Музиката не познава граници. Тя никога не стои кротко между озвучителното тяло и ухото ни. Преодолява физическото пространство и се настанява в съзнанието, създавайки цели нови системи от емоции и преживявания. Излиза на повърхността със способността си да промени начина, по който изразяваме себе си. Затова често си мисля, че хората много приличат на музиката, която слушат. Понякога се случва почти да визуализирам музикалната тема, с която някой се появява в деня ми. Хората като гостът ни тази седмица в проекта “Виж музиката!”, обаче, се появяват с цял саундтрак – непредвидим, но и създаван над 20 години. Той е също толкова своеобразен, колкото и музикалните проекти, в които участва. Умее да подкрепя както звука с бас китарата си, така и музикалната сцена – с активността си. Александър Обретенов.
Разкажи ми за първите си съзнателни музикални спомени …
Плочите на Елвис Пресли, Рики Нелсън и Бийтълс, които баща ми слушаше на един радиошкаф, в който от едната страна беше грамофонът, от другата – радио, с което някак успяваше да улови радио Люксембург, излъчващо свеж рокендрол и джаз.
Как се зароди интереса ти към бас китарата и беше ли тя първата посока в музикалното ти развитие?
Първата ми и засега най-голяма любов е басът, вероятно заради Пол Маккартни. Намирах нещо много притегателно в него, а и по това време всички искаха да са китаристи. Първият ми бас представляваше кухарка (акустична китара) с премахнати от мен 2 струни, а за 16-тия ми рожден ден баща ми ми подари истинска бас китара и усилвател. Останалото е история. Хаха.
Да опитаме да съберем на едно място имената на всички активни музикални проекти, в които участваш!?
D2, Графа live band, Любо Киров, Михаела Филева, Panican Whyasker и още няколко проекта в развитие.
Кои са най-скорошните музикални събития, на които можем да те видим?
Преди седмици с D2 приключихме турнето си в подкрепа на сингъла “Марс”, но постоянно получаваме нови предложения за шоута, така че следете официалната ни фейсбук страница. За другите проекти хвърляйте око на Календара музикални събития на БМА – там има всичко предстоящо.
Няма как да не попитам за D2. Разкажи ни как се пише история в българската музика вече над 20 години.
20 години са наистина много време и за да остане една група жива за такъв период очевидно са нужни много качества и късмет. Ще цитирам клишета, които, обаче, се верни: любов, компромиси, приятелство, постоянство, упоритост и, естествено, нуждата да кажеш нещо на хората. Както и да ти е забавно.
Усещаш ли, че музикалната еволюция в световен мащаб се движи в положителна посока … или очакваше 2019 да звучи различно?
Нещото, което знам, е че музиката непрестанно се променя, което я прави интересна. От една страна, често не ми допада така наречената „масова култура“, но, от друга, през последните години ставаме свидетели на появата на музиканти и артисти, които успяват да изведат изкуството си на нечувано ниво. Намирам за много важно да знам какво се случва с музиката в момента, както и да бъда част от това. Винаги ще има хубава музика.
Не мога да не попитам за технологиите. Бързият достъп до музика, огромното пренасищане и трудно отсяване, фокусирането на музиката на компютърния екран в по-голяма степен, отколкото на сцената … и изобщо все повече диджитал и по-малко аналог оставя ли ти усещането за проблем или обратното?
Може би ми липсва физическия допир до дискове, артуърка на обложките и нещата, които те доближават до цялото послание на артиста, но пък бързината и обема от музика, която ти предлага дигиталната платформа, също не е за подценяване. Последната година за добро или лошо ползвам 100% Spotify. За мен, обаче, най-голямата тръпка е да държа в ръка билет за любима банда.
Момент на сцената, който никога няма да забравиш?
Моментите са наистина много, именно те са основен двигател да продължим напред. Разбира се, спомням си много концерти в по-малки места, където атмосферата е била изключителна, въпреки че публиката не е била многохилядна. Но тук ще цитирам откриващото шоу на D2 за Bon Jovi на стадион „Васил Левски“, концерта на Любо Киров в Зала 1 през 2019 година, както и знаковия за мащабите на България концерт на Графа в „Арена Армеец“ през 2018 година.
Сподели впечатления от развитието на българската сцена. Следиш ли някои от младите банди?
Разбира се, следя и се вълнувам. Младите банди са изключително добри, нахъсани и вдъхновяващи, както и доста продуктивни.
Да поговорим за звук. Има ли нови тенденции в изграждането на бас звук или всичко вече е открито? Какво оборудване предпочиташ за себе си и каква е тайната на това, че се вписваш толкова добре в разнообразния стил на проектите, в които участваш?
Басът като инструмент, както и всичко, свързано със звука му, не спира да се развива и то с плашещи темпове. Усилвателите стават все по-малки и по-мощни, масовите инструменти – по-качествени и евтини (нещо, което преди десет години беше невъзможно). Появяват се и иновативни брандове, които постоянно експериментират, което е добре за всички. Ето това са и част от нещата, които ни карат да работим всеки ден, да търсим – за това ни помагат съвременните технологии. Тайната на това, че се „вписвам“ в съвременната музика е, че харесвам много това, което правя, харесвам музиката на артистите, с които работя. Лесно е.
Музиката дава или взима повече от теб? Имало ли е моменти, в които да си предпочитал да се занимаваш с нещо друго?
Разбира се, че дава, макар, че е труд, който води до много физически травми. Басистите имаме проблеми с гръбначния стълб, изместени прешлени, болки навсякъде и други наранявания, с които лично мога да се похваля.
А Александър извън музиката? Как прекарваш свободното си време? Какъв е света около теб?Светът около мен е пълен с музика, смях и прекрасни приятели, с които наистина се стремя да прекарвам свободното си време.
Какво е следващото нещо, което би искал да ти се случи?
Да не спирам да се развивам ☺
Снимки: Sofia Live Club, Neli Kurteva
Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”