За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Антон Серкеджиев от Delta Roosters: “Искаме хората да знаят, че сме искрени. Затова пеем на български.”

Отживелица ли е рокендролът? Отминали ли са времената за блусa?  Е, момчетата от Delta Roosters не мислят така. В отдавна очаквания им албум „Блус и ритъм“ блусът e на пиедестал като най-висша музикална форма, изказ на емоции и състояние на личността, гордо заявено чрез песен. Антон Серкеджиев – фронтмен и вокалист на бандата – е наш гост в проекта ни “Виж музиката” само дни след официалната премиера на албума им в столичен клуб.

Как се чувствате след официалното представяне на албума? Спите ли вече по-спокойно?
Да, Определено. Имали сме доста участия през годините. Свирили сме къде ли не. И на големи сцени, и на малки, но фактът, че представяш собственото си творчество, оказва влияние. Беше много вълнуващо и, съответно, имаше напрежение. Дори след концерта трябваше да минат няколко часа докато ми спадне адреналинът. Вече мислим за следващите неща.

Значи да очакваме още и още нови работи от вас?
О, да! Дори днес се събрахме да репетираме едно ново парче. Такова едно веселяшко. С него искаме да участваме в конкурса “Пролет” на БНР, който е съвсем скоро. Ще се понапънем малко. Да видим дали ще успеем да го запишем дотогава. Избрахме между три парчета, които са в различна степен на готовност, но общо взето са почти готови. Песента е на Петър Георгиев Пешето – нашия китарист и е по-суингарско, танцувално, със закачлив текст. Ще видим какво ще излезе на записа.

Да се върнем на вечерта, в която представихте албума. Как усетихте реакцията на публиката?
Първо се изненадах, защото беше наистина пълно. Все пак сряда вечер и т.н. Това, разбира се, ме радва. И ние се постарахме да дадем гласност на самия концерт. Освен това реакцията беше много приятелска. Имаше много приятели сред публиката, с които се познаваме от години. Така че не съм и очаквал друга реакция от тях. Но все пак както казах и преди малко, имаше напрежение. Всички бяхме изключително концентрирани да се представим добре и да си изсвирим нещата както трябва. 

При нас напрежението не се усети. Явно е било само на сцената.
Това е чудесно. Значи сме си свършили общо взето добре работата. Като цяло свикнахме със положителната реакция от страна на публиката, защото повечето песни вече сме ги свирили. Хората някак си ги знаеха. Свикнали са с тях. Освен това знаейки вече някои от песните, чакаха да чуят албума. Радвам се, че нашите приятели, които бяха гост-музиканти, се включиха много добре. С всеки един от тях бяхме правили буквално по една репетиция, колкото всеки да си изсвири по веднъж партията, а джемът, който се случи, беше напълно импровизиран.

Какво си казахте накрая, когато се прибрахте в бекстейджа?
Ами… че мина (смее се Антон). Поздравихме се помежду си, защото в крайна сметка това е стъпка нагоре за нас. Независимо как ще се възприеме този албум в дългосрочен план.

Кога усетихте, че сте готови за албум?
Първоначално нямахме достатъчно материал. В началния вариант на групата нямахме мотивация да правим авторска музика. Ние с Пешето винаги сме имали тази мотивация, но другите някак си не чак толкова. Аз и Пешето правехме песните. Малко се различаваха от стила, в който бяхме започнали. Като, че ли точно това не беше концепцията на групата. Поне аз така го усещах. Никой не е казал, че не му харесва едно или друго. Просто трябваше да се разбере тази група накъде ще върви и по какъв начин. Имахме 4-5 песни, но, в интерес на истината, нямаше яснота как ще се развият и къде ще се запишат. Направихме един опит в студио. Някак нещата не се получиха. Може би и ние бяхме виновни, защото не бяхме изяснили аранжиментите. И така дойде моментът, в който чух запис от студио „Пекарната“ и като чух акустичната китара (понеже свиря основно на такава и се интересувам много) веднага казах на момчетата, че трябва да отидем там да запишем. В България много рядко чувам хубаво записана акустична китара. Говоря специално за акустичните инструменти. Рядко има нещо, което да ме впечатли.

В какъв период от време записахте албума?
Влязохме в студио „Пекарната“ при Ванката през 2016-та като първо записахме две парчета “Само едно” и “Но какво от това”. После записахме “Ритъм” и “Черен път”.  По-активната дейност беше през 2018. Срокове не сме си давали, защото, както знаем, записите са свързани с доста средства. Нямаме продуцент или спонсори. Тоест влизаме, когато можем и си плащаме за това. Всъщност с Пешето кандидатствахме в Културния фонд на „Музикаутор“, който дава средства за създаване на българска музика. Одобриха проекта и ни отпуснаха средства. С тях влязохме в студиото и започнахме да записваме песните една по една вече по-стегнато, защото имахме гръб така да се каже.

В албума ви има много гост-музиканти. Кои са те?
На първо място искам да кажа, че всички те са наши добри приятели. Сами по себе си са много добри музиканти. Христо Намлиев свиреше в Herman’s Wolf Band. Сега се занимава с писане на театрална и кино музика. Изключителен музикант. Получава постоянно аскери и икари. Емо Тасев на барабаните. Страхотен джаз и рок барабанист. Той свири в две песни. Тодор Николаев, който преподава цигулка в Лондон. Поканихме го да свири с нас, защото е човек от нашата кръвна група. Той специално си купи билет от Лондон и дойде на концерта, което беше страхотен жест. Мишо Шишков и Еро Турка, които бяха от началния състав на групата. Те се включиха чудесно, както и Краси Табаков от Подуене блус бенд. Изключителен китарист.

„Блус и ритъм“ е изцяло на български. Повечето съвременни банди у нас сякаш се отказаха да пеят на родния си език. Вие защо не ги последвахте? И въобще правилен ход ли е да се правиш на чужденец?
Няма какво да говорим. Очевидно е, че като пееш на собствения си език можеш да достигнеш до хората в страната, в която живееш. Има спорове трябва ли да се пее на български и доколко е удачно, но човек все пак си поставя някакви цели. Трябва да се реалистични. Нищо не пречи след време да запишем този албум на английски, ако сметнем, че сме направили страхотна музика. Аз лично смятам, че се справям с английския.

Като слушам нови български банди по радиото, които пеят на английски, все едно слушам много добре познати световно известни имена. Сякаш младите не се замислят толкова дълбоко за музиката си. Нямат собствен почерк.
Ние като група искахме да запазим искреността в музикално отношение. Искаме хората да знаят, че сме искрени. Затова пеем на български. Според мен трябва да има хубава българска музика в този стил, който ние свирим, защото блус, поп и рок са измислени на запад. Образците там са убийствени. Аз нямам такова самочувствие, че ние правим някаква невероятна музика, която досега не е правена. Напротив, направена и е то доста добре. Обаче на български не е направена толкова хубаво. Българите заслужават да имат хубави песни.

Говорим си за поколения. Младото поколение може ли да отговори на предизвикателството? Чисто в музикален аспект. Няма вече хубави песни. Дори и в световен мащаб. Не се прави качествена музика в нито един жанр. Всеки ден измират гениални музиканти от онова време, за които граници не съществуваха. Кой ще ги замести?
Разбира, се че могат да отговорят. Когато стават име, Бийтълс са на по двайсет години. Цепелин – също.

Да, но те са от друго поколение.
Ами то тогава е имало други поколения по-големи от тях, когато те са ставали звезди. Тоест, те са били много млади, но достатъчно кадърни. Аз мисля, че тук възрастта няма никакво значение. Възрастта е – както се казва – за житейски опит,  но това е нож с две остриета. Младите хора са по-смели.

Щеше ли да има разлика ако с Delta Roosters издавахте албума преди трийсет години?
При нас нещата са малко обърнати. Ние винаги сме мечтали да имаме такъв албум. И не само ние, разбира се. Нашата психика е малко на млади хора. На години сме на възрастни, но като манталитет определено се доближаваме до по-младите. Малко рискуваме в това отношение. Но това си е нашата мечта. Искаме да го направим независимо какво ще се случи. Така и ще продължим …. 

Снимки: Кирил Милошев, Начо Каменов, личен архив

Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

 

 

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X