За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Dorothy Takev: От градско момиче до инди соул принцеса в анимирана вселена

Тази седмица в музикалните пространства на “Виж музиката” навлиза една певица, чийто музикален път с лекота отнася слушателя в други измерения, където светът е много по-контрастен, наситен на чувства и усещания, много по-дълбок. Тя смесва музикални стилове и субкултурни нюанси, повлияни от урбанизирания съвременен начин на живот. Докато навлизах плавно в персонализираната й анимирана вселена ми хрумна, че ако има Алиса в Страната на чудесата на българската музикална сцена сега, то това е тя. И затова учудването ми не беше толкова голяма, когато тя ми разкри една от своите мечти: да стане анимационна принцеса. Да, има такава дама в родната ни музика. Представяме ви чудния музикален свят на Dorothy Takev…

Кое е момичето зад сценичния образ Dorothy Takev?
Цял живот се опитвам да разбера коя е Dorothy Takev, така че да съм автентична и вярна на себе си, да не се влияя от теченията на момента и от неща, които не са ми присъщи и мисля, че това ме е накарало да обединя Dorothy Takev и Дороти Такева. Докато съм на сцената просто съм в най-чист образ, защото пея. Това изразно средство е от изключителна важност за мен и възможността да го практикувам ме освобождава от всичко негативно, от всички излишни мисли и ме кара да живея в момента. В рамките на 3 минути (една песен) мога тотално да изляза от мислите, така и да бъда хипер фокусирана и наясно със ситуацията – като във филм, в който сетивата на героя се обострят. Разбира се, че в ежедневието понякога много ми се иска да имам всичката тази концентрация и сила, която генерирам, докато пея пред хора, но най-важното е да следвам пътя си, пък всички пречки по пътя ще намерят своите решения.

Откъде започна музикалният ти път? Разкажи ни малко повече за първите ти срещи с музиката и сцената.
Като типична българска черта, пътят ми започна с отричане на новото. Нашите искаха да ме заведат на кастинг в детска вокално театрална група „Врабчета“, а аз сигурно съм си представяла, че няма да имам достатъчно време да си играя с децата пред блока, ако отида. Измамиха ме, че отиваме в парка, и това е най-ценният урок за това, че понякога животът те вика, а ти не искаш и да чуеш. Отклонихме се от пътя за парка и така ме взеха в групата, където бях солист от 6 годишна до около 20. Там се сдобих с целия сценичен опит НА СВЕТА! Освен като солист съм имала възможността да бъда част от триглава ламя, да бъда арабска принцеса и какво ли още не. Открих, че освен да пея актьорската игра и танците също много ме привличат! Имали сме стотици спектакли, концерти, участия и турнета, които са ми дали възможност да се сдобия с много сестри, братя, майки и бащи освен моите собствени, от които съм научила голяма част от нещата, които знам и използвам и досега. Обикнах сцената и групата разви интересът ми към всичко, свързано със създаването и изграждането на едно шоу.

Как би определила самата ти стила Dorothy Takev?
Инди соул.

Какви са посланията, които отправяш към хората, които те слушат?
Преди всичко реалистични… или може би това е само в моята глава. Реалистични, но от онези, за които не си говорим често, онези, за които хората биха те гледали странно ако кажеш повече красиви думи за нещо съвсем обикновено. Посланията ми са за вярата в по-доброто, за любовта, като по никакъв начин не спестявам и всичките й негативни черти. Пея за това, което ми се случва, и за периода, в който се намирам на момента. Само така мога да остана максимално вярна на себе си и, честно казано, чак като чуя дадената песен в готов вид разбирам как се чувствам. Човешките отношения са толкова сложни, че никога няма да ми омръзне да “дълбая” и винаги ще излиза нова гледна точка, така че не се притеснявам от изчерпване. Винаги ще се старая музиката ми да бъде огледало на света и на чувствата ми. Мисля, че само така би имала стойност за мен и за другите хора и, надявам се, този, който има нужда от нещата, които казвам – да слуша.

Имаш вече издадени два самостоятелни албума, както и съвместен албум с KAY BE. Силно начало на музикалната ти кариера. Как изглежда през твоите очи постигнатото до момента?
Благодаря ти! Понякога се чувствам като ветеран, имайки предвид, че доста артисти имат сходен на моя брой издадени проекти за цял живот. Слушам всичко неиздадено и всичко, над което работя в момента, и ми се иска да направя еквивалент на рубриката на Vogue “My life in looks” (Животът ми в тоалети), но бих я кръстила „Животът ми в музика“. Би било релевантно и спрямо издадената ми музика, тъй като и тя самата е доста разнообразна. Показва различните периоди в живота ми… но само ако знаете какви неща имам в архива!

