За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Парапланер: музика, комари и парченца шоколад

Днес излитаме в орбита със скоростта на пчела и упоритостта на комар. Който е слушал песните на днешните ни гости, знае за какво говорим. Парапланер внасят свежа нотка на съвременната сцена и не се страхуват да говорят, да погледнат под друг ъгъл и да пеят и творят за нещата от живота и живота на нещата. 

Моля да се представите! Кажете ни факт за всяка от вас, който малцина знаят?
Мариета: Здравейте, аз съм Мариета. Свиря на пиано от 4-годишна и си падам по всякакви клавиши. Малко хора знаят, че обичам да пиша историйки за деца.
Алекс: Аз съм Александрина. Пея и свиря на бас китара. Малко хора знаят за мен, че не обичам ябълки. 

Кои са членовете на вашата група? И всъщност как и кога се намерихте и събрахте?
М: В момента сме трима. Алекс – вокал и бас, аз – клавишни и Даката – барабани. С Алекс ни събра един друг проект, в който бяхме поканени да участваме. Не се познавахме, но много бързо музиката ни сближи и осъзнахме, че имаме много общи музикални предпочитания. Постепенно се появи желанието ни да създаваме авторска музика, решихме да опитаме и да видим какво ще се получи. Появиха се готини идеи, които започнахме да превръщаме в песни, и това ни даде увереност да продължим с още и още, без да следваме правила или да имаме очаквания. Музиката сама ни водеше напред. За мен е голямо удоволствие и радост, че Даката (Деян Драгиев – б.р.) свири с нас. Неговият талант и опит като барабанист ми дава изключително спокойствие и сигурност на сцената, каквото и да се случва. Велико е, че неговата вглъбеност и отдаденост докато свири някак ни омагьосват и самите ние успяваме да дадем максимума от себе си. 

А името? Защо Парапланер?
М: Защото искаме да си летим и да се реем в пространството волни и свободни, като с парапланер. 

Ти ли откри музиката, или по-скоро тя откри теб?
М: Взаимно беше, доколкото имам спомени. Много пъти сме се откривали и преоткривали през годините. Музиката винаги може да те изненада, няма как да достигнеш нивото или момента, в който да си кажеш, че си открил всичко. Това е най-хубавото, музиката се развива и то със скорост, която дори не можем да достигнем.
А: Аз усещам, че определено тя ме е открила и така ме е завладяла, че не мога да се откъсна от нея по никакъв начин. От майка ми знам, че когато са направили първата музикална паралелка в най-близкото училище до вкъщи, учителите са чукали буквално от врата на врата на семейства с бъдещи първокласници, за да съберат клас. Така започна всичко при мен – с пиано. 

Как протича при вас творческият процес? Знаем, че песните ви са вдъхновени от неромантични случки в живота – семейните скандали, несполучливата любов, работохолизма…  Все такива нормалности.
М: И в текстовете, и в музиката ни се опитваме да стоим далеч от клишета. Стараем се да провокираме публиката да разсъждава върху въпроси, настроения и теми, които по-рядко са вдъхновение за музикантите. За нас това не са просто песни, това са послания. Най-щастливи сме, когато усетим, че са ни разбрали.
А: На мен ми е много интересно и когато не са ни разбрали. Неведнъж ми се е случвало да говоря с хора след концерт и те да ми кажат, че някоя конкретна песен ги докосва и я разбират по начин, който въобще не съм вложила в текста. Много често тяхната интерпретация ми харесва дори повече. Така е много по-лично и се опознаваме взаимно. А иначе почти нямам текст за любовта, но знам, че могат да се слушат и с такава нагласа. 

Лесно ли се работи с Гената? Носи се мълва, че е перфекционист в това, което прави – в най-хубавия смисъл на думата. Колко време работихте заедно по общия си албум “Орбита”?
М: Албумът с Гена се появи на един дъх, за шест месеца бяхме записали всички песни. Получи се интересна и доста различна колаборация. 

Какво предизвика у вас нуждата да посветите песен на комарите?
А: Това, че те ужасно ме харесват, а чувствата не са взаимни. Тази песен, както можете да предположите, се роди за отрицателно време и на шега в една безсънна нощ под акомпанимента на няколко комара в стаята ми. По-късно споделих с другите от бандата, а те казаха, че е смешно и трябва да бъде песен. След това още от първото изсвирване на лайв разбрахме, по реакциите на хората, че ще бъде важна част в програмата ни за промяна на настроението и енергиите. Винаги, когато нещо не върви, просто решаваме да изсвирим “Комари” и всичко си идва на мястото. 

Как бихте начертали личната си формула за щастие? Какво съдържа тя?
М: Много е простичка. Радвам се на това, което имам. Тук и сега. Винаги работи. Иначе около нас е пълно с дребни нещица, които могат да ни накарат да се чувстваме добре. Просто човек трябва да си намери неговите.
А: Както каза Мариета, има безкрайно много хубави неща около нас – и малки, и големи, които могат да ни правят щастливи, стига да имаме очи да ги видим. Така формулата може да съдържа различни компоненти всеки ден. 

И в този ред на мисли, ако можете да създадете мерителна величина за нещо, за какво би била тя? Аз съм си мислила, че понякога имаме нужда от такава за щастие, за ум и тъпота, за разбито сърце…
М: Математиката и изчисленията не са ми сила. Ако зависеше от мен, вероятно всичко на света щеше да се изчислява по алтернативен начин, примерно в парченца шоколад. Днес, например, съм щастлива като за цял шоколад с лешници. Може би съм и малко тъжна: като за три парченца черен шоколад.
А: На мен мерителна единица за доброта и лошотия биха ми били полезни, въпреки че нещата се усещат и приблизително, така или иначе. 

Фотографи: Мария Петрова Mamuri photography, Борислав Жуйков 

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg