахте авторска музика. Кога да я очакваме?
Косьо: Много се надяваме, че октомври месец ще можем да поканим аудиторията на промо на нашия първи албум, който ще бъде предимно авторски. Причината да работим толкова време по него – повече от година може би – е, че, първо, материалът трябва да се напише и аранжира. Да се научи съответно. Записите също отнемат време. Когато се борави само с гласове, има някои тънкости при самото записване. Примерно,, записва се отделно само басът. После тези, които са акомпанимент. Отделно солата. След това перкусии и вокали. Също така не можеш да пееш по седем-осем часа. Влизаш в студиото общо взето за три часа и това е.
Сами ли се продуцирате? Има ли хора, които са откликнали на вашата работа и искат да ви помагат безвъзмездно?
Косьо: Сами се продуцираме. Отворени сме, ако някой желае да дойде да ни продуцира. Сами вършим всичко. Тук е мястото да споменем и благодарим на нашата тон режисьорка Данчето, която изключително активно участва в процеса на записите и, разбира се, и на концертите ни.
Приятелството пречи или помага в една група?
Весела: Понякога наистина е нужно да се изтърпим за известен период от време.
Боряна: Балансът е много труден и често едното страда за сметка на другото. Но пък вярваме, че това е пътят, по който може да се задържим. Пет души да работят заедно дълго време си е предизвикателство. Един мой колега се шегуваше, че сме като гаджета без хубавата част.
Косьо: Аз мисля, че по отношение на приятелството, то е реално това, което ни събра. Освен желанието да пеем. При нас от самото начало приятелството беше водещото. От там нататък, когато нещата стават по-сериозни и по-професионални, приятелството спира да има значение в момента, в който работим.
На живо къде ще можем да ви чуем?
Весела: Това лято се задават няколко концерта из страната: Варна, София, Банско джаз фест, Хасково джаз фест. Можете да следите информацията на официалната ни страница във фейсбук, както и в Календара музикални събития на Българска музикална асоциация.
Снимки: Niki Litov-Photography
Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”