Едновременно с това постоянно се преоткривам и искам да правя повече, да давам повече и да постигам нови цели, което по някакъв начин те връща от начало. „Siren” (дебютният ми самостоятелен албум) беше същинско приключение и нещо, което никога не съм си помисляла, че ще направя. Смесването на етно и фолклорни елементи с ар енд би и нещата, които си правя, дори визуално и концептуално, беше нещо свръх амбициозно. Исках да съм Дисни принцеса и все още очаквам това обаждане. Бих им позволила да направят филм за моята героиня. 🙂 За читателите, които не са запознати: „Siren” е музикална приказка – книжка в 60 страници, раздвижена илюстрация на всяка песен и какво ли още не. Трябваше да забравя всичко, което знам и с което съм се определяла до момента, за да си позволя да опитам нещо ново. Сега съм готова за следващата глава и много се вълнувам! 

Пишеш музиката и текстовете си сама. Това реални моменти от твоя живот ли са или те докосват и чужди истории?
99% от историите са мои и приемам реализирането им като текстове и като песни за лична психотерапия. Боли ме – слагам го в песен, докато я пиша, процесорът ми смила информацията, възхищавам си се на ум от откровеността, защото само в артистична форма успявам да се освободя и да споделя истината. Само това ми помага да пусна нещата, които не ми служат вече и то когато песента е готова. Така обръщам всичко тежко в нещо хубаво след това. Естествено, има моменти, в които просто не мисля за текста, за стойността му и оставям посланието да е само за забавление и за генериране на готина женска енергия. А понякога просто събития в света и ситуации ме провокират да подхвана дадена тема, но обикновено отново пречупвам всичко през своята призма и го правя лично.

Да поговорим още малко за албума ти “Siren”. Той e освежаващо нестандарен като дизайн – знаем, че музиката и текстовете са изцяло твои и е продуциран от KAY BE. Разкажи ни какво представлява физическият носител и как се зароди тази идея!
Физическият носител е малка книжка с твърди корици и с размерите на стандартна CD кутийка, но с 60 страници. Вътре можете да намерите истинската магия и да станете част от самия процес на създаването, но ще ви издам основните елементи, а останалото можете да видите като си поръчате копие, заявено на лично съобщения в социалните ми мрежи.
След като музиката започна да се оформя и разбрахме какво ще представлява този албум, аз имах амбициозната идея да направя себе си като анимационен герой. Свързах се с невероятната илюстраторка Анна-Мария, с която работихме повече от половин година върху изработването на илюстрациите, тъй като всяка песен има своя илюстрация, с различна концепция. Процесът беше невероятно интересен. Обменяхме визуални идеи и референции, правех си снимки в домашни условия на пози, в които бих искала да бъда илюстрирана, събирах вдъхновения от различни дизайнери и стилисти, създадохме цялостни концепции и обстоятелства за героинята ми, които да кореспондират със съответната песен. Разлиствайки книжката, докато слушаш албума получаваш оптималното цялостно „Siren” преживяване. Разбира се, исках да направя нещо допълнително и за дигиталното пространство, като за него раздвижихме тези илюстрации с помощта на @ivan3de .
Във физическото копие има албумът на CD, разбира се. Можете да видите илюстрациите, скиците, моите скици и снимки от процеса на създаването, както и текстовете на песните, написани ръкописно от мен и специално стилизирани с помощта на Анна-Мария, може даже да оцветите някои илюстрации, тъй като има специално направени за целта варианти на някои илюстрации. Проектът нямаше да има този вид ако не беше подкрепата на Музикаутор и Национален фонд “Култура”, които ми повярваха и го подкрепиха.

Вплиташ в музиката си и български фолклорни мотиви. Как дойдоха идеите за “Бре, Петрунко” и “Снага”?
„Бре Петрунко“ е песен, която съм пяла с „Врабчета“ като много малка. Това е една от любимите ми народни песни. Един ден с KAY BE правихме целодневна сесия за писане на песни – без претенции, без его, без конкретни цели и без нас самите предвид като артисти. Написахме около 10 в този ден и просто докато вървеше един от бийтовете на мен ми зазвуча в главата познатата народна песен и веднага я записахме. Това е и финалния запис, опитах се да я изпея отново в студиото след половин година „като хората“, но нямаше нищо общо със заряда на прясната идея и така демо записът остана финален и за нищо не бих го сменила.

А „Снага“?
Целият албум се върти около мистериите, които на нашите ширини са безбройни. Интересувах се много от баба Ванга, от „жълтата мамуна“ в Царичина и така попаднах и на легендата за потъналата сватба в село Шишенци (Видинско). Твърди се, че все още се чуват гласове като от празнуване на сватба, тъпани и глъч, в която или всички са били убити, или са се изпарили. Тази история е вдъхновението зад текста на „Снага“, който в превод е:
„Мога ли да кажа, ако това,
което виждам е там или не е.
Нещо се случваше,
а сега си отиде обратно у дома.
О, покажи ми още, искам да знам,
истина ли е или измама.“

Имам запис на единият ми дядо – дядо Троян, който много обича да пее, и мисля, че от него съм наследила дълбочината на музиката и гласа. Той изпя „Тънка снага“  и с KAY BE решихме, че ще бъде страхотно начало и край на тази песен, това е и причината заглавието да бъде именно „Снага“.

Има ли, според теб, в музиката граници, които не се прекрачват, или това е необятното пространство, в което граници няма?
Мисля, че всеки вкус има своите граници, но това не означава, че не можем да се разширяваме и да развиваме вкуса си. Аз определено разширих себе си, създавайки “Siren”, тъй като цял живот съм бягала от музиката на български език, защото в тогавашното ми съзнание музиката на български и поп-фолкът като жанр са били почти едно и също нещо. Отне ми доста време да пречупя съзнанието си, за да харесам начина, по който звуча на български език, и да намеря себе си в него. Цял живот съм слушала предимно англоезична музика, тъй като не е имало много алтернативи на стиловете, които харесвам, създадени на български език.
Разширих се и със слушането на различни ориенталски орнаментики, които също се съдържат и в поп-фолка, но само заради този факт съм бягала дълго време от тях, а има невероятна красота и емоционалност в тях. Ако никога не си слушал рок, не означава,че няма така да ти се развият и променят нещата, че да не ти стане любимата музика след 10 години. За мен граници няма, но най-важен е балансът, който е и най-труден за постигане.

В песните ти чуваме текстове както на английски, така и на български. Кой е езикът, по-близък до Dorothy Takev?
Имам чувството, че мога да остана по-мистериозна на английски, но се старая да намирам музикалност и магия и когато пиша на български. В английския двусмислието, което повече подхожда на моята музика, сякаш е по-лесно постижимо, но българският е толкова красив език, че неговата твърдост не трябва да ни плаши, а да се научим да я използваме. При мен една песен идва или на единия, или на другия език, приветствам я и я развивам така, както е дошла.

Тази година ни представи и сингълът „С Теб“, продуциран от SMYAH. Как се появи песента, къде е сниман видеоклипа?
Да! Заснехме видеото на пристанището в Бургас. Бях възхитена от него, за първи път стигнах до там. Някак е успяло цяло пристанище да ми убегне. За всичко си има време, явно това е бил моментът, в който е трябвало да го открия. Със SMYAH създадохме два трака през миналата година. Акордите на „С Теб“ бяха първият ми избор от бийтовете и идеите, които слушахме при първата ни работна среща. След това песента претърпя доста промени и преаранжиране, докато стане точно това, което си представях. Флоуът на текста и мелодията си дойдоха абсолютно натурално, пуснах се по течението и както споменах по-рано, след това, слушайки песента, разбрах как се чувствам. Създадохме и трак за неговия албум – казва се „Free Fall” и съм влюбена до уши в него. Ако сериалите Stranger Things и The O.C. имаха дете-сериал, това би бил саундтрака 😀

Съвсем скоро ще представиш ново видео към „Затвори Очи“. Кога предстои да се случи и какво можем да очакваме този път като визуализация?
Все още нямаме фиксирана дата, но вече работим по пост продукцията. Очаквайте го в средата на юни месец. Това е последният сингъл от „Siren“ и трябва да бъде подобаващ! Имах удоволствието да работя с невероятен екип и по видеото, с който успяхме да реализираме едни на първо четене доста амбициозни идеи. Искам да запазя първото впечатление за зрителите и мога само да кажа, че всички сирени и самодиви няма да останат разочаровани и както винаги ще има доста модни, готини ансамбълчета. Следете каналите ми и ще бъдете в течение относно точната дата.

Разкажи ни повече за клубните участия, в които те подкрепят не само банда инструменталисти, а вече и танцьори. Защо?
Както музиката претърпява промени и е на различни периоди, така е и с представянето й на живо. Имала съм щастието да работя със страхотни музиканти във всякакви различни формати – и с цяла банда, и акустично – само с китарист или пианист. Всяка една форма на представяне на музиката ми вади различни части от мен като артист. Нямам търпение за момента, в който ще имам възможността да обединя всички тези готини хора в един проект! Винаги съм искала да не съм единственият човек на сцената, който танцува. Срещнах три невероятни артиста, с който заедно танцуваме и създадохме страхотна шоу програма, която феновете предстои да видят на няколко доста яки фестивала у нас.

Какво предстои за Dorothy Takev в близко, а защо не и в далечно бъдеще?
Ух! Дороти винаги ще търси себе си и ще любопитства из външния и вътрешния свят, а Dorothy Takev ще приема и поднася информацията систематизирано и смилаемо под артистична форма. От известно време се уча и да продуцирам, така че догодина може би ще съм готова за този ИЗЦЯЛО самостоятелен албум. Много е забавно и нямам търпение!

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg