За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

От магията на горите на Карелия до загадките на българския фолклор: необикновената история на Емми Куямпаа

Тя има излъчване, напомнящо за северното лятно слънце с полъха на хладен вятър над поля, пълни с цветя, и за красотата на горите на Карелия, в които все още се крие магия. Емми Куянппаа е певица, свири на прекрасния финландски народен инструмент кантеле и пише музика, в която елегантно се преплитат фолклорните традиции на финландските земи и древните неравноделни ритми на България. Заедно с Емми откриваме как музиката умее да съчетае в неповторими звукови образи три от най-интересните и своеобразни културни традиции в Европа: угро-финската, карелската и българската. Пътуване, изпълнено с емоции, изящни мелодични линии и Мистерията на българските гласове. На финландски. И на български …

Карелските гори и днес нашепват древни легенди. Те са част от Европа, която пази своето очарование отвъд времето и границите, начертани от ръцете човешки. Разкажи ни за Карелия като вдъхновение, за Карелия през твоите очи, Емми.
Моята баба Майя, която си отиде преди 4 години на 90-годишна възраст, беше родом от Южна Карелия, от градчето Луумеки. През 40-те се премества в Киурувеси – малко градче в централната финландска област Саво – и се омъжва за  моя дядо. Но запазва своя карелски диалект и фолклорни традиции. Живеехме в съседство с баба и аз прекарвах много време с нея. Тя ми предаде не само традициите на Карелия, но и своя любопитен, дружелюбен и отворен към живота, природата и хората мироглед. Тя ме научи на всички имена на цветя и дървета. Последната песен от албума ми “Nani” “Valkean yön joiku” е посветена на нея. Баба почина през май, когато всичко цъфтеше …
“Белите кленови дървета и брезите плачеха в нощта, в която тя умря.
Като птица тя летеше над бялата цъфтяща гора.
И свещената офика, и птиците над цъфналите череши я пазеха по пътя й.” 

А как музиката се появи в твоя живот?
По линия на дядо ми. Той свиреше на акордеон и мандолина. И винаги казваше, че “музиката е в кръвта ни”. Неговите предци са били свещеници още през 18 век. В Киурувеси имаше много силна традиция да се свири на кантеле. Моето първо желание беше да свиря на пиано, но родителите ми нямаха възможност да ме изпратят в музикално училище. Но аз имах толкова силно желание, такава жажда да свиря. А всички групи за кантеле бяха пълни с деца! Накрая започнах да свиря в група, която беше в началното училище в града след учебните часове. Напредвах много бързо в свиренето на кантеле. Пеехме много финландски народни песни, съчинявахме и пеехме и свои. По това време преподавателят по кантеле Анна – Лиза Тенунен беше наш ръководител. Участвахме в конкурси и печелехме всичките! След началното училище се прехвърлих в средното музикално училище в Куопио, а след това – в колежа в Йоенсуу, Северна Карелия. Продължих образованието си в Академия “Сибелиус” със специалност музикология. Когато започнах следването си в Хелзинки, дядо и баба ми изпратиха пощенска картичка, на която бяха написали колко се гордеят, че продължавам музикалната традиция на семейството им. Още пазя тази картичка. И съм първата във фамилията ни, която има професионално музикално образование …  

От нежния звук на кантеле до специфичните вокали в българския фолклор – от единия до другия край на Европа почти по диагонал. Как се случи това?
Да, наистина голямо музикално пътуване. Кантеле е народен струнен инструмент, подобен на цитрата, на който се свири от хиляди години в Прибалтика, Финландия, Западна Русия и угро-финските региони. Звукът на кантеле е чувствителен и много изразителен. Старите музиканти в Карелия са свирели на кантеле при шамански ритуали, за да изразят чрез звука му силата на Природата. В Западна Финландия кантеле се е ползвало повече в танцовата музика. Самата аз започнах да свиря на кантеле, когато бях на 6. Първо на кантеле с 5 струни, но много бързо започнах да свиря на 10-струнни и 34-струнни инструменти. Репертоарът ми включваше както финландски народни песни, така и композиции в този стил. Започнах да преподавам кантеле, когато бях на 16 и оттогава до днес продължавам да преподавам без прекъсване. В момента съм в Музикалния институт Käpylä към Академия “Сибелиус”. Преподавам кантеле и фолклорно пеене. В началото на следването си през 2007 направих няколко кантеле соло проекта с турне в Германия. И разбрах, че соловата кариера не е за мен. Бях прекалено самотна, когато пътувах с влак из Германия, носейки тежките си инструменти.  

А фолклорното пеене е част от мен като музикант също откакто бях на 6. Пеехме и свирехме народни песни по време на уроците по кантеле. Пеех и в няколко хора в родния ми град. Но започнах да пея и солово едва в Академия “Сибелиус” по времето, когато започнах да пиша първите си хорови песни с подкрепата на преподавателите ми Анна – Кайша Лиедес, Ритва Еерола и учителят ми по композиция Тимо Алакотила. Така завърших Академията с две специалности: кантеле и народно пеене. А през 2007 се озовах в АМТИИ Пловдив за летен семестър по програмата “Еразъм”. През 2010 основах ансамбъла Finno-Balkan Voices заедно с финландски и български състуденти от “Сибелиус” и АМТИИ. Финландците от ансамбъла формираха свой квартет Mamo, a българските певици са ви познати и като Вая квартет. А артистичният “водач” на нашия проект Finno-Balkan Voices беше проф. Дора Христова. С този проект издадохме албум през 2014, който бе добре приет както във Финландия, така и в България. И открих, че да правиш международна музикална кариера и да имаш малко дете е доста голямо предизвикателство 🙂 

Всъщност този албум съвсем не е единственият до “Nani” – първия ти самостоятелен авторски албум, за който ще поговорим след малко. Участваш в цели 20 албума до момента …
Finno-Balkan Voices е първият албум с изцяло мой проект. През 2015 издадох още един – този път с трио Celenka. Изпълняваме карелска и балканска фолклорна музика в танцувален стил. Аз пея и свиря на кантеле, Яркко Ниемеле пее и свири на тромпет, а Ееро Грюндстрьом пее и свири на хармониум. Албумът бе издаден едновременно във Финландия (Kuu Records) и в Германия (Nordic Notes) и получи ласкави отзиви. Celenka означава зеленина на карелски. 

Като гост – музикант съм участвала в много албуми на финландски музиканти в разнообразни стилове: от прогресив рок до балканска музика. Писала съм и съм аранжирала хорова музика, вдъхновена от българската хорова традиция, за датския хор Vokalselskabet Glas и за финландския Slavonic Tractor. Имах късмета да работя в много различни музикални стилове с много талантливи музиканти. 

А музиката за документални филми и модни ревюта? Разкажи ни по нещо и за тези твои приключения …
През 2004 докато следвах в Сибелиус ме поканиха да напиша музиката за документалния сериал на Финландската национална телевизия “Финландия празнува”. Поредицата бе посветена на финландските традиции и празници като Великден, Лятното слънцестоене и Коледа. Дори имах участие като гост в един от епизодите, посветен на Деня на независимостта на Финландия. А за модните ревюта: Marimekko е най-популярният бранд за дрехи във Финландия. През 2008 колекцията им с дизайнер Санна Аннукка беше с фолклорни мотиви. Поканиха ме да създам музикалното пространство, в което да се състои ревюто – с много импровизации на кантеле. А обстановката беше наистина магическа: беше мрачно зимно утро, а от покрива и от стените се спускаха 10-метрови ленти платове. Впечатляващо. 

Другите ми две модни приключения бяха през 2015 и 2016: Monokini 2.0 всъщност е проект, който комбинира мода, фотография и феминизъм със силна кауза. Идеята на Monokini 2.0 е на артистичния дует Tärähtäneet ämmät (Katriina Haikala & Vilma Metteri), а моделите, участващи в шоуто, бяха жени, които са с рак на гърдата. Музиката в шоуто се изпълняваше от инди рок дамата Astrid Swan, а аз направих аранжиментите и изпълних заедно с колегите ми от Мамо квартет хоровите интермедии във фолклорен стил. Шоуто Monokini 2.0 беше едновременно затрогващо и предизвикателно за артистите изживяване. Единият от спектаклите беше в залата на стария плувен басейн на Хелзинки.

Да поговорим за твоята любов към българския фолклор. Кога откри за себе си неговото екстравагантно очарование?
За първи път чух да пее български хор около 2002. Беше просто албум, който заех от библиотеката. Точно се бях преместила в Хелзинки и не познавах много хора. Беше тежък период в живота ми. Албумът беше на трио “Българка” а песента, която ме докосна, беше “Тръгнала е малка мома”. Чух тази песен и се разплаках. Усетих, че тази музика е единствената, която ме успокоява. Разбрах, че исках да знам за какво пеят тези жени. И че искам да се науча да пея като тях. 

Години по-късно, през 2007 точно когато срещнах бъдещия ми съпруг сънувах много ярък сън, че трябва да отида да уча пеене в България. Спомнях си това послание, когато се събудих, и веднага потърсих в Google курсове за фолклорно пеене в България. Така открих Лятната академия на АМТИИ. По това време Академия “Сибелиус” предоставяше възможност на студентите да кандидатстват по програми за покриване на пътни разходи за обучения зад граница. Кандидатствах и спечелих. И така в края на юли 2009 заедно с моя приятел се озовах на двуседмичен курс по фолклорно пеене в Пловдив при Петрана Кучева. Посетихме и дома й в с. Драгиново в Родопите и чух песните на помаците там. А в Пловдив се почувствах толкова у дома, че след Лятната академия реших, че искам да съм там за по-дълго време. Отне ми две години да организирам проект през “Еразъм”, но с подкрепата на преподавателя ми Хейки Лайтинен във Финландия и Елка Недева в АМТИИ това се случи. Животът ми в Пловдив беше чудесен период в живота ми, харесвах средата, харесвах града. Можех да се концентрирам върху обучението си – нещо напълно невъзможно в Хелзинки, където освен че учех, преподавах през цялото време, за да се издържам. В АМТИИ имах наистина много добри преподаватели: Светла Станилова (фолклорно пеене), Зоя Микова (етномузикология), Владимир Владимиров (тамбура), Иван Делирадев (хорово дирижиране), Костадин Бураджиев (хорово пеене) и Дора Христова (фолклорно пеене в камерни формации). Високо ценя всички тях и съм им благодарна за знанията, които споделиха с мен за българската фолклорна музика. 

Много пъти съм мислила какво точно ме запленява в българското фолклорно пеене. Мисля, че това е силната връзка между гласа и емоциите. И това, че трябва да пееш, включвайки цялото си тяло, за да получиш фолклорния звук със силен гръден резонанс. Както и орнаментиката, и неравноделните ритми, и ефектите като тресенето (между другото, във фолклора на Карелия има подобен ефект). Всичко те дават много възможности за експресия. И ни напомнят, че фолклорното пеене има тясна връзка както с природата, така и с древната история и традиция на човечеството. Във Финландия културата на фолклорното пеене постепенно изчезва от селата след Втората световна война. Българското фолклорно пеене ми дава средство да разбера по-добре своите финландски и карелски корени. 

В Пловдив учих и български език с Русанка Филипова. Българският е език, на който пея. Написах и някои от песните в авторския ми албум “Нани” на български. И това е естествено. Мелодиите и чувствата ми създаваха текста. А когато преподавам българско фолклорно пеене във Финландия винаги казвам на студентите си нещо, която правя самата аз: винаги записвам от кого и кога съм научила дадена песен. Това е израз на уважение към традициите, към преподавателите, които имах, и към старите фолклорни певци, които са съхранили тези вокални традиции през вековете. Затова изисквам от студентите ми да правят същото, когато учат народни песни (независимо от коя музикална традиция), за да могат да предадат това познание на техните студенти … 

“Nani” е първият ти авторски албум. Какво би искала непременно да узнаем за него?
Започнах да подготвям този албум преди 4-5 години. Бях преподавател вече 20 години, станах майка и започнах да усещам, че само давам и давам на другите. Осъзнах, че не искам да се превърна в кисела жена на средна възраст, че трябва да поема отговорност и да направя нещо аз самата. За себе си. През юни 2017 по повод 100-годишнината от независимостта на Финландия във Военния клуб в София се състоя празничен концерт. Изпълних различни финландски народни песни, а заедно с Вокална академия “Мистерията на българските гласове” изпълнихме и няколко мои хорови композиции. 

Година по-късно през юни 2018 със съдействието на финландския Съвет по изкуствата записахме 5 песни в БНТ с Дора Христова като диригент и част от хора Мистерията на българските гласове. Записите бяха дело на Делян Иванов и Микаел Хакарайнен, с когото във Финландия записахме още 5 песни с финландски музиканти: колегите от трио Celenka и Саули Хейкилe (туванско гърлено пеене и морин хуур). Албумът Nani се издава от немския лейбъл Nordic Notes и е част от проектите на катедрата за фолклорна музика в Академия “Сибелиус”. Появи се на бял свят през януари 2020, но още през декември 2019 го представихме и в София в програмата на събитията в чест на финландското председателство на Европейския съюз, организирани от Посолството на Финландия в България. В началото на февруари 2020 представих самостоятелно албума в Берлин, а на 13 март имахме онлайн премиера в Хелзинки с всички музиканти – това беше точно преди COVID 19 да преобърне живота ни. Не бяхме планирали премиерата ни да е стрийминг, но съм благодарна, че я направихме, вместо да отложим целия концерт. 

Албумът “Nani” се радваше на голямо внимание тази пролет. Имаше много добри отзиви, както и цели 3 месеца участие в World Music Charts Europe. През април беше номиниран за German Record Critics’ Award в категория Folk and Singer/ Songwriter. Дълбоко благодарна съм за тези добри отзиви. Историите в “Nani” най-вече са за житейския опит на жената и за древните богини. Почти всички композиции в албума са мои, написах и по-голямата част от текстовете, аз съм и продуцентът. Две от песните са по традиционни мелодии или текст. Работата отне почти 3 години.  

Първата песен от албума “Огреяло слънце – Vuota vuota” е на български и на карелски. Написах я за хор малко след като бях родила дъщеря ми. Посланието на песента е “Не се оплаквайте, ако вече имате всичко добро около себе си”. Видеото заснехме през август 2019 в Хелзинки под режисурата на Вилма Меттели, с която написахме сценария, и Анти Куянпаа – моят зет. В клипа искахме да комбинираме глас, природа и жени на различна възраст. Хорът е от Вокална академия “Мистерията на българските гласове”. Всъщност исках да заснемем това видео в България, но не намерихме финансиране. Песента “Nani”, чието име носи и албумът, е посветена на Богинята – майка, а песента “Kuutar” –  на богинята на Луната във финландската митология.  

И в края на това дълго пътуване из Карелия и мистериите на българския фолклор, разкажи ни накратко за хора, чийто диригент си, Емми, хор с необикновеното за Финландия българско име “Кукувица” (Kukuvitsa) …
О, да, започнах да преподавам на този хор в Хелзинки през 2010. “Кукувица” изпълняват народни песни от България и от угро-финския регион. В момента в хора има 10 финландски певици и една българска, а следващата есен ще отпразнуваме нашия 10-годишен юбилей. Всъщност трябваше да е тази година, но поради кризата отложихме празненството за догодина. Хорът “Кукувица” бе създаден в Копривщица през 2010 – съвсем случайно аз срещнах тези финландки точно там. И е напълно нормално да отбележим нашия юбилей отново в Копривщица. Ще го направим догодина, тъй като Съборът на българското народно творчество, в който участваме, бе отложен за 2021. Затова ще направим концерт по този повод първо в Хелзинки през зимата. Надяваме се, че той ще бъде с публика на живо. И от все сърце се надявам, че догодина ситуацията в света ще се нормализира и ще можем да дойдем в България.  А през есента планирам да пиша нова хорова музика и да започна проучване за моята докторантура в Университета в Турку. Темата ще бъде “Транснационално българско пеене”. Надявам се догодина да мога да направя турне из Европа с финландските и българските музиканти, които участват в “Нани”, за да го представим на максимално широка аудитория. А кои от всички тези планове ще се осъществят … Времето ще покаже! 

Nani Promo Photos: Venla Helenius

Проект “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg